ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

сряда, 7 юни 2017 г.

РАГИН - ЕДИНИЦА МЯРКА ЗА СЕРВИЛОСТ И АЛЧНОСТ


Благой Рагин - олицетворение на бг-сервилността пред Стотинката...
Пиян швед изритал в лицето камериерка с висше образование в един от хотелите по морето. Без никаква причина, просто жената си чистела...
И този Благой Рагин, шеф от туризма, уплашен, съветва - тихо, кротко, дано бързо да се забрави, че шведите иначе ще бойкотират и паричките няма да дойдат...
А после казваме, че виновна за тъжното ни дередже била световната конспирация...
Нашата, нашата си "конспирация", дами и господа, тази, която се намира във "великата" ни глава...
Там е проблемът.
Там и получаваме ритника. Вече толкова години. И ще го получаваме май през целия ни изгубен бг- животец...
Да, нашата сервилност и липсата на достойнство - там е "заровено кучето".
И никъде другаде!
Иначе сме "патриоти". Обичаме все да четем за великите ни предци. И да изкарваме всяко достойно, силно и гордо дело, сторено през вековете, че е наше, българско дело...
О, какви само "патриоти" сме пред беззащитните, болните, възрастните... Как сме готови с един удар да ги смачкаме, пък после гордо да изпъчим гърди...
Но пред Стотинката - поглед надолу, падане на колене...
И - тихо, кротко, да се размине...
Да,"стабилна" България.
О, каква "стабилност"...
Да живееш без достойнство.
И на колене...
Живот, тъжен живот на човек-приживе мъртвец...
Димо Райков

петък, 2 юни 2017 г.

ПИСМО ДО МОЯТА ВНУЧКА

ОНЯ ПЪРВИ ИЗПИТ...
Писмо до моята внучка по повод на първия й изпит в живота
Моят път на писател тръгна от приказките и песните на мама Яна и татко Петко, все още си спомням пламъците в печката ни и гласовете на любимите ми хора, които ми отваряха този вълшебен прозорец към света.
И нахлуваше Светлината, която ме поведе към мъничкото старо читалище на родното ми градче Малко Търново.
Тогава познах миризмата на книгата.
Няма друго подобно ухание... Благословен мирис...
Пред очите ми е библиотекарката - една жена с недъг на гърба, нещо като гърбица, но с толкова обич към стотиците томове в помещението, което макар и старо, макар и прихлупено, сияеше от Светлината...
Да, същата светлина, позната ми от майчините и таткови приказки и песни откъртвания от най-дълбокото на душата на тези изстрадали сърца, почти неусетили радостта от живота...
Божествената светлина на познанието.
Нямаше по-щастлив човек от мен, тогавашното невръстно все още дете на едни бедни родители, които поради стечението на тогавашните обстоятелства не бяха могли да достигнат с помощта на училището и библиотеката до познанието. Всъщност до него, това го разбрах доста по-късно, те бяха стигнали отдавна със .. .сърцето си. И с вродения си усет към любопитството и въображението...
Да, малкотърновската библиотека в старото читалище...
Пиша тези думи сега, защото само след час-два моята внучка Диянка ще има първия изпит в своя живот, в случая по "алто", тоест по музика. Сред толкова деца цветя от цял свят и то - пъпчицата цвете от една никому неизвестна планина, пълна с омайни цветя - Странджа...
И понеже аз винаги, да, такава е съдбата на хора като мен, тръгнали сами от нищото, с всяка своя нова книга, с всеки свой нов текст като този сега, съм всъщност държал и държа своя изпит пред читателя, понечих спонтанно да напиша тези думи съвет към моето момиченце, което съм отгледал от бебенце. През деня с него, милото създание, а вечерта с ...думите, с оная божествена светлина от онова прозорче с пламъците и дъха на книгите от библиотеката...Да, с Париж и Малко Търново в сърцето...
Наскоро намерих в родната ни къща в Малко Търново първото си бележниче, в което съм записвал първите си впечатления от досега ми с книгите в библиотеката.
И знаете ли каква е първата прочетена и записана мисъл от мен в това тефтерче?
Когато съм я прочел за първи път, когато съм я записвал, дали съм знаел какво всъщност записвам, дали съм го осмислял или просто инстинктивно съм го сторил? Кой знае, кой наистина знае...
"Когато обиждаш някого, когато нараняваш достойнството на другия, ти обиждаш, ти нараняваш своето собствено достойнство"...
Без коментар, нали?
Да, моят първи урок, получен от книгите в онова старо читалище...На който урок останах верен цял живот.
И който "урок" искам сега, само час преди първия изпит на моето момиченце да му внуша.
Най-трудният, но същевременно най-важният изпит в един човешки живот, Диянче, е този, който твоят дядо, онова дете на твоите годинки, там, в онова захвърлено и изоставено и от Бога място, може би несъзнателно е държал и осъзнал, записвайки тези думи в тефтерчето си.
Всъщност няма по-голямо щастие от това да издържиш този житейски изпит - да надмогнеш собственото си човешко его и да приемеш за мото, за смисъл на своя живот това послание - никога не наранявай другия, никога не навлизай грубо в душата му. Сториш ли го, значи ти си приживе мъртвец...
Моето момиченце тръгва към първия в живота си изпит...
И аз тръгвам към нея с онова избеляло, вече доста поомачкано тефтерче с чудните думи: " Когато нараняваш достойнството на другия, ти нараняваш своето собствено достойнство..."
Попътен вятър, мило дете!
Дядо е с теб, с теб са и тези вече поизбледнели думички от старото тефтерче.
Които вече са твои.
Запомни ги! И ги следвай! Защото те са оная най-вълшебна музика в живота на твоя дядо Димчо, който нямаше възможността, която имаш ти днес - да държиш изпит на "алто".Въпреки неговата омая от най-чудното творение на човека - музиката...
Но пък е имал божията милост да усети музиката светлина от онова прозорче на старата печка и оня мирис на магичните думи :" Никога не наранявай другия..."
Благословени думи, благословен мирис...
Пази ги и ги следвай! И Бог ще те закриля.
С обич:
от твоя дядо Димчо

