ПАРИЖ И СОФИЯ - ДВА ТОЛКОВА РАЗЛИЧНИ СВЯТА…

ТРЪПКАТА НА СВОБОДНИЯ ДУХ


Ще си призная – никак не ми е лесно да бъда емигрант в Париж.
Но всеки миг благославям съдбата и Господ, че имам възможността да живея, да дишам въздуха на този единствен в света Град на Свободата…
Снощи поех поредната глътка опияняващ дъх на освободеното творчество – гледах по телевизионния канал 2 един филм-епопея на човещината и изконното право на всяко живо същество на достоен земен път.
Такъв филм днес в България не е възможно нито да се направи, нито да се излъчи.
Защо?
Не може да се направи, защото у нас липсва Свободата на Духа.
Не може да се излъчи, защото … Ами пак поради същата причина.
Само изцяло, вътрешно и материално свободен човек може да сътвори такъв апотеоз на Духа.
И той да бъде показан на хората в една от най-гледаните телевизии, и то в най-гледаното време.
Има и нещо друго.
С всеки изминат ден в странство, тук, в Париж, аз усещам и с кожата си, че на нашите, балкански географски ширини тежи, а и може би ще тежи винаги проклятието да бъдем несвободни. Да преживяваме живота си все в очакване на онова „УТРЕ”, което така и никога не идва. И в това очакване да се обезличаваме като човеци, да се учим на Омраза, а не на Обич към ближния, да се разделяме, а не да се обичаме…
Всъщност филмът, за който пиша сега, носи странното, но показателно заглавие – „Близкият неприятел”. Тоест врагът, който всъщност ти е близък… Врагът около теб, но и в теб…
Накратко – действието се развива по време на войната в Алжир. Една група войници-французи патрулира из пустите и обезлюдени планини. Цялата тази пустош, разбира се, съзнателно търсена от създателите на филма, навява усещането за безсмислеността на тази война, за нейната трагична предопределеност. Жестокостта ражда жестокост, равнодушието, фалша и лицемерието раждат престъплението… И в края на краищата страда Човечеството, страда Планетата от това противоестествено изтребване уж в името на някакви висши идеали и помпозни приказки за „дълг”,”патриотизъм”… Гарнирани с поредната порция „смърт”, придружена от поредния орден за „изпълнен дълг в името на отечеството”…
Грозното лице на войната е всъщност главният герой на този чудесен и като идея, и като изпълнение филм. Тоталните, нечовешки поражения на подобни екстремни състояния са предадени чрез преживяванията на младия командир на военната част – един чувствителен, обикновен французин, влюбен в семейството си, който в края на краищата, въпреки вътрешната си съпротива, се превръща в … звяр. Това е цената на „патриотизма”, на „войната-дълг” в името на родината…
Филм-жестока сатира на лъжепартиотизма, на войнолюбието…
Само си представям лицата на доста мои познати в България, ако такъв филм с подобна тематика, но засягаща наши „героични” периоди от живота на държавата ни бъде създаден и разпространяван у нас!
Като в хор ще гракнат почти всички – какъв позор, родоотстъпници, безродници, предатели, изменници неидни… Естествено, най-активни ще бъдат, както винаги, тъкмо онези, които добре, абе, какво добре, направо яко, се напечелиха, а и продължават да печелят, тъкмо от такива лъжепатриотични кампании! О, ние, българите, сме майстори на определения от подобен род! И само с каква наслада ги употребяваме! Разбира се, винаги в ущърб на някой друг, не за себе си. И с каква страст после наблюдаваме как се разръфва тялото, а и въздуха около „виновника-предател”! Ама така му се пада, нали? Че как така той ще плюе върху паметта на дедите ни, върху героичното ни минало…
Войната в Алжир все още е много жива в съзнанието на днешните французи, така както са живи и много от важните събития от времето на тоталитаризма у нас. Раните от загубените около половин милион близки все още кървят… Но хората, нормалните хора в нормалната държава Франция не спират не само да си задават неудобни въпроси, но и да търсят още по-неудобните отговори за тези събития. Докато ние като щрауси си затваряме не само очите, но и сърцата. Че ние дори елементарни периоди от своето минало все още не сме открехнали. Защо? Ами защото са „държавна тайна”, „квалифицирана информация” и тъй нататък… Защото нашата история е само героична, нейните страници са само велики…
Да, колко всъщност сме далече, ама наистина толкова далече от нормалността на нормалния свят. От света на Духа…
Дни наред вървя и дишам, разтърсен от видяното. И някак си отвътре просветлен – да, истинското изкуство все още е живо. Благодарение на такива острови на свободата като Париж.
Ех, Париж…
Пускам по инерция българския телевизионен канал – изтръпвам. Но този път от безсилие – все ония безлични сладникави сериали-патриотични бози от рода на „топчето се пукна”…Защо толкова обичат някои да мислят,че цял един народ е съставен от примитиви? Защо и на кого днес са нужни такива елементарно поднесени соцтворби за олигофрени? На кого ли?
Но това не е всичко.След поредното повторение на такъв сериал започват баталните, все едни и същи вече двадесет години съвременни караници, особено пък сутрин, между доморасли политици, назначени журналисти, културтрегери… Нахвърлят се един срещу друг, байчето ги гледа щастливо, пафка поредната цигара в беззъбата си вече уста-дупка, къде ти пари за чейне, и с кеф, ама какъв кеф, изрича – ех, този й е…, простете за израза, мамата на тази…
Сладко, безгрижно, безнадеждно…
Париж и София.
Два свята…
Единият – светът на необявената, но продължаваща вече двадесет години война в България срещу Духа, този вкиснат свят на мизерията, вследствие на контролираната вече толкова години бг-бедност, на скотското съществувание, придружено от лютиви псувни под мустак и страхливо озъртане в пореден опит за аванта за парчето хляб… Светът на тоталната липса на солидарност между тъй наречения и назначен незнайно от кого „елит” с огромни доходи и милионите останали бедняци, тоест бащите и майките на този „елит”, с 50 евро пенсии и заплати…

