В НАВЕЧЕРИЕТО НА „ЗВЕРСКИЯ МАЧ” „ЛЕВСКИ”-ЦСКА ДУЧЕТО КАЗА ГОРЧИВАТА ИСТИНА

Още в началото правя уговорката – аз съм от „Левски”, заедно с бившия депутат от 38-то Народно събрание Петър Георгиев и с негови колеги от парламента през 1998 г. по моя идея създадохме Парламентарния фен-клуб на ФК „Левски”.

И втора уговорка – някой ще каже – та Димо Райков защо ни занимава с това, което е казал някакъв си запалянко със странния прякор „Дучето”? Ами защото този млад човек все пак е представител на хиляди души, защото изразява и онова, което чувстват стотици хиляди млади хора като него в България, независимо от това кой и какво мисли за тях.

Тези думи на Дучето – шефа на фен-клуба на ЦСКА, казани на пресконференция само дни преди поредния сблъсък „Левски”-ЦСКА, ме развълнуваха. Защото те идват от дъното на сърцето на един млад човек, който много добре познава и усеща онова, което мислят младите хора днес в България.

Затова ви предлагам казаното от Дучето без повече коментар. Всъщност коментарът всеки може сам за себе си да го направи. И, за съжаление, той ще е нелицеприятен.

Каква е тази бг-съдба? Да се стискаш, все да оцеляваш, все да броиш стотинките си… Докога?

А други хора, тоест алчният назначен „елит”, за който немският журналист Юрген Рот казва, че са истинските виновници за хала на българите, продължава да си живее бейския живот. Като тази, например, сегашна шефка на НОИ, която лапа държавни пари, и то от пенсионерите… Значи пенсията на „балъците” е стотина лева, а тази Митрева ли, Митрова ли получава няколко хиляди, че и консултантски, че и за неизползвани отпуски…Как така – този, който е призван и трябва да мисли и работи за благото на родителите ни, който е слуга на пенсионерите, да получава възнаграждение около 30-40 пъти повече от тях? Ситият вярва ли на гладния?

Както имаше един „вечен” депутат от Кюстендил, чието име сега никой вече не знае, който бе започнал експеримент да живее с доходите на един пенсионер един месец. Издържа само една седмица – а,това не е за мене… А за родителите ти е, нали? Ех, тарикати български,ех, измекяри…

И никой не поглежда наистина какви заплати получават хора като тази Митрева, като този кюстендилски депутат в страна, където съвсем млади хора живеят, както казва и Дучето, с толкова средства, че да отидат на мач на любимия си отбор, трябва да се лишат от хляба си за десетина дни?!? Защо има такава диференциация в доходите, такава несправедливост, такава липса на солидарност? И то в България, където знаем колко работят и тези, уж великите „специалисти”, на които от ходене по семинари по курортите и екскурзии-специализации в чужбина не им остава време да си починат и да си вземат „полагаемите им се отпуски”…

Думите на Дучето за това, че никой не работи са страшни, за това, че работят само балъците-пенсионери и родителите, а младежите гледат само от далавера да вадят пари, са вече ПРИСЪДА над едно прогнило общество!

Ами думите му за това, че положението е страшно, след като се види какви книги четат днес младите? Аз го изпитвам на собствен гръб. В смисъл, че дори за една много добре продаваема книга, която ми е коствала години непосилен труд, а и нерви и лишения, получавам толкова, колкото една фолк-певица за концерт от…два часа?!?

И още нещо в тази връзка, за книгите, де.

Тук, в Париж, разбрах и се убедих, че доста поводи за язвително отношение към нас като народ от страна на европейците дават някои от самите наши „избрани” незнайно от кого и защо „велики” творци, чиито нескопосани книжчици непрекъснато се превеждат по разни юбилейни поводи благодарение на пари на българския данъкоплатец, тоест на нас. Пълните им със скудоумия текстове наистина стават повод за присмех. Защо, например, всички се възмутиха от това, че един чешки художник е представил България като клозет? Та нали един от най-превежданите и възхвалявани автори у нас днес има роман, който „изследва” КЛОЗЕТА и в чужбина пишат рецензии за него със заглавие – книга за клозета…? Защо за едно и също нещо се нахвърлихме срещу чеха, а нашенеца възхваляваме до Бога? Но я се опитай да го кажеш това? Веднага кохортата около „великите” надава вой. И ти си свършен. И продължава така – пиши за клозета, за мухите… А за онова, което казва с болка Дучето, майната му… Това е за ония, простаците… А ние, ние сме „велики”… Ние изпълняваме това, което ни казват тези, които са ни избрали за „велики”…

Това вече май е почти краят.

Защото научи ли се един млад човек да бъде тарикат, той такъв остава за цял живот…

Защото да не вярваш в нищо, значи приживе си мъртвец.

Но ето и думите на Дучето:

„България е член на ЕС, но заплатите не са европейски. Битът не е европейски, да не говорим и за нравите. За стадионите и условията да не говорим. Но наистина българинът живее с по 400-500 лева на месец, защото няма какво да си говорим – в тази държава единствените романтици-балъци останаха пенсионерите, а младите – всички станаха тарикати. Тарикат не работи. Работи средностатистическият романтик-балък. Майка ми и баща ми са строили язовири, каскади, пътища, проходи и т.н. В момента не можем да направим една магистрала. Нямало пари. Еми, няма да има. Когато работиш, ще има. Нито заплатите са европейски, нито работа има за младите, нито можеш да ги накараш да работят. Сами виждате каква литература се продава, какво се чете. Никой не вярва в нищо. Младият човек е способен, но не му се дава възможност. Станахме 5 млн., а на книга се водим 8 млн. Ако я караме така, след 20 години ще бъдем географско понятие. Ето сега ни пречат да ходим на мач. Това за мен е дискриминация. 10 лв. са 12-13 хляба.”

А сега, тъй като аз живея в Париж, ви предоставям и още един текст. От него ще видите как пък, и то също във време на криза, се отнасят към младите си хора във Франция.

Ето го и него,”френския” текст:

„ 7,4 млн. евро ще бъдат дадени от френското Министерство на културата, за да бъде осигурен безплатен абонамент за вестници и списания на френската младеж, предаде агенция Франс прес.

Всички французи на възраст между 18 и 24 г. ще получат правото да се абонират напълно безплатно за издание по свой избор. Ако вестникът или списанието се харесат на младежа, при изтичане на абонаментната година той ще има право да се абонира за втора при голямо намаление.

Всички печатни издания, които участват в тази програма, са се ангажирали да публикуват материали от интерес за младежта, коментира говорител на френското правителство. Безплатното разпространение на вестници и списания ще повиши нивото на осведомяване и ще стимулира младите да четат повече, коментира културният министър Фредерик Митеран”.

В заключение пак ще спомена за едно свое усещане,което напоследък не ми дава мира.

Когато човек живее в град като Париж в една нормална страна като Франция, когато има възможност отдалеч да погледне на нещата, които стават в родината, вижда и усеща с кожата си какво безсмислие и безумие е да живееш в страна като нашата, какъв мазохизъм е всеки ден, всеки час да оцеляваш, да „стягаш колана”, а тези, които ти дават акъл за това, да живеят „като за световно”…И ти става тъжно, безнадеждно и болно. Ама много болно.

И се сещам за едно интервю напоследък на Божидар Димитров, който в пряк текст на въпрос на журналистката защо гърците при тази криза все пак не са взели необходимите мерки като нас,българите, да казва – ама те иначе щяха да направят революция. Ами ние, българите? За това, разбира се, г-н Димитров си замълча. И каза,че ние сме много по-добре от гърците. Като премълча обстоятелството,че как така ние, уж по-добре живеещите, получаваме с пъти по-малко от гърците, а и милиони от нас продължават да слугуват и вършат най-черната работа в Гърция… Но това май е тема за друг разговор, нали? За друг ли?

Два текста, два повода за размисъл.