вторник, 9 май 2017 г.

ДА ЖИВЕЕШ БЕЗ ЯД...


Ей, хора, ей, българи, г-н Емануел Макрон е новият президент на Република Франция, най-демократичната страна в този наш толкова недемократичен свят!
Франция е с население 66 милиона души, пета е по богатство в света.
Има такива социални придобивки за обикновените хора, че ако ги знаете, ще ви стане ...страшно.
Осмият президент на Петата република е само на 39 години...
Само на 39 години...
Вие знаете ли, че този млад човек е на светлинни години от нашите политици тарикати, пред които обаче треперите, пред които "стоите" само на колене и които заради парчето хляб преизбирате с удоволствие...
И вие наричате президента на Франция "Макарон"...Вие го наричате "геронтофил", само защото е верен на любовта си, наричате го "бабоебец", само защото уважава съпругата си, а не я пребива с кеф...
Кои сте вие, какво сте постигнали в този ваш тъжен живот. И какво бихте постигнали, ако живеехте в нормална страна като Франция, където конкуренцията е бясна, където се е събрал цветът на света, където всеки се състезава с другия до премала..
Бих искал да ви видя очите, когато наричате президента на Франция "Макарон"...Да видя вашето удоволствие в тях от обидата, която нанасяте на избрания сега от вас за поредния виновник за сивото ви, меко казано, битие...
Ей, хора, този живот се жиеее с любов, а не с омраза.
Не с яд, а с ...поне мъничко нежност...
Зная, че тези мои думи не са нужни на българите като вас.Защото зная и това, че човек, който не е бил обичан като дете, не може да разбере страданието на другия.
Но зная и това, че все пак има и свестни хора българи, люде с все още запазено усещане към чувствителността и въображението.
За тях е моята дума.
Как бих искал точно тези чувствителни българи да бяха снощи в Париж Да бяха видели с душата и сърцето си тази светлина в очите на хилядите хора, събрани от цял свят под знамето на Франция. Да бяха видели и усетили любовта на тези хора към своя президент...
Към свободата и човешкото достойнство.
Хора, които искат и знаят да живеят без яд...
Димо Райков

НОЩТА НА НАДЕЖДАТА...