И другият – светът на солидарността, но и на разкъсващите човешкото стремление въпроси, на непрекъснатата борба със себе си, със своето вътрешно „аз”, облъхнат от усещането за Дух…
Два толкова различни, паралелни свята в единна Европа.
В единна ли?

ДИМО РАЙКОВ
Париж
10 януари 2011 г.

РАЗКЪСВАЩАТА БОЛКА НА ЕДИН ЕМИГРАНТ–ТРЕТА ЧАСТ

ДЪРЖАВАТА НА ОВЦЕТЕ И ВЪЛЦИТЕ

Вече се уморих – ти показваш един, два, три пъти бялото, после черното,но нашенецът си знае – я,това не е бяло,това не е черно…А какво е? Не,не ти отговаря. И пак започва – не, не си прав.Ти си черноглед,аман от такива като теб,какъв патриот си ти,ти си родоотстъпник, как така в чужбина не им отговаряш на ония,които се чудят защо българите сме толкова бедни,ами кажи им,че ние сме велик народ,с тринадесет века история,че сме най-хубавите,че сме най-умните…Един дори ме нарече „дришльо”,защото не съм отговорил на една французойка,която ми каза,че ние,българите,сме бавноразвиващи се,след като търпим такава мизерия и такъв начин на живот…Бил съм „дришльо”,защото е трябвало да й тегля един шут на онази,да й натаковам майката…Че какво толкова се надуват франсетата,че те са по-зле от нас,там имало само черни…
Да,вече се уморих. Защото изглежда,че за моя народ в най-пълна мяра важи испанската мъдрост – „НЯМА ПО-СЛЯП ОТ ТОЗИ,КОЙТО НЕ ИСКА ДА ВИДИ!”
Затова почти се отказвам да продължавам тази тема. Темата МИЗЕРИЯ и ОВЧЕДУШИЕ е тема-табу в България.
А истината е …
Да,истината…
Ето я и нея…
Просто се взираш в медиите и …
Всичко е в автентичния си вид,само номерирам материалите.

-------------------
1.
www.newethic.eu Четвъртък, 23 Декември 2010, 08:36:10
Който плаща данъци на тази държава, извършва престъпление, защото държавата е заграбена от мутрите и той им става съучастник. Който участва в избори в тази държава, извършва престъпление, защото „изборите” легитимират властта на мутрите и той им става съучастник. Който съблюдава законите на тази държава, извършва престъпление, защото законите толерират властта на мутрите и той им става съучастник. Който гледа медиите в тази държава, извършва престъпение (спрямо себе си), защото се оставя да бъде манипулиран. Който се учи в тази държава, извършва престъпление(спрямо себе си), защото се оставя да бъде зомбиран. Който си плаща здравните осигуровки в тази държава, извършва престъпление(спрямо себе си), защото се оставя да бъде заблуден, че няма да плаща допълнително. Който си плаща социалните осигуровки в тази държава, извършва престъпление(спрямо себе си), защото се оставя да бъде унизително зависим от уродливата власт. КОЙТО ЖИВЕЕ В ТАЗИ ДЪРЖАВА, ИЗВЪРШВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.