Ако, разбира се, все още сме в състояние не само да псуваме и плюем помежду си по форумите,ами и да се размислим. Защото на думи сме големи, ама много големи „патриоти”, но когато трябва да се действа, май че ни няма никъде…

А иначе – до неделя. До поредния „сблъсък” между „сини” и „червени”…

ПИСМО ДО Г-Н ЕТИЕН ДЬО ПОНСЕН – ПОСЛАНИК НА ФРАНЦИЯ В БЪЛГАРИЯ

14 юли – националният празник на Република Франция

Има един уникален блог в интернет. Негов автор е посланикът на Република Франция у нас г-н Етиен дьо Понсен. Но оригиналността на блога не е толкова в този факт, а преди всичко в обстоятелството, че пишещият в него е човек с въображение и чувствителност, а това са хора, които аз търся и дълбоко уважавам, защото, убеден съм, на тях все още се крепи човешкото в човека в този наш безчовечен свят.

Да, блогът на г-н дьо Понсен ми импонира с искреността си. И не на последно място – със смелостта на автора му.

Защото, за да се решиш да „навлезеш” в българското блогопространство, където рискуваш всеки момент да получиш псувня или друг нецензурен израз на отношение, меко казано, си е наистина рисковано начинание.

Странно е това – един посланик, и то от една от челните държави в света, да более за проблемите на обикновените българи…И то във време, когато ние, писатели, блогъри, един по един се отказваме да „ограмотяваме” нашего брата, срещайки и получавайки непрекъснато ругатни и удари за това, че просто не можем да останем безучастни към онова, което не ни харесва в нашата страна. Изглежда е бронирана с надменност и безразличие към съдбата на обикновения българин онази кохорта от представящи се за големи патриоти група от хора, които, присвоили си незнайно как, „правото” да бъдат те и само те „бг-елита” живеят вече 20 години на гърба на народа, който търпеливо и овчедушно им се подчинява.

За да стигнем до очевадния факт – България днес е най-корумпираната и най-бедната, както каза и премиерът Бойко Борисов през месец октомври миналата година в посолството ни в Париж на среща с българите от Града на светлината.

И ето, в последния си материал от своя блог г-н дьо Понсен се взира не къде да е, а в най-голямата от пословичната и станала вече наш неотменим спътник мизерия в България – при ромите. Но тя, мизерията, дали е само при тях?

Думите на г-н дьо Понсен са „удар в сърцето” на ония, за които словата „солидарност”,”справедливост”,”съчувствие” са непознати и смешни.

И още нещо много важно – Негово Превъзходителство се обръща и търси изход от положението на ромската общност не само в рамките на България, но и в Европейския съюз.

Аз много добре си спомням думите на г-н Президента на Република Франция Никола Саркози, който в забележителната си реч пред студентите от Софийския университет на 4 октомври 2007 г. каза думи, които не бях чувал от голям европейски политик по отношение на нас, българите, думи, които странно защо бяха пренебрегнати, както впрочем и цялата му реч, от нашите медии.

Тази реч, заедно с отговорите на въпросите на студентите, аз я публикувах единствен у нас в книгата си „BG емигрант в Париж” . Там г-н Саркози казва:

Искам да ви кажа едно нещо: когато срещам европейци от Изтока, аз се питам понякога какво трябва да се мисли за нас, европейците от Запада, които сме ви оставили петдесет години от другата страна на стената, тоест от лошата страна? В моята държава има хора, които намират, че това е нормално. Че свободата е за Запада и че диктатурата е за Изтока. Като че ли един европеец от Изтока не струва колкото един европеец от Запада.

На свой ред г-н дьо Понсен, ще видите това от материала, също се обръща към европейците, към ония, които може би ни смятат, че сме втора категория народ. Той им задава въпроси, които поне аз не съм чел да бъдат задавани на богатите страни от ЕС от някой друг техен висш политик.

Ето и материала на г-н дьо Понсен:

Какъв път да следваме, за да се подобри съдбата на ромската общност?

Бих искал сега, чрез тази статия, да ви обясня и представя подхода на тези различни инициативи. Защо бяха подети тези инициативи свързани с ромите и каква е поуката, която можем да извлечем?

Най-напред трябва да напомним, че ромската общност е най-голямото малцинство в ЕС наброяващо между 6 и 7 милиона членове (от цялото население наброяващо 500 милиона жители). Според Съвета на Европа, в България то наброява около 700 000 души (от цялото население от 7,7 милиона души). Навсякъде в Европа това население е дискриминирано и живее при трудни условия. То живее отделно (както в квартал „Надежда” в Сливен. В България може да прекараш около три години ( като мен) без да имаш реални контакти с него. За разлика от турското малцинство, например, представлявано в Парламента и притежаващо политически и културни връзки, ромите почти изцяло отсъстват в политическите, журналистическите, интелектуалните и културни среди (освен в шоу бизнеса). Тези, които срещате в София във всекидневния ви живот, са чистачи и работници в строителството, които идват в края на седмицата с каручките си да търсят метал или хартия за вторични суровини. Не съществува видима враждебност с останалите части от българското население в голямата си част от славянски произход или турски ( другото малцинство). Общностите живеят отделно, в някакво безразличие една към друга.
Какви поуки можем да извлечем от първите посещения на място?

- Първо, безкрайно сложна обстановка. Както често се случва, видени отблизо, нещата изглеждат по-сложни отколкото видени отдалече. И така, не съществува една единствена ромска общност идентифицирана като такава в цялата страна а много и различни случаи. Ромската общност е, най-напред, разделена на различни кланове или групи. Само в квартал „Надежда” в Сливен се различават т.н. „голи цигани”, които са най-бедните, парии; „музикантите”; и „турците”, наричани така, защото са турски говорещи (и мюсюлмани – 30%). Всяка група от тази общност има собствени правила и дискриминацията се извършва от едните върху другите ( например „голите” са дискриминирани от другите две групи) . Освен това ( и за щастие) действителността в „Надежда” не представлява положението на всички роми в България. В други квартали условията на живот са, разбира се, трудни, но по-малко критични ( в един от другите квартали на Сливен срещнах един лекар от ромски произход). Това разнообразие и сложност прави по-трудно намирането на едно общо решение относно тази общност. Ако съществува отговор на чудесата то той отдавна би бил приложен. Различни ситуации, различни отговори.

- Следва кардиналният въпрос за „ранните женитби” присъщи на тази общност. В кварталите „Надежда” и „Факултета” са практика уредените сватби, разбира се, без съгласието на момичетата, още в пубертет, т.е. често на 10-11 годишна възраст.Въпреки че противоречи на българското законодателство, тази порочна практика продължава от векове ( когато не е придружавана от „отвличане”, истинско похищение с изнасилване на момичетата, за да принудят родителите да приемат ранната женитба).
Всички, с които съм споделил, потвърждават, че ранните женитби са в основата на всички проблеми свързани с ромската общност ( висока раждаемост, мизерия, брачно насилие и др.) Този феномен се набива в очи по време на посещенията направени последните дни ( в кварталите „Факултета” в София и „Надежда” в Сливен. В малките класове (4-и) броят на момичетата и момчетата е равен, но в гимназията (8-и клас), момичетата ги няма. Родителите не ги пращат на училище от страх да не бъдат отвлечени на път към училище или защото те са се вече омъжили. Задължително трябва да се предприеме акция, за да се предотврати тази практика на ранните женитби, в силно противоречие на европейските ни ценности относно спазването на правата на жените. Как да приемем факта, че в сърцето на Европа хиляди момичета имат такава ужасна съдба? Че от поколение на поколение животът на хиляди момичета е прекършен без никой да се развълнува ни най-малко. Един от ключовете за разрешаване на проблема е постепенно да се сложи край на преждевременните женитби. Но как да стане това? Без съмнение, чрез обучение.

- и най-накрая, необходимото съвместно европейско действие. България е една от най-бедните страни от Европейския Съюз. Усилията, които се влагат за интеграцията и образованието на ромското население не са за пренебрегване. Например бях впечатлен от ангажираността на педагогическите екипи в посетените училища. Били те „сегрегирани” (само с ромски ученици) или „десегрегирани” (смесен тип училища), тези учебни заведения са добре ръководени и персоналът, който работи в тях е мотивиран. Но българските средства са ограничени и единственият способен да се справи с това предизвикателство би бил Европейският Съюз. ЕС трябва да осъзнае, че на неговата територия съществуват зони, които са по-скоро характерни за третия свят, притежаващи и съответните признаци като мизерия, сексуална експлоатация, ранна смъртност (в Надежда, средната продължителост на живота е 52 години, докато средно за България тя е 72). ЕС с право е горд, че е най-големия донор на хуманитарна помощ в света. Но не трябва да забравя и собствената си територия. Разбира се, има Хаити, но да не забравяме и Надежда. Бях изненадан, за да не кажа шокиран, когато разбрах, че Лекари на света не получават европейски средства за дейността си в Сливен. Кога можем да се надяваме на една широко мащабна европейска акция, поне що се отнася до осигуряването на един минимум по отношение публичната инфраструктура (улично осветление, асфалтиране на пътищата, канализация и т.н) на тези ромски квартали разпръснати из цялата страна? Европейският комисар, който отговаря за европейските помощи, г-жа Георгиева, е българка. Смятам да я направя съпричастна по отношение състоянието на тези квартали.