И аз бях тук!
И аз се докоснах в тази вълшебна нощ отново до силата и страстта към достойнство на един горд и обичащ да живее без яд народ.
Най-самокритичните хора в света...
Да, бях там цяла нощ... Краката ми кзтръпнаха, сърцето ми също - но от омаята наоколо, от радостта от живеенето на този народ, който през последните 2-3 години изстрада свободата си и жаждата към красота.
Преди да отида до офиса на Макрон, където посрещнахме официалната информация за плбедителя, преди след това да прекося с болните си нозе Париж и да се озова гоку под трибуната арена на това, което сега виждате тук, аз отидох на любимата улица "Шан-з-Елизе", на лобното място на моя познат полкцай, загинал от куршумите на терора, положих букетче...
Аз, някогашното момче от Странджа, което много добре, о, колко добре знае какво е това граница, какво е това унижаване и потъпкване на човешкото достойнство...
Вълшебна вечер. Вечерта на надеждата...
Докоснете се и вие до нея...
Димо Райков
🔎 Tous les résultats du second tour en temps réel sur notre carte interactive :https://www.publicsenat.fr/article/politique/presidentielle-2017-carte-intera...
YOUTUBE.COM

МАКРОН ИСКА ЕДНА СЕДМИЦА, А НАШИТЕ...


Ето, на 14 май Макрон поема функциите си, на 15 избира премиер, на 16 избира правителство, в същото време определя кандидатите за депутати за изборите, които са след дни... Една от сподвижничките му почина преди два-три дни, на митинг...
Но машината върви, няма спиране. къде ти време за почивка, както нашите тарикати си почиват от уж якото си бачкане...
И всичко това след цяла една година непосилен труд като кандидат-президент...Какви обиколки, какви срещи от врата на врата, по пазари, спортни зали, магазини, заводи, навсякъде...
А какви програми, какво нищене на всяка дума в тях, какви остри ужилвания от страна на журналистите, какви дебати, поголовно разнищване...Борба за всеки глас...И то в страна, където изобщо не познават "пазаруването на килограм" на гласовете, където е въпрос на чест да гласуваш...
А нашият Борисов, спомняте ли си кога определи Цецка, в последния момент, спомняте ли си кога премиерът ни си подаде оставката, кога направиха служебното правителство, как действащият президент не искаше, как и новият не се съгласяваше, щото не било негова работа, как си подхвърляха топката, как държавата висеше месеци в безтегловност, какви поразии се направиха през тези месеци, кой обаче да мисли за тях, вижте и кога Борисов назначи и новите си стари министри, какви консултации, все едно решаваха съдбата на целия свят, колко изгубено време...
Защо бе всичко това?
Ясно, заради онова, което си бяха намислили и съвсем тихичко си свършиха...
Обаче нашенци, вместо да се стреснат, да им потърсят сметка, си мълчаха и от сутрин до вечер следяха телевизиите и поглъщаха с кеф блудкавата "храна", която им се предлагаше.
А сега като един същите тези кротки хорица се подиграват на Макрон, на французите,че са го избрали... Щото съпругата му била по-възрастна от него...
И лреизбират за енти път ония, които ги разтакават, презират. И им се подиграват в очите...
Хайде да сметнем - една седмица за 66 -милионна Франция, с която се съобрадява целият свят...И май повече от шест месеца, да, цели шест месеца за ... 7-милионна България, която мнозина не знаят и къде се намира, а нейните дипломати живот си живеят в чужбина, защото май само по приеми протоколно ги канят...
Да, от едната страна - една седмица.
И от другата - цяла вечност...
Димо Райков