2.
А къде е самата държава?? Един мъдър български писател живеещ в чужбина казва: Когато си лоялен на една държава, която въобще не ти обръща никакво внимание, и решиш да провериш защо е така, се оказва че няма държава, а само население разделено на овце и вълци!

3.
$$$ Петък, 17 Декември 2010, 14:53:02
4А така, само така цирка е в разгара си. Ей това му се вика откачена работа?Да се псуват, обиждат циркове да стават. През това време, пътната раздали бонуси за "отличници" хилядарки, сега екоминистерството, където на секретарка броили по 500лв бонусче, чистачките по 200, шофььорите-300. Същото и в другите министерства и агенции, а съдебната система ужас. Там чували мъкнали за пачките. МалеЙЙ докъде стигна лъжата човешка, раздадоха си горе 13-тата заплатка хилядарки и сега заливат "електората" (миряните)с всякакви простотии с цел отклоняване на вниманието. А вдовиците и ограбените пенсионери оставили на въздух и вода!Така светнали всички, грейнали, че сляп да си ще прогледнеш и видиш [ялата тази мерзавщина.

4.
Проф. Милан Миланов от „Пирогов”:
На мен ми омръзна от лечението на "известни хора", както е у нас. Никъде по света няма такова нещо.
Когато раниха Рейгън, го лекуваха в най-близката болница. Там го спасиха. Качеството на медицинската услуга почва от апаратура, медикаменти и т.н. А тук пращат хеликоптери за някои болни. Това нанася удар по нас, лекарите. Ужасно нещо е да знаеш и да можеш, а да нямаш възможност да приложиш дадено лечение поради липса на медикаменти, консумативи и апаратура.
- Високото ниво обаче се предлага в малко болници. На повечето места обикновените българи се сблъскват с лошо отношение.
- В мое лице няма да намерите безкритичен защитник на здравната система. Много пъти съм имал тежки разправии с лекари, сестри и санитари.
Ако знаете истината, каквато аз я знам, ще ни избесите по лампите. Само че ако ние знаем истината за МВР и прокуратурата - също ще ги избесим по лампите. За журналистите - също. Диагнозата е тежък морален срив на обществото,

5.
неделя, 19 декември 2010
София
Всяко трето домакинство у нас е принудено да пести, като ограничава потреблението на основни хранителни продукти. Всяко пето - се лишава от необходимите лекарства. Това сочат данните от изследване на Световната банка и Институт "Отворено общество", оповестени днес.
Близо 8% от анкетираните заявяват, че пропускат хранения през деня, докато при най-бедната 1/5 от домакинствата, този процент достига до 17.
„Наскоро излезе един съвсем нов индикатор за материална лишеност – депривация. Там България е категорично на последно място с над 40% от хората, които живеят в материални лишения по този индикатор. След това е Румъния, но с голям марш от 10-ина процента”, обясни Боян Захариев - програмен директор на институт "Отворено общество"
АСН

6.
От класацията се вижда, че латиноамериканците са радостни, жителите на бившите съветски републики са забележително окаяни, а България е най-тъжното място на света според доходите на глава от населението, заключава "Икономист".

7.
Близо половин милион вземат пенсии около 60-70 евродалеч под летвата на крайната бедност. Боледуват със страшна сила, страдат в нечовешки болки, защото не могат да си купят животоспасяващи лекарства. Дори не могат да доплатят онези, които им се водят безплатни. Нямат пари за парно и ток. Затова не ги плащат. И мръзнат на тъмно, гладувайки. Малцина от тях стигат до символичните социални помощи, защото все се оказва, че надхвърлят прага за достъп с някакви си стотинки. Печална, но всекидневна гледка са просещи милостиня инвалидизирани бивши учители, университетски преподаватели, медицински работници, които за зла участ са останали и самотни. Чакат пред обществени трапезарии купичка супа. Бъркат по кофите и извръщат глава, ако ги види познат. Стотици хиляди са приковани в инвалидните колички в селища, непригодени на “невалидните”. Малцина намират начин, възхитителен кураж и воля да открият нова реализация, да работят и да съхранят волята си за независим живот. Половин милион страдалци обаче оцеляват по чудо.Международният ден на инвалида не е празник Той е ден на дълга, който държавата има към инвалидите. Дълг огромен, пред който думите са безсилни. И който ни кара да питаме: доколко хуманно е нашето уж демократично общество?Надя СТАМБОЛИЕВА