Ето сега и моето писмо, което изпращам на г-н дьо Понсен:

Г-н Посланик,

Следя Вашия уникален блог и се радвам, че благодарение на Вашата чувствителност Вие сте „напипали” някои от основните проблеми на днешното българско общество, тоест СТРАХА и МИЗЕРИЯТА!

Това са и основните теми, които са утаени и в моите три „парижки” книги, които Вие, лаская се без съмнение от това, познавате и заради които получих в специално писмо Вашата висока оценка, за което сега използвам случая да Ви благодаря!

Тези две неща – пословичният български страх от силните на деня, водещ от своя страна до безумна търпеливост и тоталната, вече продължаваща 20 години, планомерно контролирана от тъй наречения „елит” в България МИЗЕРИЯ, част от която Вие сам сте видели в ромските гета, но тя е навсякъде извън центъра на София, са в основата на бедите на моя народ!

Може би заради тези теми, както и заради вродената любов у българина към Франция, моите „парижки” книги имаха, а и продължават да имат, колкото и да е нескромно от моя страна сам да изтъквам този факт, голям успех.

Защото за нас, изтормозените и все борещи се за оцеляване българи, Париж винаги е бил не само географско понятие, не само град с уникална история, най-големият град-музей в света, но и така нужната ни светлинка в тунела, глътката усещане, че там, в оня далечен свят, все пак има територия на справедливостта и солидарността.
Париж за българина винаги е бил символ на Надеждата, на Светлината, на Свободата, на Радостта от живота, все изконни за човека неща, които, това също сам Вие сте го забелязали, у нас са толкова рехави и почти непознати.

Няма да се разпростирам, ще спомена само това, че при многобройните си срещи с читателите, особено през лятото на 2008 г. по време на проведения в чест на Председателството на Република Франция на ЕС с помощта на издателство „Хермес” и на много приятели на Франция от мен Маратон с автограф – първа проява от този род в моята страна, озаглавена „Париж идва при вас!”, стотици хора не само пълнеха салоните в София, Варна, Пловдив, Благоевград, Бургас…, но и ми задаваха най-често следните въпроси: „Г-н Райков, нали вече сме членове на Европейския съюз, защо тогава сме толкова бедни? Защо толкова много продължава да се краде у нас, и то не само от парите на Европа, но преди всичко от нашите, български пари? Защо пенсиите на милиони българи са от по 50 евро, нещо срамно и непознато в цивилизована Европа, а заплатите – сто евро, при цени на стоките вече по-големи от тези в богатите страни? Нали основните ценности в обединена Европа са СОЛИДАРНОСТТА и СПРАВЕДЛИВОСТТА?”

На тези въпроси, г-н Посланик, аз не можах да отговоря.
Затова, простете, но сега, в „качеството” си и аз на блогър като Вас, Ви ги задавам. И съм сигурен, че Вие – било с публикация във Вашия чудесен блог или по друг начин, ще отговорите на тези въпроси на българите.

И не само това – Вие ще запознаете с тях европейците. Сигурен съм, пак повтарям, в това, защото имам привилегията да ви познавам от години и като човек, и като автор на прекрасна книга за Лисабонския договор, а и на този Ваш блог.

Сигурен съм, защото Вие преди всичко сте чувствителен човек и с въображение – неща, толкова рядко срещани сред хората от нашия съвременен свят, а да не говорим сред политиците, в частност за България сред тъй наречения „елит”, който може само да се учи от Вас.

Прощавайте за отнетото време.

С поздрав и дълбоко уважение: Димо Райков

П.П. И честит национален празник, г-н Посланик! Желая го това от сърце чрез Вас на всички французи, а и на всички, които обичат Франция и Париж, тоест Свободата, Светлината и Радостта от живота…
Честито!

ЗА ВЛАСТТА - КРАЛСКИ СКАРИДИ, А ЗА НАРОДА...

ВЛАСТТА-„СЛУГА” ПРЕЯЖДА ЗА ЗДРАВЕТО НА „ГОСПОДАРЯ”- НАРОД

Онзи ден бях поканен на среща на едно кметство на парижки район. Какво бе удивлението ми, когато седящият до мен французин ми каза, че всъщност сервитьорите, които ни обслужваха, били … кметът на района и неговите служители?!? Гръм да бе паднал, не би ме така стреснал – хайде бе? Разбира се,запазих самообладание. После разбрах, че на всички подобни срещи хората от кметството,воглаве със своя шеф, били всъщност персоналът на заведението – сервират,приготвят храната,чистят,мият…
- Ама как така? Та те не са сервитьори и миячи? – не се стърпях.
Французинът ми каза:
- Господин Райков, ТЕ СА СЛУГИ НА ТЕЗИ,КОИТО СА ГИ ИЗБРАЛИ.
Кратко,ясно и точно.
А у нас?
В предния си текст в блога писах за злоупотребите на тъй наречения елит у нас. Писах, макар че от опит знаех, че на тези хора хич не им пука. Затова и не се изненадах,когато след дни открих този „весел” репортаж.
Просто веднага направих сравнение с това, което бях видял във френския ресторант и реших да го „открадна” – свежо и хубаво авторката, надявам се да ми прости за тази „кражба”, описва „кризата” в живота на бг-властта – и да го предоставя на вас,моите читатели, като документ за онова, което се прави и върши в един общински съвет. И то не какъв и да е съвет, а на втория по големина град в България.
Всъщност този репортаж е ярко олицетворение на израза „пир по време на чума” и на онази нашенска типична бг-черта в народопсихологията ни – налапаш ли кокъла, майната им на другите! Яж,пий и се весели, че животът е кратък… А другите кучета ги яли! На тях им стига, че ние работим за тях, малко ли е това?
Ами това е – приятно четене!
А, щях да пропусна – коментари не чакам. Просто те не са и нужни. Нужно е само да прочетем, да помълчим и… отново да потеглим нанякъде си с оня голям и тежък ярем.
Защото е криза, трябва да стягаме колана, пък с тия „огромни” пенсии и заплати кое по-напред…
И … да оставим хората, "бедните хора" на властта, да празнуват. И те са хора, що да не хапнат и пийнат, нали? А работата! Е, тя работата не е заек да избяга. Поредната нашенска „мъдрост”. Да, българска „мъдрост”… Която е няма в духовната съкровищница на никой друг народ…
Ето и публикацията:

Властта в Пловдив хапна мнооого хубаво
Ирена Чернишева

Съветниците весело пълнеха чинии край софрата
Обилно хапване, букети, игри и закачки. Така мина по-голямата част от сесията на местния парламент вчера. Работата поостана на заден план, но пък настроението изобилстваше.
Първата пищна трапеза подреди съветникът Константин Георгиев по повод двоен празник - почерпи за ЧРД, освен това миналия петък му се родила дъщеричка Виктория.
Омбудсманът Юлия Юрдекова наскоро бе наградена от президента Георги Първанов с орден "Кирил и Методий". Тя получи огромни букети и отрупа маса с деликатеси.
Дебатите се проточиха, а съветници влизаха и излизаха, за да се почерпят за здравето на Георгиев и Юрдекова.
След втората почивка Спас Гърневски от ДСБ предложи на Илиев сесиите да бъдат по 3 дни - по един ден за дневния ред, за пощата и за работа. Не, ще стоим тук цяла нощ, имаме 52 точки, възрази председателя на местния парламент Илко Илиев.
Преди да започне веселбата, омешана с малко работа, съветникът от "Атака" Димитър Керин връчи златно магаре на Илиев като награда за изключителния му инат.
"Г-н председател, в продължение на 20 заседания отказвате да освободите заместника си Тодор Христев, макар че той не членува в никаква група и така нарушавате правилника", обяви Керин.
Илко Илиев прие приза с усмивка, но в този момент на помощ реши да му се притече Слави Георгиев от ВМРО. Той грабна магарето и го затика в ръцете на Керин. Той си го прибра и пак го даде на Илиев. "Взех го с чувство за хумор, но истината е, че дали да бъде освободен Христев, трябва да решат съветниците, а не аз. Веднъж вече внесох това предложение, но не събра нужния брой гласове", обясни председателят. Той обеща да намери подходящо място на магарето в кабинета си.
Магарето е гипсово, масово производство, но беше позлатено специално за председателя, обясни Керин. На почти всяка сесия, откакто се разпадна групата на "Атака", а Тодор Христев напусна партията, Керин иска оставката му.
След като си взе магарето Илко с тъга констатира пред празничната трапеза: Хората какви подаръци получават, а на мен магаре.
Все пак съветниците дебатираха и по дневния ред. Питане какъв е бил броят на трудовите и гражданските договори в общината през 2007 г. и какъв е сега внесе Тони Симидчиева(СДС). "Имам информация, че от началото на мандата администрацията се е увеличила два пъти", обясни тя. Кметът обеща бърз отговор най-късно до средата на другата седмица.

П.П. Още веднъж простете за иначе дългата публикация,но тя представя,мисля, доста точно атмосферата,при която работят „слугите” на българския народ. Четеш и се чудиш – да се смееш ли,да плачеш ли? Май за предпочитане е второто.
И още един нашенски пример – току-що прочетох и материал за кетъринга при самолетите на властта, тоест какво ядат и колко струва това ядене,което поглъщат властниците, когато пътуват по „важни” държавни дела.
Пакетът от луксозна храна включвал сьомга,кралски скариди, е, чак пък кралски скариди, да се задавят дано, сигурно ще възкликне някоя пенсионерка,салата,десерт,кафе и тъй нататък. Пакетът храна струвал…72 лева. Е, не е много, нали? Още тридесет лева и ето ти една пенсия…За информация – едно кафе било 3 лева,една бъркалка за кафе – 1 лев…Само за едно пътуване от час и половина храната се оказала близо 15 хиляди лева! И всичкото това – разбира се, безплатно за пътуващите властници и техните клакьори журналисти и тем подобни слуги. Е, не е съвсем безплатно – народът плаща. Тоест плащаме всички ние,обикновените простосмъртни, тоест „господарите”. Най-много,разбира се, дават парички пенсионерите. Те плащат за кралски скариди на властта, а властта им отвръща любвеобилно – няма пари за увеличение на пенсиите.
Да бе, как ще има?
Та това е – един пример от Париж, от столицата на една от най-богатите държави в света и два примера от България,най-бедната страна в Европа.
Най-бедната ли?

КОЙ И КАК КРАДЕ ОТ БЪЛГАРИНА?

ОТКЪДЕ СЕ ВМИРИСВА РИБАТА - НЕКА НИ КАЖАТ ДЕПУТАТИТЕ

Преди време в свой текст посочих излишните и невероятни разходи на депутатите за бензин с надеждата,че тази порочна практика ще се прекрати.
Ето един ред от тeзи редове:
„Уви? Криза е, ама за някои само, а за други – рай!”
Ето, убедете се сами в истинността, а и в актуалността на това мое заключение и от следните факти, които си позволявам да препечатам от webcafe.bg :

"Общо 2.1 млн. лв. са платени на депутати за командировки за първите 10 месеца от мандата, като 1.7 млн. лева от тях са за обиколки из България. От българските пътни 1.1 млн. лева са изплатени за командировъчни, въпреки че голяма част от народните представители са избрани от родните си места и през уикенда се прибират там.
Агов от ДСБ и Димитров от ГЕРБ водят по пътувания
На Доброслав Димитров от ГЕРБ, който е на второ място по командировки в чужбина след Асен Агов от Синята коалиция, са били изплатени 15 719. 37 лева. Пред журналисти в парламента той обясни, че е ръководител на българската парламентарна делегация в асамблеята на НАТО и затова доста често лети до САЩ, където се провеждат повечето заседания.
Разстоянието е голямо и билетите съответно са по-скъпи, разясни Димитров. В същото време, ако не отиде, България няма да има представител. Иначе в България ползвал личния си автомобил и не осребрявал харчовете си.

Сред най-пестеливите на задгранични пътувания е Петър Петров от ГЕРБ, похарчил 10 071. 54 лв. Аз съм член на две комисии - икономическата и по наука и образование към ПАСЕ, коментира депутатът. Така че въпросът не е за пътуване по желание, а на представителство. Държавата се изолира, ако не взема участие, ние сме част от обединена Европа, подчерта Петров. Той разкри, че не ползва ВИП, а минава през обикновен терминал. Така се спестявали по около 65 евро, които той определя като излишен разход.

10 436.70 лева за командировки в България са изплатени на Антон Кутев от левицата. Той е избран в парламента от Силистра и затова редовно през почивните дни пътува до там. В кулоарите на НС Кутев заяви, че не използва служебен автомобил, а личната си кола.
След това - срещу съответните документи, остойностява в НС похарчените пари. Депутатът припомни, че има лимити за бензин, а отскоро те са намалени с около 20 на сто. Парите ще ми покрият разходите до края на годината, сметна Антон Кутев.
По думите му, преди да бъде намалена, сумата за командировъчни е била 7-8 хиляди годишно. Всеки път спазвам лимитите и си доплащам за хотел, каза Кутев. Преди съкращението за спане са се полагали 120 лева, сега - 100 лева.

Антон Кутев обаче, който освен депутат от Силистра, е и член на областната структура на БСП там и твърди, че с пътуванията си съчетава функциите, не успя да обясни защо от "Позитано "20 не му покриват част от разходите, а плаща парламентът. Няма разлика между партийни и депутатски дела, те не могат да се разделят, каня всички на срещи, коментира той.
ДЕПУТАТИТЕ ПЪТУВАЛИ ЗАРАДИ ИЗОЛАЦИЯТА
За да не бъде изолирана България от международните организации, в които страната има парламентарни делегации, депутатите в 41-то Народно събрание се чувстват задължени да присъстват на възможно най-много от техните заседания. Това е най-честото обяснение на народните представители за изхарчените от тях средства за задгранични командировки, съобщи БТА."

В заключение – за кого всъщност ние гласуваме?
Нужен ли е коментар?
Не, разбира се.
Защото горните факти, а и съпътстващите ги думи на господа депутатите, особено тези на Кутев, са ОЧЕВАДНИ!
Той ме канел на среща?!? Та нали заради такива като него, заради техния ненаситен вече десетки години търбух, милиони като мен тръгнахме по света…
Да, той затова харчел грешни народни пари, защото ме канел на среща в…Силистра, един от най-бедните райони.Където не му стигали парите за хотел – сто лева не му стигали? И си доплащал още двадесет… Ех, бедни ми Антоне, ех, бедни ми Кутев, жив да те оплаче човек – да си доплащаш за хотел с цена на нощувката 120 лева. И то в Силистра. Ами ела при мене в Париж, ще ти намеря приличен хотел в центъра на най-скъпия град в света за 50 евро, тоест за 100 лева. И няма да си „вътре”, няма да ощетяваш бедното си семейство…
Всъщност сега се сещам, че преди време бях чел, че неговият съратник и другар Петър Димитров, в качеството си тогава на министър, бил спал, мисля в Петербург, за 4000 евро или лева, и така, и инак сумата е супер, на нощ?!? Представяте ли си ги тези пари? А техните „другари” от електората, който като послушен пумпал ги избира на всички избори, бъркат по кофите и псуват СДС-то…
Е,то бива, бива наглост, то бива цинизъм, и то от представител на „народна партия”, от партията на тези послушни овчици, които такива като този Кутев ги стрижат и доят вече толкова години с обещанието, че утре, ама наистина утре ще дойде комунизмът!
А дотогава той, Кутев и неговите колеги, ще спят за 120 лева в Силистра, а електоратът им ще получава като пенсия за цял един месец тази „огромна” сума от 50 евро, тоест 100 лева… За лекарства, за ядене, за парно, за ток…
Значи – една нощувка на Кутев и ония се равнява на месечната пенсия на милиони техни избиратели?!?
Нещо нечувано и несрещано никъде по света. Освен, разбира се, в България.
В страната с най-хубавите планини, най-хубавите жени, най-ебл…, простете, мъже, най-, най-…
Мили, родни картинки!
Тежко и горко на България… Тоест на мястото-резерват, наречено „България”, където за едни животът е проклятие… Но за други е рай, рай, рай…
Ех, къде сте г-да от ГЕРБ, нали дойдохте, за да въздадете справедливост!
Справедливост ли?
Тази толкова странна, толкова непозната дума по нашите географски ширини…