КОГАТО СИ ОТГЛЕДАН С ЛЮБОВ


Нещо много любопитно и специално за новия президент на Франция.
Той е отгледан предимно от баба си.
Тази жена е била... от неграмотно семейство. Но започва да учи, упорито и с обич към знанието. И става...учителка, директор на училище и една от най-начетените и уважавани жени в селото си и околността.
Тя обича много внука си, учи го на всичко, особено много набляга на музиката..
Да, новият шеф на държавата Франция, тук така журналистите обичат да наричат президента, е отгледан с много любов. От хора, които са тръгнали от нулата, от селото, но чрез волята и способностите си са създали основата на г-н Емануел Макрон.
Шапо, мадам!
Вашият внук изпълни желанието Ви - да умее да се бори за мечтата си. Дано да успее и като шеф на държавата.
Президент на Франция, тръгнал от ...една неграмотна селска фамилия...
А някои в моята бедна България казват с подигравка относно родените в село и провинцията - миришат на...цървул...
Да, два свята.
Светът на свободата и човешкото достойнство. И светът на ...парвенющината и самозабравата...
Димо Райков

ДНИТЕ НА ЧОВЕЧНОСТТА


Вчера, днес...8 и 9 май...
В България пак спорят, в България всеки нещо все доказва на другия...
А е толкова просто.
Трябва да се прави онова, което правят французите - уважават и винаги помнят онези, които са се борели със злото в света.
Това на снимката е "Шан-з-Елизе" от онзи ден, деня на избора на новия президент.
Лобното място на моя полицай, загинал от куршумите на терористите.
Казвм "моя", защото го познавах, разказвал съм му за България, а той ми казваше - аз не гоня българите и румънците, които просят, защото са много бедни...
Бог да го прости!
Странно, нали, той, френският полицай, знаеше онова, което май мнозина у нас не ...знаят. Или не искат да знаят...
Димо Райков


НАДЕЖДАТА СРЕЩУ ОГРАДАТА С БОДЛИВА ТЕЛ...


На митинга-концерт в чест на победата на г-н Емануел Макрон...
Оказах се някъде след полунощ изведнъж между младо семейство от Бангладеш. което пожела да се снима с мен, след като те видяха, че моят телефон се развали и аз притеснено се тюхках.
Когато им казах, че съм от България, те ме погледнаха малко смутено - ама, ние не знаем къде е тази страна...
После обаче се засмяха отново - няма значение кой откъде е, ние сега, тук, всички сме макронисти, всички сме французи, всички сме европейци....
И ето - един българин на достойна вече възраст и двама съвсем млади люде от Бангладеш, обединени от уважението между хората, а не разделени от омразата, почти свойски, като стари, много стари познати, позират за селфи - там, около магическото пространство на Лувъра...
Надали някога ще се срещнем отново, но има ли цена минутата на нашата среща - среща на хора, тръгнали от нищото, за да станат частица от радостта на един достоен и горд народ, частица от нашата Европа, която добра или лоша, си е наша, такава, каквато ние, и само ние, си я правим.
Една общност на хиляди, десетки хиляди люде - бели, жълти, черни, млади, възрастни, деца, колко много деца...
Със светнали лица, с очи, пълни с доброта, искащи да живеят в свят без граници и огради с бодлива тел, жадуващи за обич, а не търсещи омраза...
Да, Франция си е винаги ... Франция...
Страната на всички хора, които обичат свободата.
Калко хубаво, колко вярно, колко красиво го е казал бившият президент на САЩ Томас Джеферсън: "Всеки човек има две родини - своята и Франция"...
Нов президент.
И то най-младият президент на Петата република...
Нова надежда за Франция.. За Европа, за света, за България...
Дано!
Ей, Българийо, моя родино, частица от Европейския съюз, усмихни се най-накрая - в този свят доброто е повече от яда, нали?
Димо Райков

МАКРОН КЪМ МАРИН :" ВИЕ СЕ ХРАНИТЕ ОТ ЯДА НА ХОРАТА..."