8.
Една трета от домакинствата, които получават над средния доход, се определят като бедни. Общо 59% от българите се слагат в тази категория. Това показва национално представително проучване на "Алфа рисърч".
То е направено по поръчка на социалното министерство по повод заключителната конференция за Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване - 2010, посочва "Сега".
Като основна причина за бедността у нас все още се смята липсата на работа - 67% от хората посочват това като най-важен фактор за мизерията. 47% смятат, че работодателите не плащат справедливо, а 35% твърдят, че в обществото няма справедливост като цяло и това е причина да има бедност.
Само 27% посочват като причина липсата на необходимото образование.
"Новинар" допълва картината с данни на Националния статистически институт за бедността и социалното изключване.
Според изследването близо 65 на сто от българите пестят от отопление и живеят на студено. 35 на сто от домакинствата не могат да си позволят да включат в менюто си месо или риба повече от два пъти седмично.

9.
Симеон Дянков: Празничните суми са минало
Няма да има коледни добавки дори за възрастните хора с най-ниски доходи. Това заяви министърът на финансите Симеон Дянков в Брюксел. По думите му Тотю Младенов изразил надежда в тази посока, защото му се искало да има пари за допълнителни плащания. Случаят обаче не бил такъв. Държавата не можела да си го позволи в този момент.
Няма да има, казал съм го, отсече вицепремиерът. Такива са разчетите на държавата, но по принцип не ми харесва тази тенденция за България, коледните добавки са минало, добави той. 13-и заплати и пенсии не се давали нито в Европа, нито в САЩ.
Догодина ще се мисли за повишаване на вдовишките пенсии, а най-рано от 2012 г. може да бъде намален евентуално ДДС, каза Дянков. (24часа)

10.
Независимо дали икономиката расте или се свива, дали в хазната постъпват рекордни приходи, или има спад, българските правителства всяка година харчат допълнителни средства - такива, които не са предвидили при приемането на държавния бюджет. Това е основният извод от изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) за допълнителните държавни разходи.
Според анализа за периода 2000-2009 г. сумата на допълнителните средства възлиза на 8 млрд. лв. През всяка една от тези години правителството е харчило допълнителни средства, като най-много те са били през 2007 г. - над 1,4 млрд. лв., а най-малко - през 2009 г. - почти 400 млн. лв. В някои години те достигат до 7-8 % от консолидираните държавни разходи.
За изминалите десет години 1 от всеки 20 лева похарчени от държавата е бил допълнителен разход - непредвиден и съответно негласуван от парламента, a допълнително одобрен и похарчен от правителството.
Най-много допълнителни разходи се правят в годините, предхождащи парламентарни избори. В огромната си част това не са разходи за непредвидени случаи или за структурни реформи, а просто за покриване на текущи нужди на държавата.

11.
анонимен 11 Декември, 2010 в 8:27 pm В Косово ще вдигат минималната работна заплата два пъти. Косово. Най нещастното място от последните 15 години. Косово изтърпя с живота си всички световни политически амбиции, изкара заедно с целия свят световната финансова криза и ще вдигат два пъти заплатата. Ще го узаконят. В Косово. А България...

12.
Евростат": В България бедните са най-много
14.12.2010 11:02
41% от българските граждани нямат достатъчно средства, за да си плащат сметките, да отопляват достатъчно жилищата си, нямат кола или телефон.
България е страната членка на Европейския съюз (ЕС) с най-висок дял граждани,живели в тежки материални условия през 2008, показва статистиката на "Евростат".
21% от българите живеят в бедност
Източник: БТА/"Евростат" 14.12.2010 11:49

13
Масово отказвали линейка за хора над 60 години
Масова практика е да се отказва линейка за хора над 60 години, като въпросът е чисто организационен, заяви председателят на Центъра за защита на правата в здравеопазването Теодора Захариева.
"Лекарите не бива да изискват от нас да можем да преценим спешното състояние. Как да прецени един пациент дали става въпрос за инфаркт, инсулт или нещо друго. Струва ми се, че целият народ трябва да изкара някакви курсове какво е спешно и какво не – да можем да се диагностицираме”, допълни Захариева по bTV. В събота министърът на здравеопазването Стефан Константинов заяви, че спешна помощ трябва да се търси само при животозастрашаващи състояния като при катастрофа или инфаркт. Според нея фактът, че вече никой не говори за идеята до осмата минута да имаме спешна помощ, значи, че тя вече не е на дневен ред. Само преди дни пък бе обявено, че средствата за спешна помощ за 2011 г. ще бъдат намалени с 50 на сто.