БЪЛГАРИТЕ - НАЙ-КРАДЛИВИТЕ В ЕВРОПА

РАЗМИСЛИ НА ЕНЬОВДЕН

Хиляди пъти съм се заричал да не пиша на тази тема. Дори дъщеря ми вече не си сдържа нервите - татко,нали дойде в Париж, за да избягаш от живота в България, а продължаваш да носиш със себе си всичко оттам? Изтривай всичко, нали вече си в Париж, та ти за него си мечтал цял живот?
Какво да й кажа аз на моята дъщеря?
И продължавам. Да,продължавам...
Ето, преглеждам пресата от днес, 24 юни, Еньовден,който е имен ден на моята майка,Бог да я прости, на моята дъщеря,на моята внучка, на мои приятели...Ден слънчев, хубав ден,ден на билките, на радостта от живота...
Радост от живота ли!
"Разгръщам" вестниците по интернет - общинари от Варна ощетили данъкоплатеца с хиляди за безсмислена разходка до...Южна Африка,700 декара край морето били заграбени от мними наследници, голяма шефка вземала сума ти пари като консултант на министър в сродно ведомство, тоест тя била шеф на служба, която трябвало да изпълнява закон, който всъщност самата тя сътворявала... И за което, разбира се, получавала допълнително пари като консултант... Защото по всяка вероятност заплатата й като шеф от няколко хиляди била малка, а тази жена била незаменима, тя била голяма, ама страшна специалистка...
Ето затова има такава несправедливост в нашето общество! Защото тъй нареченият елит, тоест "назначеният" елит,разполага с огромни в сравнение с обикновените хора средства и хич не му пука, че с петдесет евро пенсия и сто евро заплата не можеш да си платиш лекарствата, да не говорим за парното и тока...
Значи кризата е за едните, а за другите, богоизбраните, тя не важи. Техните стомаси са други, техните уста - също!
Много ще ми е интересно,когато след десетина-петнадесет години този сегашен елит се пенсионира,как ще живее с тези петдесет евро! Та те казват, че сега хилядите им били малко, а тогава? Сигурен съм, ще видите, че те ще измислят нещо ново, нещо,което няма да ги остави тях,елита,научените на държавна софра,да преживяват с мизерните пенсии народни.Дано да разберем,дано да видим...
Крадене, крадене, крадене...Като за световно! По нашенски - нагло, цинично!
Мислех, че поне сега, след като министър Цветанов започна поход срещу краденето българско, нещата ще поспрат, малко ще се сепнат нашенците. Но не би!
Няма спиране у българина! Особено у негово величество Чиновника!
Това, което прочетох за варненските чиновници, отишли на "работа" в Южна Африка и похарчили сума ти пари, ми напомни за не един и два случая, на които самият аз съм бил свидетел. Става дума за това, че съм виждал с очите си как чиновници, кметове и тъй нататък "слуги" на народа, пребивавайки в чужбина, лъжат безочливо и прибират тлъсти пачки. Как става това? Ами много просто. Ето какво ми каза един от тях.
- Виж сега, аз знаех, че домакините ни поемат всичко, така е по проекта,но пак си пуснах командировъчно,общинският съвет го одобри, гласува парите, аз сега си вземам фактурата, макар че спането и яденето, абе, всичко е платено от местните, но като се върна в моето градче, представям фактурите, изплащат ми всичко до стотинка. И кяр - хем екскурзията, пардон "работното посещение", ми е излязло без пари, хем си напълвам джоба и с тия пари. Абе, всичко е законно, всичко е тип-топ. И да проверяват, нищо не могат да ми направят. Знаеш ли колко пъти съм го правил този номер. Ама те всички колеги кметове го правят, че и чиновниците...А, ще мисля, че парите били на данъкоплатеца. Кой данъкоплатец,бе? Абе, негова работа ли е да се интересува от моите работи. Той трябва да бачка, да блъска...Щото ме е избрал, аз го представлявам, аз се боря за него...
Тогава си спомням, че не издържах и повече не размених до края на посещението и дума с този човек.По-късно той стана голям,ама много голям шеф от национален мащаб, после разбрах, че пак се бил върнал като кмет,пак са го избрали, пак щял да "слугува" на народа...
Ето затова в Европа ни наричат "крадците на Европа".
Ето затова, спомене ли се името "българин", и хората се извръщат, машинално попипвайки се по джобовете.
Ето затова почти всички герои от моите "парижки" книги са избягали от България,поради невъзможността да живеят почтено. Както ми казваше Чочо от Провадия - едно момче, което и сега можете да намерите привечер около фонтана на кметството на Париж:
- Ако останех в България, трябваше да приема техния начин на живот, да стана като всички, за да мога да оцелея. Абе,казано по нашенски, да крада. Аз мъничко, капка по капка, а големите - пачки, тлъсти пачки...Всичко в България е прее...,всичко е за сметка на другия.
Да, така ми каза Чочо.И затова избрал пътя на емигранта - не ми е леко тук, но поне не участвам в тяхната ИГРА.
А в България продължава краденето. Ама яко продължава.
Онзи ден викам на жена ми - какво всъщност ги правят толкова пари тези хора? Че те и сто живота да живеят няма да могат да ги изхарчат? А в същото време народецът умира, псува под мустак,гълта скоросмъртница и чака,чака... Кого и какво чака?
Защо ли и аз сега ги пиша тези объркани редове?
Защото онзи ден се задавих от мъка.
Говорех по телефона с баща ми, който след смъртта на майка ми самотен преживява в родното Малко Търново. Той отвори дума за някакви местни далавери.Как един отявлен радетел на комунизма сега бил станал седесар, само и само да участва в някаква далавера. Зададох му и на него въпроса - защо бе,тате? Докога? Та тези, които най-много крадат, те са вече милионери, те са фрашкани с пари, защо им са?
И знаете ли какво ми отговори моят баща, този, който цял живот ме учеше да не открадна и игла?
- Димчо, какво се чудиш? Тук всички така говорят - няма човек на пост, който да не се е облажил.А и ти какво се чудиш? Да не е луд да бърка в кацата с мед и да не си оближе пръстите?
Онемях.
Не защото не бях чувал тези думи, а защото те сега бяха казани от ... баща ми.От моя символ за почтеност!
И изплува споменът.
В ония детски години аз бях много запален по оня вълшебен футболист Гунди и любимия "Левски". Тогава в Малко Търново нямаше телевизия, само един поръждавял по краищата високоговорител в центъра на градчето, от който "струеше" гласът на незабравимия Митко Чуков - Гунди подава на Соколов -гол!
Та тогава, след един мач,завършил лошо за "сините", един батко в миг на ярост от загубата си хвърли пръстена,оня пръстен с гравираната върху него емблема на " Левски". Как така? Нима ще оставя в калта такова безценно нещо? Та това е пръстен с емблемата на любимия отбор? И се скрих, и след часове наблюдение, когато всички се разотидоха, аз намерих пръстена и го взех,притиснах го до гърдите си.
Още от вратата татко ме позна - нещо има?
Признах си - но той го хвърли бе,тате,как така ще хвърли в калта "Левски"...
Но татко беше непреклонен- това е кражба!
И започна да ме бие. Мълчаливо, бавно, но продължително. Оглушях от плесниците. Но още помня татковите думи - веднага да отидеш и да го върнеш. Крадено нещо не искам в къщата си!
Крадено ли? Но татко продължаваше...
И ето сега, същият този човек, моят баща, "учителят", предал ми най-ценния урок в живота, сега, вече 80-годишен, говореше неща, които не бяха за вярване.
Нима това бе моят баща?
Нима неговият, а и моят живот бяха минали напразно,защитавайки само някакви си измислени и смешни принципи?
Нима оня, неговият урок се бе изгубил безвъзвратно в небитието?
Сега татко говореше за кражбата като за нещо обикновено, като за нещо напълно нормално и законно. Дори и нещо повече имаше в контекста на думите му - този, който не краде, той е балама...
Какво бе станало с баща ми?
Какво бе станало с тези честни до полуда хорица, не видели нищо хубаво от този техен постен животец, в който все са се борели за...оцеляване - там, в Планината, на края на света...
Кой и как превърна тези "безобразно" искрени люде в днешни сторонници на странни теории? Кой всъщност бе творец на това убийство над душите на тези простосърдечни и добри хора, кой така жестоко бе преобърнал техния естествен ценностен поглед спрямо заобикалящия ги свят?
И дали има друг народ в света,който да притежава такива мъдрости - " Кажи му,аго,за да му стане драго!"," Преклонена главица сабя не я сече!", тази, казана по-горе от татко - " Няма бръкнал в кацата,без да си оближе пръстите!" и колко още подобни...
У кого е вината?
Да, пореден ден от нашия човешки живот, поредни преживявания, поредни въпроси...
Чийто отговор май всички знаем, но всички пренебрегваме и махаме с ръка - карай да върви...
И то нещата си вървят. Разбира се, за някои те много добре си вървят. Но дали наистина е така?
И дали ОНОВА ОКО от там,Горе, не е всевиждащо? И дали ще дойде времето, когато то ще въздаде СПРАВЕДЛИВОСТ!
Или просто ТО, ОКОТО, е нашата утеха. Единствена, може би илюзорна. Но все пак утеха, нали?