Е, мислех изобщо да не взимам отношение, понеже зная колко много българи, учудващо защо, обичат лудо Марин льо Пен.
Това е парадоксална обич, като се има предвид как тя винаги започва речите си с това, че българите и румънците трябва да се изгонят от Франция. Не знам, може би тя има толкова фенове у нас, защото българите в България не обичат емигрантите си, тоест тези, които им изпращат милиарди...
Да, мислех да не реагирам.
Но като чувам и чета какви лъжи се изсипват по медиите у нас и в интернет, не мога да не реагирам.
Разбира се, всеки гледа със своите си очи.
Но има неща, които пристрастието не би трябвало да замъглява.
Марин просто изгуби, и то яко, този дебат. Тя още в началото се нахвърли срещу Макрон, и то с неверни неща, направо лъжи, тук сега нямам място да навлизам в детайли. Тя говореше на дебата така, както е свикнала да говори на митинги.
Но снощи това не бе митинг, а дебат. Дебат, проследен от цели 15 милиона французи.
А французите имат от памти века култура на подобни дебати, правила, които всеки кандидат за президент спазва.
Тук се иска и подплата на това, което казваш.
И когато Макрон контраатакува, тя се оказа просто ...неподготвена...
Как се запъна за еврото, от раз се разбра, че изобщо не й бе ясно за какво става дума. А това нещо на такъв етап от кампанията е немислимо.
Ами какви папки носеше, затрупа с тях масичката пред себе си. А Макрон нямаше и един лист пред себе си. Марин все търсеше нещо да прочете, ровеше...Това са непростими неща за един такъв дебат.
Отделно за агресивността й. Единственият шанс на Марин бе да извади от равновесие Макрон, да го агресира и той да загуби...
Но той, въпреки лекото раздразнение в началото, бързо влезе в своя тон и я неутрализира.
А когато трябваше да отговарят на професионални въпроси, тя вече бе аут. Тук младокът бе в стихията си.
Макрон я закова и с това - Вие разчитате и се храните с яда на хората! Какъв президент ще бъдете тогава?
Колко е хубаво казано това, нали?
И колко още неща...
Всички социологически агенции днес дават съотношението - 63 на 38, нещо такова за резултата от дебата. Горе-долу такова е съотношението и при последните социологически изследвания за резултата в неделя. ... Тези съотношения са в полза на Макрон, разбира се. Дори и привържениците на Марин са разочаровани, двайсетина процента от тях признават, че Макрон е спечелил, а това са най-твърдите й подръжници...
Аз съм изумен как се преиначават нещата в България, например вчера една телевизия, и то централна, в новините си обяви като новина, че първата работа на Марин е, ако стане президент, да отиде в Брюксел и да каже там, че Франция излизала от ЕС.
Да,ама не. Да, ще отиде в ЕС, но да иска по-добри условия за Франция, а не да излезе. Тя вече не говори за излизане от ЕС, а за предоговаряне на по-добри условия за Франция. Има разлика, нали? Така тя иска да печели вече и други привърженици.
Не мога да разбера какво толкова българите са се влюбили в Марин, какво ще спечелим, ако тя стане президент, та тя винаги казва, че ще започне от нас, българите, изгонването на чужденците. За нея чужденците, особено българите, румънците и поляците, са най-голямата пречка. За нея ние сме крадци и престъпници...
Да, аз разбирам защо толкова я обичат в България...
Защото си приличаме с нея по ...мразенето.
Но това тук е Франция. Тук не обичат такава агресивност, такъв яд, тук има все пак някакви правила на доброто поведение, на изказа, тук търсят доводите, програмните цели на кандидатите, тук лозунгите не играят тази роля, която играят в България. Тук не се гледа и съди по нечията гръмогласност и кьорави обещания за силата на даден кандидат, а хората мислят, преценяват...
Поне досега бе така.
Ще поживеем до неделя, ще видим...
И последно - тези думи на Макрон, за яда, разбира се, които съм извел в заглавието на текста си, нима не важат и за политическата, а и цялостната атмосфера в България. Как мислите?
Димо Райков