---------------------------

След горните редове един нормален човек,потресен и обезумял, не може, не знае какво да направи. Просто спира дъх, присяда и… сълзите сами идват. Сълзи на мъка, на безсилие и на…злоба. Към тези всички мръсници, които двадесет години грабиха и продължават да грабят народа, както и турчин не го е правил в онова петвековно робство.
Нима може да бъде държава това?
Всъщност това е краят.
А иначе как бодро, как по отечественофронтовски „маршируват” из медиите новините – колко сме добре, как нещата вървят на оправяне…
Срам,срам,срам… И мъка,мъка,мъка…
Вече дни наред се чудя, умът ми не го побира – как е възможно всичко това? Какво всъщност става с нас,българите?
А Париж е окъпан в светлина. Но не за нас,аборигените, да, не за нас. Макар и ние като французите да сме в Европейския съюз.
Европейския съюз ли?

П.П. Онзи ден ми се обади 95-годишният Рафаел Алмалех – най-възрастният бг-емигрант в Париж. Били му направили поредната операция, за този месец тя била третата…Представяте ли си – на него, 95-годишния…,трета операция за един месец…
А нашите бащи и майки в България?
А форумите са пълни с мнения,че те,франсетата били такива,били онакива,майната им, ние,българите,сме били велик народ,страшна работа…
Страшна ли?
Да, наистина страшна…

И то много, ама много страшна,нали?

П.П. А,ето и за „десерт” още един материал.Четеш и се чудиш – да се смееш ли,да плачеш ли? А всъщност това е един много,ама много сериозен материал,разкриващ едно явление,което открехва завесата към един от най-разпространените и „честни”,толерирани от държавата и институциите й начини за забогатяване. Разбира се,нещата се поразровиха,след като от ЕС „хванаха” това явление.Което се оказа,че било от много,много години…Иначе то щеше да си продължава.Всъщност каква е гаранцията,че след малко шум този начин на забогатяване пак няма да продължи? Че един или два пъти сме доказали,че сме майстори на димките. Хвърлим ги,ама яко,с много шум,позамъглим пространството наоколо и после…После пак – ние сме най-великите,ние сме най-добрите,ние сме…
Да,ние сме…
Ние сме…
Сме…
А ето го и самия материал-„десерт”:

--------------------------------------------

Прехвърлили дълговете на “Локо” (СтЗ) на безработен
Публикувана: Понеделник, 27-ми Декември 2010, автор(и): Ваньо Стоилов; прочитания: 216; коментари: 0

60-годишният Георги Дограмаджиев на 11 август е станал президент на старозагорския “Локомотив”, който има натрупани около 34 бона дългове. Това е станало на 11 август тази година. В управителния съвет влизали още Светослав Славов и Беньо Карабелов, които не познава, а са освободени бизнесмените Димитър Петров, Николай Далаков и Румен Русев. Дограмаджиев вс60-годишният Георги Дограмаджиев няма къща и живее в колата си, но по документи е президент на старозагорския “Локомотив”е пак има нещо общо с клуба, защото редовно косял тревата и опъвал мрежите на стадиона. Миналата година отборът приключи участие в трета дивизия заради безпаричие.
Офертата дошла от адвокат, който му обещал и 240 лева заплата. “Подписах разни документи при нотариус, дори и един празен лист”, призна безработният.
Той се притеснил, след като от НАП го потърсили за 34 000 лева дългове към 58 човека от клуба, включително и имена като Иван Вутов, Кънчо Кашеров и Петър Зехтински.
Негов приятел, който дори не бил българин, му подарил парче земя, на което да си направи навес. Иначе от 7 години живеел в жигулата си.
Преди работел в института по океанология във Варна, като бил специалист по подводно рязане и заваряване. Бил е и каскадьор в киното, но след това затънал. Върнал се в родната Стара Загора, но не намерил късмета и там.
В момента той чака края на ревизията на НАП, за да разбере точно какво е наследил в клуба.
Георги няма право на социални помощи, защото, от една страна, е президент на футболен клуб, а от друга има и фирма, която е направил през 1990 година, но никога не е развивал дейност.
Въвлечен е и в съдебен спор за наследствен апартамент, който според него бил продаден с фалшиви документи.
“Когато остана сам, разговарям с вътрешния си глас. Съсипаха ме, вече плюя зъбите си от нерви като семки. Няма къде дори да се изкъпя”, обяснява мъжът.
Единственият въпрос, който го интересува, е към коя институция да се обърне,за да се откаже от българското си гражданство, защото държавата го е оставила на произвола. Искал да си търси късмета в чужбина.
Празничният обяд на президента за Коледа бе няколко филийки препечен хляб, разделени с кучето на собственика на парцела, където си строи колибата.