КОНЦЕРТЪТ ПРЕД " АЛ. НЕВСКИ " - КРАЯТ НА ОПРОСТАЧВАНЕТО

БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ Е ЧАЛГАРИЯ, СТРАНАТА НА ПРИМИТИВИТЕ...

ДНЕШНОТО НИ ДЕРЕДЖЕ - РЕЗУЛТАТ НА ЕДИН СЪВЪРШЕН СЦЕНАРИЙ


Това, което ми разказа по телефона мой приятел и което бе станало преди дни в България, в София, в центъра на столицата, на площад „Ал. Невски”, пред входа на светата църква, вече е, без съмнение, краят! Ако не на България,то на една ера от нейната история. Тоест вече започва ерата на Нeйно величество ЧАЛГАТА!
Да, така е, приятели, вече няма роза, няма Рилски манастир, има само един-единствен символ – ЧАЛГАТА!
- Хвани го, лапни го…
Този познат рефрен, който погълна нашия може би вече безмислен, сивичък, абе направо безцветен бг-животец.
Ами това е – хвани го, лапни го, животец мил, животец наш…
Та какво се било случило онзи ден?
Ами на концерт на „дивите”, те всичките са с по едно име, като кучетата, да, простете, като домашните ни любимци, на този Митко Пайнера, собственика на чалгаджийската звукозаписна едноименна компания, на този свят площад се събрали над 30 хиляди души – шум до Бога, да, на метри от там се намира Синодът, викове, кючеци, гюбеци, реване, виене и, разбира се - хвани го, лапни го… Мръсотия отвсякъде - и по святата земя, и в душите на хората... И, разбира се, дива радост, вакгханалия... Изстъпление,простотия...
Моят приятел така ми каза: " Такова опростачване не бях усещал. Гледах и не вярвах на очите си,че дотам може да се стигне. И то от съвсем млади хора, почти деца...Все едно имаш срещу себе си диваци! Ни приемат,ни предават. Ужас!И то не някъде на село, в някоя затънтена дискотека, ами тук, в центъра на София, на столицата, на това свято място! И знаят всички тези тъпи песни наизуст докрай! Уплаших се,пред мен имаше едно стадо!"
Потресът бил толкова голям, та кметицата Йорданка Фандъкова заявила, че повече концерти на това място нямало да има.
Море от младостта на България! Море от бъдещето на България!
Бъдещето ли?
На другия ден в столичен вестник с едри букви било написано –„ Снощният концерт показа,че чалгата е музиката на България!”
Господи, чалгата била музиката на България?!?
В тези същите мигове в Париж във всеки район, във всяко градче-предградие има концерти, има празници… Има настроение, има радост от живота, има красота… Усмихнати хора,майки,бащи,деца,толкова много деца...
А у нас има демонстрация на радост от живота, някакъв само нам познат "хъс" да им разкажем играта. Обаче на кого и защо? У нас има състезание – и ние сме европейци, и ние го можем това…
Но кое?
Да, ние сме майсторите на чалгата! Това е нашата музика!
Но дали само музика?
Дали ЧАЛГАТА всъщност не е оня начин на живот, втълпяван ни 20 години от създателите на СЦЕНАРИЯ на този пъклен и все не свършващ наш преход, с който изумихме Европа?
Дали този концерт пред „Ал. Невски” всъщност не е своеобразен апогей на цялостната и провеждана, това не може да се отрече, много постоянно и умно политика на създаване на ПРИМИТИВИ в България?
Да си припомним как още с първите признаци на току-що дошлата УЖ ДЕМОКРАЦИЯ най-тиражните ни вестници започнаха да печатат пошли текстове на непознат за нас вид песни.
Спомням си как ние, журналистите тогава, се учудвахме на това явление, но после лека-полека свикнахме с него. Дори нещо повече, не само че редовно, във всеки брой се поместваха тези чалга-текстове, но и пространно те бяха коментирани в специални рубрики, тоест даваше им се непрекъснато гласност.
И колелото се завъртя.
А сега същите тези медии вдигат глас до Бога – ама как така допуснахме това нещо?
Вестници, радио, телевизия – всичко под строй, всичко в името на ЧАЛГАТА, тоест в името на ОПРОСТАЧВАНЕТО на нацията българска!
Това всъщност беше задачата над задачите на сценаристите на прехода!
Те не само я внушаваха, те стриктно следяха тази линия да се прокарва навсякъде.
Защото какво по-лесно от това да се управлява народ от простаци? Които само се насъскват един срещу друг …
Спомня ли си сега някой колко злоба, каква омраза се изля между българите в ония първи години на прехода? Колко погубени надежди, колко смачкани човешки съдби... Всъщност оставиха ни да викаме, да се радваме,изтръпнали от надежда и вяра...И ни удариха сатъра. Ох, как ни го удариха! И сега - ни лук яли, ни лук мирисали...
Един невероятно зъл, префинен геноцид, за който никой нищо днес не казва. И който, за съжаление и ужас, продължава и сега под формата на ПЛАНИРАНО КОНТРОЛИРАНЕ НА БЕДНОСТТА!!! Подпомогнато от никъде също несрещаното ВОЛСКО ТЪРПЕНИЕ БЪЛГАРСКО...
Приятели, никъде в света го няма това явление - ПЛАНИРАНО КОНТРОЛИРАНЕ НА БЕДНОСТТА! Никъде ги няма тези пенсии от по 50 евро,които всъщност са по-малко и от социална помощ в нормална страна и са едно срамно унижение за тези, които са ни родили и отгледали. И това подаяние го получават не единици, а милиони възрастни и достолепни наши бащи и майки! 50 евро... Джобните пари на един европеец за ден!Или на едно отроче на представител на нашия елит. А цената на храната у нас вече е по-висока от тази в Европа, да не говорим за качеството й - нали онзи ден самият министър на земеделието Найденов каза,че всъщност ние ядем отрови?!? А да споменавам ли за това чудо ТОПЛОФИКАЦИЯ, което също никъде го няма по света! Ти, потребителят,ох,нали имахме години наред комисарка по потреблението,не искаш тази услуга,поради простата причина, че никой не си прави труда да ти каже как се определя цената, защо нагло и цинично те лъжат в очите! Вдигат рамене - плащай, иначе съд и...съдия-изпълнител и караници със съседите, които периодически са насъквани, че ти,искащият да бъдеш просто нормален човек, си им виновен за мизерния живот! И колко инфаркти, колко инсулти, особено при възрастните, тези честни до полуда хорица, тормозени години наред от мутренски банди,чукащи им по вратите и звънящи по телефона, пратени от същия този Вальо Топлото, когото, и това ми каза моят приятел по телефона, видял онзи ден да...играе тенис в София...