КЕНЕДИ И МАКРОН


Вижте на каква находка се натъкнах при поредната си разходка из Парижкия регион...
Образът на Кенеди, нарисуван от незнаен уличен художник...
И то няколко дни преди избора на новия президент на Франция...
Знак ли е някакъв, що ли...
Всъщност това е Париж, това е Франция...
Това е Свободата!
За мото на своя роман "Реката на. смъртта" съм сложил думите на големия и красив американски президент, произнесени в Западен Берлин през 1963 г.
"Стената е в ярко противоречие не само с историята, тя е в пълно противоречие с човечността".
Да, Стената...Оная, с бодливата тел. Но и тази - да, там, в главите ни...
Димо Райков

БЪЛГАРСКИ БАБИ В ПАРИЖ

ЛЕЛЯ. ЕЛЕНКА...
Леля Еленка, милата...
На 78 години, от Разградско..
Да, от града на футболните шампиони, които получават по 120 000 лева на ...месец, това официално бе съобщено от румънски специалисти, толкова получава като заплата резервата румънец, забравих му името...
А пенсията на леля Еленка, след цял живот работа в ТКЗС-то, била...230 лева...
Познавам леля Еленка от десетина години, описал съм я в книгите ми, мъжът й, дядо Велико, починал скоро, трябвало да му направят операция в болницата в Кубрат, тя дала два пъти по 300 евро, но лекарят отишъл на...почивка. И дядо Велико починал...
И леля Еленка пак е в Париж, скрибуца с нещо като цигулка - да, там, встрани от културния център "Помпиду"...
- Преди терористите изкарвах по 50 евро на ден, ама сега французите трудно дават, изкарвам двойно по-малко.. Ама те са добри хора, съжаляват ме и пак дават...И аз ги изпращам в България на децата и внуците...
Почерпвам я за "Бог да прости' татко и мама, тя бе виждала татко, запомнила бе, че той й бе свирил с уста оная песен за Янко Разбойника...
Да, леля Еленка.
От "стабилната" България...
Където днес е празник, където има парад и държавата демонстрира сила, сигурност и мощност...
Тръгвам си.
И усещам как сълзата напира...
Докога бе, хора, докога бе, българи, ще изпращаме майките, бабите си дажтърсят залъка си в чужбина, която ние иначе ругаем...
Докога ще бъдем символ на мизерия.
Докога ще бъдем без сърца...
Димо Райков

УНИКАЛНА СНИМКА ОТ ОФИСА НА МАКРОН


В очакване на официалното съобщение пред офиса на Макрон. Вижте знамената, това са прозорците на седалището на движението.
Но аз вече бях съобщил, и то още в 17 часа, информацията кой ще е президент
Така, дори преди французите, моите читатели в България разбраха първи кой ще бъде президент.

МАКРОН И БЪЛГАРИТЕ...

ДА ЖИВЕЕШ БЕЗ ЯД...
Ей, хора, ей, българи, г-н Емануел Макрон е новият президент на Република Франция, най-демократичната страна в този наш толкова недемократичен свят!
Франция е с население 66 милиона души, пета е по богатство в света.
Има такива социални придобивки за обикновените хора, че ако ги знаете, ще ви стане ...страшно.
Осмият президент на Петата република е само на 39 години...
Само на 39 години...
Вие знаете ли, че този млад човек е на светлинни години от нашите политици тарикати, пред които обаче треперите, пред които "стоите" само на колене и които заради парчето хляб преизбирате с удоволствие...
И вие наричате президента на Франция "Макарон"...Вие го наричате "геронтофил", само защото е верен на любовта си, наричате го "бабоебец", само защото уважава съпругата си, а не я пребива с кеф...
Кои сте вие, какво сте постигнали в този ваш тъжен живот. И какво бихте постигнали, ако живеехте в нормална страна като Франция, където конкуренцията е бясна, където се е събрал цветът на света, където всеки се състезава с другия до премала..
Бих искал да ви видя очите, когато наричате президента на Франция "Макарон"...Да видя вашето удоволствие в тях от обидата, която нанасяте на избрания сега от вас за поредния виновник за сивото ви, меко казано, битие...
Ей, хора, този живот се жиеее с любов, а не с омраза.
Не с яд, а с ...поне мъничко нежност...
Зная, че тези мои думи не са нужни на българите като вас.Защото зная и това, че човек, който не е бил обичан като дете, не може да разбере страданието на другия.
Но зная и това, че все пак има и свестни хора българи, люде с все още запазено усещане към чувствителността и въображението.
За тях е моята дума.
Как бих искал точно тези чувствителни българи да бяха снощи в Париж Да бяха видели с душата и сърцето си тази светлина в очите на хилядите хора, събрани от цял свят под знамето на Франция. Да бяха видели и усетили любовта на тези хора към своя президент...
Към свободата и човешкото достойнство.
Хора, които искат и знаят да живеят без яд...
Димо Райков

понеделник, 20 март 2017 г.