-------------------------------------

Да,четеш и си мислиш - боговете сигурно са подивели. Или поне „боговете” в територията,наречена България. Иначе един нормален човек не може да си обясни случващото се.И то вече повече от двадесет години.
Това са само няколко извадки от публикации в българските медии. Нещо нечувано и изумително за обикновените възприятия. Но всичко, за съжаление, е факт.
Срамен, унизителен факт. Който може да се случи само на тези географски ширини.
И който у нас не прави впечатление на никого.

Дори и на ... жертвите…

РАЗКЪСВАЩАТА БОЛКА НА ЕДИН ЕМИГРАНТ - ВТОРА ЧАСТ

Г-ЖО КУНЕВА, ЗАЩО ИЗЛЪГАХТЕ?

БЪЛГАРИТЕ МРАЗИМ…СЕБЕ СИ

Гледам и изтръпвам – хора с посивели лица, повечето на преклонна възраст, са се вкопчили един в друг в яростна схватка за… парче банан?!?

Страшно, тъжно, срамно. Безнадеждно…

В същия вестник съзирам още една снимка – този път на вътрешността на самолета, с който настоящата парламентарна шефка пътува в чужбина – блясък и разкош, който надали имат и шейховете…Усмихнати, доволни физиономии, сланина,ах, колко сланина по бузите… А нали гласувахме за нея като представител на новата партия, която, както обещаваше нейният шеф, щеше да донесе…справедливост?!? Тоест, след като коланът се стяга, това ще важи за всички. За всички ли…

В същия брой – съобщение, че след дадените десетки милиарди на Гърция сега почти стотина милиарда ЕС ще предостави на Ирландия. Да се готвят Испания, Португалия…

Какво излиза?

Че тези страни, които са на светлинни години от нас, страни, в които милиони българи слугуват и вършат най-черната работа, тоест мият г…, простете, но това си е чистата истина, за да оцелеят, получават от Брюксел десетки милиарди ПОМОЩ!!!

А ние, най-бедната, най-нещастната страна, с най-ниските доходи, които предизвикват сред европейците недоумение и подигравки, тръбим наляво и надясно чрез своите министри и депутати, че сме супер, че сме икономически много добре, че сме стабилни и тъй нататък прочее глупости… Дори и предлагаме помощ на…бедни страни?!?

Какво е това?

Та как можеш да казваш на бялото черно, а на черното – бяло, дами и господа?

Не ви ли е срам от безнадеждните лица на тези горе на снимката пред магазините „Лидл” българи, ваши братя, сестри, родители…

Та какво здравеопазване имаме? Какво образование? Какви условия на учене и живот? Че ние една тоалетна в училищата нямаме като за пред хората? Че ние една канализация нямаме свястна на най-скъпите ни курорти? Че в болниците нямаме апарати за новородените и лекарите трябва да избират кое от тях да остане живо? И още, и още…

Да споменавам ли за цената на храната, за нейното качество, за този прословут стандарт „Стара планина”? Ами за цената на лекарствата… за… Да продължавам ли?

Докога вие ще продължавате да живеете в друга реалност? Докога ще трупате килограми и сланина чрез нещастието на ония, които са ви родили и отгледали?

Защо вместо сърца носите парчета лед? Защо крадохте, а и крадете така, че вашите поколения до десето коляно ще бъдат богати като крезове, нима цялото това имане ще го носите там, откъдето няма отърваване? Или си мислите, че за вас няма отвъдно, че вие сте вечни? Че младостта, че секретарките-любовници, с които обиколихте на свръхлуксозни самолети света за сметка на бедняците-пенсионери с 50 евро доход на месец ще бъдат също вечни?