Знаете ли,приятели,какво всъщност представлява този наш бг-животец, погледнат от разстояние, от някоя нормална страна?
Знаете ли колко, ама колко сме далече, дори от елементарното съществуване?
Не, не искам да продължавам,просто ме втриса.
Защото, ако продължавам, ще се получи шок - нещо подобно на онова, което усетиха футболистите на "Левски" преди години, когато играеха в Шампионската лига, и от което все още не могат да се съвземат...
Може би е по-добре да мислим, че светът свършва и започва с нас! Че ние сме най-великите, най-красивите, най... Тихо, кротко, дий,воле,дий...
А рецептата е ясна - просто трябва парите на данъкоплатеца, тоест на българина, да се изразходват така, като е в цял свят - честно и почтено.
И контролирано!
А у нас има от няколко месеца насам контрол само над европарите.
А има ли контрол над нашите, бюджетните ни средства? Знае ли се как и къде отиват те, в чий джоб потъват? Ето, това елементарно упражнение трябва да се направи.
И още нещо елементарно - солидарност!
Елементарно,елементарно, но без това усещане няма общество, има сбирщина от гниди. Защото как може да има хора с 50 евро доход и такива с десетки,стотици хиляди на държавна служба? Ситият вярва ли на гладния? А и като е криза, тя да важи за всички, всички да стягаме колана! А този, от когото зависи разпределението на парите, получава десетки хиляди, че и милиони и ние искаме той да притежава усещане за съчувствие. Затова и на никого не му пука.
Да, на никого не му пука! Защото всичко в България се ръководи от един самозван, НАЗНАЧЕН ЕЛИТ от алчни и безскрупулни хора, които само за броени години осигуриха pахатлъка на своите поколения векове напред. Такива лешояди могат да виреят само в ...Чалгария! Познавам подобни подобия на хора, казвал съм им - защо не дадете мъничко и на съседа до вас,на стареца,на куция младеж? Та вие сте откъснали от техния залък. Грехота е... А и вижте погледите наоколо, как може да се живее в такъв зареден с напрежение и мъка въздух,в среда с изгаснали погледи, как въобще дишате? Защо не дадете шанс на България?
Шанс ли? Поглеждат те сякаш през стъкло - да, за тях ти вече не съществуваш. За тях ти вече си аут!Защото те са богоизбрани, те са миропомазани, те са великите БГ-НОВОБОГАТАШИ,пардон,умни и предприемчиви "строители на капитализма"... Да, "капиталисти", но НАЗНАЧЕНИ КАПИТАЛИСТИ и все още под оная сянка,да, сянката на бащицата и сие...
И ето дойде финалът!
Защото за мен това, което се е случило в оная вечер пред църквата, наистина е ФИНАЛЪТ!
Повече, отвъд него, не може да се отиде.
Сега започва окончателният разпад..
Това е истината! Това е положението българско!
В същото време във форумите, също добре режисирани от сценаристите на прехода, са се хванали гуша за гуша живеещите в България и емигрантите ни по света. Хванали са се, ама яко са се награбили – и се псуват хамалски, и се обиждат до кръв.
Защо?
Ами защото брънката в сценария е ясна - разделяй и владей! И какъв спор става,майко мила! Едните били предатели, изменници, родоотстъпници, другите - катили, примитиви и тъй нататък.
А сценаристите злорадо хихикат – абе, тъп народ, само бой и, простете, е… за него!
И никой, ама никой,освен,разбира се,сценаристите, не усеща истината, а може би и на никого не му пука – че всъщност вече България я няма. Тя се е стопила в… джобовете на същите тези сценаристи…
Сега, след този концерт, вече има само една територия, наречена, пардон, все още не е официално коронована с това име – ЧАЛГАРИЯ…
Територия, просмукана с чалга-отношения, с чалга-мислене, с чалга-любов, с чалга, чалга и пак чалга…
Онзи ден срещнах един стар познат в Париж.
Солиден, лъскав, да, новобогаташ – от ония, бедни като църковни мишки „късметлии”- българи, които само за една нощ станаха милионери. Те бяха продукт на българското чудо - легнаха бедняци, каквито са били винаги до този момент, а на сутринта се събудиха с пълни торби пари. Парещи, грешни пари от техните майки и бащи с попукани от мазоли ръце…
Та погледна ме този мой отдавнашен познат, измери ме с очи – така-а-а, отвисоко, но същевременно покровителствено:
– Абе, ти, Димчо, защо така остро критикуваш майка България? Чета ти аз книгите, чета ги… Иначе хубаво пишеш, ама много плюеш, бе, много… И хич не ти пука май кой ще ги купува тия книги. Щото бедняците, за които си се закахърил, книги не четат, те няма какво да ядат, та книги ще купуват. Ние сме тези, които храним такива като теб писатели. А ти само ни критикуваш. Ти критикуваш майка България. Ти си …
Не се доизказа моят познат, може би най-накрая се досети, че все пак не е в "неговата" си България, а в Париж – почервеня той и махна с ръка, по всяка вероятност теглейки ми няколко нашенски сочни „вкуснотии” под гъстия си балкански мустак…
На другия ден разбрах за какво всъщност е бил този мой отдавнашен познат в града на Светлината. Ами договарял с български емигранти в Париж… чалга-концерт…
Е, ЧАЛГАТА атакува Европа!
Чалгата, този наш символ ненагледен и оказал се толкова "ефективен", вече ще го внасяме и в нормалните страни.
Ония, сценаристите, вече май са решили, че са си свършили работата в България и сега тръгват на щурм към Европа.
Това вече е страшно!
Но дали Европа ще позволи това?
Дали след 20 години няма цялата „Шан-з-Елизе” да се изпълни с поклонници на „ Хвани го, лапни го…”
И „Фигаро” да пише: „ Чалгата е музиката на Франция…”
Кой знае? Да, кой знае…
Защото тези, НАШИТЕ, тоест Нейно величество ЧАЛГАТА, май нямат спиране…