СВЪРШИ ЛИ ПРЕХОДЪТ…


Един напречен разрез на 30 години "демокрация"
Въпрос на въпросите, който вече взе да ни втръсва.
Попитайте децата на тези, които го замислиха и които ни бяха яхнали преди 1989 г.
Хора като мен все още помнят какво беше и как се случи този „преход”.
Защото ние го изтърпяхме.
А децата на ония го използваха.
Просто това е било в основата на сценария – властта и благата от ръцете на бащите да отидат в ръцете на отроците им.
Те, наследниците, веднага след 1989 г. изчезнаха яко дим. Тръгнаха по предначертаните от сценария пътища – едните заминаха веднага за чужбина и докато ние, планираните още тогава за жертви, изпилвахме нерви в непосилната и страстна омраза помежду си и все още отъняващата надежда на полуделите тогава митинги, тези си живееха живота с бащините авоари и си „конструираха” задграничната уж биография, съхраняваха нервите и силите си.
Втората група от наследниците пък се спотаи по вилите на бащите си.
И двете групи зачакаха. Нали си спомняте какво казваше Тато едно време – майката му е снишаването. И изчакването…
Да, чакаха да се усмирят страстите, да се уталожи омразата.
И докато ние се самоубивахме във взаимната си, наложена ни от сценаристите омраза, тези, спотаени и далечни изобщо, забравени тогава, все едно бяха изчезнали в небитието.
Уви.
Дойде царят.
И тези пак се появиха.
И започнаха един подир друг да се завръщат.
Тези от чужбина идваха с легендата, че са успели, и то само как са успели, тоест те са кадърни, показали са го това и в странство.
И сега тези се завръщаха с мисията да бъдат нашите спасители...
Винаги ми е било интересно – как така уж успели супер в чужбина българи изведнъж, на върха на тамошната си слава, според тях, разбира се, и слугуващите им медии, вземат странното решение да се завърнат в една провалена, опоскана и сива страна, в която вече бащите им бяха превърнали окончателно България. И да я ...спасяват сега...
Всъщност на хора като мен им е ясно защо стана така.
Върнаха се. И заеха местата на бащите си – в наследствените вече домове палати, но и по медиите, по холдингите, в политиката, че и в издателствата, навсякъде…Там, където преди това бяха бащите им.
Хитро, нали – изчакаха народът да притръпне, да се омаломощи от само себе си в този изблик уж на демокрация, да притъпи първоначалния си възторг, да изгуби всякаква надежда, да стане пак оня удобен и гъвкав материал, от който могат да се правят всякакви фигурки…
И слязоха наследниците от вилите си, завърнаха се от чужбина. И пак, както едно време бащите им, се втурнаха в "сърцето", в "прегръдките" на народа, тоест на жертвата…
И ето – те вече дават акъл на нашите деца.
Както едно време ни даваха менторски акъл на нас бащите им.
Е, сега взеха към тях пак домораслия уж нов „елит” от вечните български тарикати, синовете на сругинажа на бащите им някога, които през този пъклен преход същите тези наследници бяха оставили да им движат нещата в България, да ги преведат през мътната вода на „революцията”.
И ето – гледам как наследник итервюира друг наследник. И как бистрят политиката, тоест прехода, чийто „деен” участник, казват тези, е бил и единият, и другият. Единият „участвал” от вилата си, другият – от чужбина…
Все едно гледам и слушам единия баща и другия баща…Които едно време толкова дълго гледах и слушах…
То осанката им е същата, да, като на бащите…Жестовете, мимиките…Да, наследници, родна кръв…А, само дето думите сега са коренно различни, коренно противоположни на някогашните таткови думи, но думите, е, кой днес ти слуша думите…Звънът, звънът на метала, шумоленето на пачките…
А ние, все още живите физически, но с мъртвите сърца истински участници в огъня и пепелта на прехода, ние, жертвите с изгубените животи и мечти, сме принудени, за да оцелеем, да гледаме, четем и възприемаме тяхната, тоест единствената "истина" за прехода, която ни бомбардира и се излива като водопад от медии и тонове книги…
Да, за прехода, който за наследниците вече е завършил.
Но и за нас също.
И за децата ни. И сигурно и за внуците ни. Които ще бъдат упреквани от внуците на тези, че са бедни, защото ние, дядовците и бащите им, сме били некадърни, не сме могли да се грижим дори и за себе си и не сме им оставили нищичко…
Да, за нас остава да възвръщаме отново оня свой предишен начин на живот – да, живот на колене… И май да го предаваме и на децата, че и на внуците си…
Имаме ли друг избор, щом сме се родили българи?
Така е било, така и ще бъде тук, в България.
„Да, това тук е България”…
Останалото е четиво за наивници. Каквито май сме почти всички българи.
И за избори…Ах, тези избори без право на избор…
Гледам, слушам наследниците и у мен се врязва една мисъл на Албер Камю, която е мото на моя роман въздъх „Реката на смъртта или разказ за генезиса на една омраза”:
” Писателят трябва да слугува не на този, който прави историята, а на онзи, който я изтърпява…”
Хубаво казано, нали?
Но кой да го чуе него, френския, световния писател г-н Камю?
Българинът чужди не слуша, той слуша само себе си.
И …наследниците, разбира се..
Тоест българинът слуша само онова, което иска да чува. А то всъщност му е отредено и от сценария…А ние сме верни винаги на …сценария, нали?
Димо Райков