Защо сте оперирани от усещането за справедливост, за солидарност?

Защо лъжете най-безсрамно Европа, че всичко у нас е тип-топ?

Наскоро имах среща с френски висш политик, който ме запита как е възможно българските роми да живеят като скотове. Попита ме за заплатите и пенсиите ни. Когато му казах истината, той онемя. Гледа ме минута-две, после промълви:” Но как е възможно с такива доходи човек днес да живее?”

И ме стрелна с поглед:” Мосю Райков, аз познавам доста ваши политици, и от новите, и от старите. Защо всички те не казват истината, която вие сега ми казвате, а и ние вече разбираме чрез проблема с вашите роми. Защо г-жа Меглена Кунева, която години наред бе на най-висока длъжност в Брюксел, и то тъкмо по тази тема, дума не промълви за истинското състояние на българите? Защо и вашите депутати, министри, а и висши държавни служители идват в Европа като представители на богата страна, с всичките му екстри, а не казват, че народът ви тъне в мизерия?

Защо, продължи французинът, вашите властници не казват истината, защо не искат помощ? Няма нищо срамно в това, нали затова всички сме членове на Европа – да бъдем солидарни, да превъзмогваме такава бедност като вашата. А не само да наливаме пари на богати страни като Гърция, Ирландия, Испания…

Защо? Защо, мосю Райков, вашите хора мълчат? Защо допускат подобно страшно нещо. Та къде в Европа може човек да живее с 50 евро на месец? Да, разстроихте ме, много ме разстроихте, мосю Райков…”

Какво да му кажа? Как да му отговоря?

Да, мълчах. Тъжно и безнадеждно.

Както всъщност тъжно и безнадеждно се борят на снимката отсреща посивелите хора за парчето банан…

П.П. Вече бях привършил този материал, когато по френското радио RTL чувам как водещият на популярна игра пита участничка чия столица е Братислава. Оная казва: ”На България…”

Ами, това е.

Всъщност това има ли някаква връзка с написаното от мен по-горе? Как мислите – май че не, а? Или може би има. Да, май че има нещичко…

СИМЕОН-ЕДИН ЕЛЕМЕНТАРЕН ТАРИКАТ

Ще бъда кратък .
Пишейки за този човек, аз изпитвам погнуса.
Разбира се, такива като него през тия двадесет години у нас не бяха един и двама, но Симеон бе единствен в това, че успя да заличи, да премахне и последната капка морал у българина, че въздигна в норма на живот това да прецакаш другия, да излъжеш, да откраднеш и да „мажеш” с думи за онова, което и слепите виждат.
Аз бях един от тези, които със сълзи на очи през 1996 г. го очаквахме. Сега просто не мога, не искам дори да споменавам името му. Правя го заради онези възрастни жени в Париж, които все още са влюбени в него и все повтарят – ама той е чудесен, той не случи, защото тези около него бяха престъпници…
Не, дами, не е точно така. Това може вече да ви го каже и всяко дете в България.
Аз сега само ще ви предам думите на актрисата Мартина Вачкова.Ето какво казва тя за царя по повод на последното му телевизионно интервю:
- Не бил казвал, че няма да претендира за имотите си, а само за обезщетенията за това, че не ги е ползвал. Един от министрите му го хванаха в кражби, а той казва: "Вижте че навсякъде и в Европа има кражби от еврофондовете!". Ама това не ме успокоява - че някъде крадели, та и тук да е така…
-
Кратко и ясно – в тези обтекаеми думи всъщност се „вижда” истинският Симеон.
А ето какво казва Кеворк Кеворкян:

"Не мисля, че някои известни политици на прехода са по-малки мутри от тия от “Октопод”. Например царят в някои свои лични имотни амбиции не се е държал много по-различно."
Какво повече да коментира човек?
Просто такива хора трябва да се подминават, знаете как, нали? Жалкото е, че …плакахме за тях. После пък плакахме от…тях!
И че такъв ни бе…премиер?!?
И че продължава да си живее тихо и кротко, необезпокояван от никого …
Ех, българино, какво ли още има да видиш?
Но потърпи, почакай, потърпи, почакай, да, потърпи, почакай…Това май е нещото, което най-много и най-добре умееш. Да, най-много…
И най-добре,нали?Да коленичиш. И да търпиш…