"Патриотите",които "изядоха" България

Срещата ни бе случайна. Не го бях виждал близо петнадесет години. Физически той си бе същият. Но от пръв поглед ме притесни една болнава светлина,която се излъчваше от него. Всъщност се усетих,че за първи път поемах такава светлина – болнава…
Понечих да го прегърна, в интерес на истината към този човек,макар и никога да не сме били приятели, аз имах добри чувства, просто ми беше симпатичен.
Та понечих да го прегърна, да му представя моя приятел, с когото бях – преводач-емигрант от дълги години в Париж.
Но оня се нахвърли веднага – Не давам да казвате против България и думичка…
В първия момент просто инстинkтивно се стреснах и вледених – ах, как бързо усещам оня „патриотизъм” на ония "приятели", от които бях ял толкова бой. Как бързо изтръпвах от тази мнима загриженост тъкмо на тия,които по всякакъв начин умееха да осребряват тази своя мнима „обич”. Как обичаха те да употребяват тези думички – родоотстъпници, чуждопоклонници…
Прозрението дойде веднага – този човек бе чел някоя от моите книги. Иначе как така и защо би се нахвърлил веднага срещу мен?
Запитах го директно – ти коя моя книга си чел?
-„BG емигрант в Париж”…- изтърва се той по инерция, после се сепна – Ти за постоянно ли оставаш в Париж?
Ясно. Ето къде го стяга чепика този мой познат. Всъщност нищо ново под слънцето – обикновената, но толкова гъста нашенска завист, съчетана с избиване на комплекса за малоценност.
Вече усетих, че кръвното ми взе да се вдига, положителната енергия, с която посрещнах този човек, започна да се изцежда… Затова и се опитах да обърна нещата малко на шега – че то има ли постоянен живот бе, приятелю, рекох му?
Но оня вече бе тръгнал…
- Какво правиш тука, бе? Как така ще останеш в Париж? Че ти си от Малко Търново. Там трябва да се върнеш, там трябва да се бориш за България!
В този момент моят приятел Марио, усетил, че атмосферата започва да става много нашенска, а наоколо бе пълно с французи, започна да прехвърля темата към литературата.
И сбърка. Защото оня изстреля едно име на свой фаворит, който всъщност, макар и по-млад, бе от неговия роден край. Разбира се, нямаше нищо лошо в това, всеки си има право на мнение и вкус. Но когато аз изразих несъгласие и просто казах, че не харесвам този творец, оня вече излезе съвсем от релси – как така няма да го харесваш, бе? Абе вие го мразите, защото той е най-превеждан, той ви представя пред света, той е супермодерен и такива като вас не могат да го разберат…
Е, тука вече не издържах. А и кой ли ще може да издържи?Просто този човек имаше проблем.
И трябваше да бъде поставен на място.
Той, заедно със своя „свръхмодерен”, а всъщност толкова „плитък” откъм мисъл приятел, бяха едни от онези, за които предишната, а и днешната България бе дойка, от която такива като тях добре, ама много добре умееха да сучат.
Но аз вече прозрях и нещо, което усещах и преди и заради което може би подсъзнателно реших да напусна страната – става дума за това, че в България, внушавано от определени среди, които ръководеха и продължават и сега да ръководят всички сфери на живот у нас, вирее много добре едно явление – разпределението на баницата, дори и в средите на творчеството. Определени представители на различните видове изкуства са избирани, миропомазани от всевластния Център за гении, те са канени навсякъде – по медии, представяния у нас и в чужбина…
Те са винаги в устата на критиците и тъй нататък.
Както едно време…Когато от политбюро казваха кой да бъде писател,и то водещ.
Но тогава поне даваха възможност от кумова срама и на други, не само на „гениите”, сегиз-тогиз да се проявяват.Е,да лицемерие, но все пак...
Докато сега – не, само великите. Само „модерните”…
А кой всъщност ги е определил за такива?
Кой е парцелирал така творческото пространство?Нали даден вид изкуство е територия, напоена с различни багри, с различни дарования? Както е,например,във френската литература,където всеки творец има своето място,своя шанс, който му се предоставя, независимо от възраст,раса,пол,занятие...И където никой не се изживява за най-велик и миропомазан!
И откъде у нас тази нетърпимост у тъй наречения "богоизбран елит” в изкуството към останалите им събратя?
И как може да се върши подобно парцелиране в област, която никога не е търпяла и не търпи подобно грубо вмешателство?
Откъде такова самочувствие на предопределени и недосегаеми,дори за обикновена критика? Или просто това е липса на каквото и да е самочувствие.
Една позната до болка елементарна схема – сред колегите от моята гилдия аз те рекламирам теб, а ти пък ми го връщаш, като говориш добри думи за мен пред твоите колеги.
И ето го вълшебният кръговрат – аз на теб, ти на мен… Е, толкова, ама толкова познато. Макар и облечено сега в одеждите на „модерното”.
И в този миг се сещам за думите на Ефрем Каранфилов:
- Хубавата книга е като планински извор. Погледнеш, виждаш чак дъното, главата ти се замайва от бистрота. Протягаш инстинктивно ръка – ха, ще докоснеш дъното! И потъваш, потъваш… Ето, такова е и хубавото произведение. Бистро и същевременно дълбоко, ама много дълбоко. Всичко останало са напъни, просто ерзац-литература.
Тези думи ще ги помня винаги.
Да, но за да създадеш подобно творение се иска и талант, но и яко бачкане. А пари не се печелят с талант и яко бачкане,нали?
Затова в България се въртят все едни и същи имена в изкуството – все те обират наградите, все те са на показ.Вижте списъка на министреството на културата за отпусканите ежегодно субсидии за преводи на книги - ще видите едни и същи имена. Затова и битува вече анекдотът-истина – ако еди си кой не го има сред наградените, то той ще е в журито или на специализация в чужбина.
Както впрочем и този мой познат.
Оказа се, че той бил на… специализация. Цели два месеца в Париж. Два месеца?!? И то в квартира в центъра на града, с храна, също платена от „богатата” българска държава. За да може той, богоизбраният, да твори, да създава, но, разбира се, без да критикува тези, които го пращат, макар и на чужда сметка.
И познайте кой плаща? Да, познахте – народът, тоест България.
Но дали това е същата България, заради която той не иска дума лошо да се каже, или оная неговата „България”, притежание на всевластния Център?
И дали България е само тази негова „България”, която във време на страшна криза, във време, когато десетки български творци умират безпризорни и без работа, нашият човек пребивава с пари на данъкоплатеца два месеца не къде да е, а в Париж?
Марио, моят приятел-преводач, дългогодишен емигрант, който се бори тук с цената на неистови усилия и унижения за всяко евро, незапознат с порядките в нашето ново и „модерно” общество, беше озадачен – кой си позволява това днес, да бъдеш два месеца без стотинка да платиш от собствения си джоб, да живееш в самия център на Париж, където е безбожно скъпо, да ти дават пари да… се вдъхновяваш! Питаше Марио, лицето му изразяваше непристорено учудване…
Какво можех да му отговоря – че аз, например, стотинка не съм взел от никого, че болен и с упоритост и сърце четири години обикалях Париж с парче хляб и шише с вода, тропах по врати, изпитвах хиляди унижения, но създадох три книги, заради които получих и получавам толкова благодарствени отзиви. Е, не от всевластния Център, а от обикновените хора…
А този човек са го пратили, плащайки му всичко от джоба на бедния и опърпан народец – за да може той, „великият”, да склони нещо да сътвори…
Сега вече и аз усетих, че започвам да губя контрол.Докога ще мълчим,докога ще прощаваме,докога ще се правим, че нас не ни интересува онова,което такива "патриоти" непрекъснато вършат?
Затова и направих онова, което вече бях научил от французите – просто се извърнах и за мен вече този човек не съществуваше.
Той не съществуваше и след един час, когато събирането, на което случайно се срещнахме, привърши, и той дойде при мен – омекнал, смачкан… Разбира се, не окончателно готов да се извини, всъщност изобщо не ми бе нужно неговото извинение, той ми каза – ама ти не търпиш друго мнение. Е, това вече ме довърши.Какъв нахал - онова,което той прави, го приписва на мен!Да,любимият похват на онези, "патриотите".
Тук вече наистина разбрах, че спасение в България няма.
Защото хора като този не само, че не са един и двама, не само, че са във всички сфери на живота, но и те определят този наш, български начин на живот, мнозина от тях, като самия този, са преподаватели, те дават акъл, те учат днешните млади…
На какво всъщност ги учат?
Ами, естествено да станат, да мислят, като тях. Тоест да не мислят, да действат първосигнално и по заповед – този е най-великият, него и само него признавайте…
И същевременно – България, България, България… тупане, ама яко тупане в гърдите и...ако може, командировчица някаква, гарнирана с куп парички, ей,така, за удоволствие...Нали един път се живее. А,народа? Какъв народ,бе? За него само остен. И,разбира се,поток от думи - вие сте предатели,родоотстъпници,изменници...
С тези свещени думи те, богопомазаните и посочените от Центъра, лягат, с тях те стават, те са винаги в устата им.
Но вие вече знаете, че това не е нашата България.
Това е тяхната „България”.
Онази „България”, която тези готованковци са обезсилили и сбръчкали от лапане и от която продължават да сучат – лакомо, с настървение . „ България”, толкова различната от нашата, от твоята, от моята България. Която е вътре в сърцето ни. И която не трябва да се афишира по какъвто и да е повод.
Никога през живота си не съм произнасял „България” с цел да уязвя някого, да го натикам в миша дупка, да го обидя или злепоставя, да го изкарам родоотстъпник, национален предател…
Защото названието „България” е нещо строго интимно, нещо дълбоко утаено в най-дълбокото на личното ми пространство. На онова лично пространство, което французите умеят така да уважават. За тях да навлезеш в пространството на другия е цинизъм, нещо непростимо и белег просто за липса на чувствителност.
Нещо, което ние,българите, трябва да си го признаем, не спазваме. А и не разбираме.
Хайде бе, ще ми се прави на парижанин, хайде, връщай се в Малко Търново. Защото кой ще бачка като луд, кой ще оскотява, за да може хора като мен, велики и призвани от Бога- Център, да имат възможност да дойдат на държавни разноски два месеца в Париж… Да, Париж е за нас, богоизбраните, а вие, плебеи с плебеите – там, в кочинката…
Ами това е – поредна среща в Париж, поредни усещания…