неделя, 19 март 2017 г.

БЕЖАНСКАТА ПЕСЕН, ЗАВЕЩАНА ОТ МАЙКИТЕ НИ...


"ЧУЖДИ СМЕ ЧУЖДИЦИ, СИНКО, РОДА СИ НЕМАМЕ..."
Тази песен - "Що не ме ожениш, мале ле...", песента мехлем за странджанското сърце, изпята от обичната Магда Пушкарова, с която бяхме много близки - и по душа, и по съседство на къщите ни в Малко Търново, е най- силната песен за бежанската българска съдба.
Тя е и един от най-красивите и тъжни самородни странджански бисери, възпяващи горката орисия и мъката на нашия народ.
Нека да я чуят всички ония българи, чиито сърца са пълни днес с омраза към бежанеца, към другия.
Да сведат глави, да помълчат и да помислят над последните думи в песента...
"ЧУЖДИ СМЕ ЧУЖДИЦИ, СИНКО, РОДА СИ НЕМАМЕ, СВТБАРИ ДА ДОЙДАТ, СИНКО ЛЕ, ДАР ДА ГИ ДАРУВАМ..."
Знаете ли, усещате ли колко и каква мъка е стаена в тези думи на нашата странджанска майка...
Да жениш син първороден и да нямаш роднини, които да поканиш на сватбата му, да нямаш кого да дариш...
Ей, хора, ей, бълтари, не си слагайте грях на душата, на "милаим", тоест на кротката ви странджанска душа. И на съвестта си...
Да, чуйте песента.
Не ще ли премалее сърцето, все още поне мъничко чистото ви сърце...
И тогава, сигурен съм, красотата, оная странджанска, българска красота на изстрадалото родно сърце, ще ви споходи, ще ви разтърси и просветли.
И ще станем по-добри. Такива, каквито бяха нашите майки...
Такава, каквато е, а и трябва винаги да бъде, нашата бежанска кръв...
Димо Райков
Магда Пушкарова (1920-2006) Що не ме ожениш мале ле, що ме не задомиш - малък ли ме…
YOUTUBE.COM
Харесва миПоказване на още реакции
Коментар