БЪЛГАРИЯ - ПРОКЛЯТИЕ И... ЗЕМЕН РАЙ

Етюд на тема ” Теле, пица, Станишев и голяма, ама много голяма ябълка…”

Един ден в България…
Тази вечер отново ми се присъни моята майка Яна, която почина преди около година.
Лицето на мама грее, гласът й, този топъл и толкова нужен ми днес глас, трепти:
- Да знаеш, майка, каква голяма, ама много-о-о / Как само го произнасяше това „о-о-о…” мама/ ябълка получих на женската вечеринка в пенсионерския клуб…
Милата, тя много обичаше ябълки. А къде ти такива ябълки, че то и от сой, големи, абе, какви големи, направо огромни, в Малко Търново, това захвърлено и забравено и от Бога градче там, на българско-турската граница. Пък и колко ли такива ябълки можеше да си купи тя с нейната пенсия от стотина лева?
Пускам компютъра – още първата снимка ме стряска – премиерът на България прегърнал едно…теле! Да, няма майтап – теле…
Продължавам да чета – телето се казвало Бойка, подарили го на …Бойко.
Бойка и Бойко… Прегърнати.
А наоколо святкат фотоапарати, жужат камери…
Продължавам да чета – бившият премиер на България се вайка, че няма пари за …наем. Да, няма Станишев вече средства да плаща суперлуксозния си апартамент от 250 квадрата. Че защо му е на него, сам човек, чак такъв хамбар? Аз, например, живея в няколко квадрата и ми е достатъчно. На мен – да, но на Сергей – той сигурно е много, ама много голям… Да, като оная ябълка…
И се оплаква момчето – вече бил привършил 20 хиляди лева ли, евро ли, които бил спестил от… командировки в чужбина като премиер?!?
Ама, моля ви се, може ли такова нещо, ох, чак се разплаках – че то милото момче изобщо не е яло при тези командировки, които е осъществявало заради мен, заради теб, заради народа ни…Значи едно кафенце не е пило момчето…
Продължавам да чета – някаква журналистка се тюхка, че случайно срещнала в Лондон сегашния министър на финансите, да, същия оня, който все повтаря на пенсионерите – и един лев нямам за вас, не виждате, че държавата е една пица, и то постна…
Та срещнала го журналистката и не успяла да го снима. А каква хубава снимка щяла да стане! Да, този Дянков бил по всяка вероятност в Лондон не на частно парти, защото бил под ръка със… сътрудничката си от министерството. А кой министър ходи на частни екскурзии със секретарките си, или не знам как вече се казва на тези иначе красиви и толкова амбициозни млади жени-придружителки? Нали затова има служебни командировки, от които пък трябва да се … пести.
Вървели младите и си гукали. Влюбени хора. На държавни разноски.
Е, какво повече да иска човек от живота? Да върви по лондонските улици, младо красиво момиче да е до него…
А ония нахалници-пенсионери ряпа да ядат, айде бе, че откъде пари за тях?
Че леко ли му е сега на него - да спестява от командировъчни…
И в този миг се появява пак любимото майчино лице.
И оня напевен, изпълнен с такъв копнеж глас на тази мила женица, която толкова искаше да изживее поне един ден в този смачкан и безмилостен живот нормално, като бял човек, да отиде в хубавите страни, да види внучките си, че и току-що родилото се правнуче…
Да, оня глас:
- Да видиш, майка, каква голяма, ама много голяма ябълка ми дадоха БЕЗПЛАТНО.
Безплатно ли, мамо?
И кой и защо ти я даде БЕЗПЛАТНО тази ябълка?
И то на теб, която цял живот, цели 50 години бе блъскала яко и безпаметно за пенсия от …50 евро?!?
Главата ми пламна, разлюлях се…
Ех, съдбо българска, ех, търпеливо нашенско племе! Какво още трябва да стане, та най-накрая да разбереш, да прогледнеш…
Ех, прокълната за едни и толкова щедра и „дойна” за други, Българийо?
И се отрони един въздъх от мене, така-а-а, от дълбокото, от най-дълбокото на моята емигрантска душа – там, в Париж, в най-свободния, в най-светлия град на света:
- Докога, докога, докога…
А, докога?
И в този миг се сепнах. И се огледах.
Наоколо – потоци от хора. Забързани, идва новата година…
Да, нормални хора, с нормални проблеми, усмихнати…И с топъл поглед. Човешки…
Загърнах се. И понесъл в сърцето си лицето на мама и оная болка аз погледнах към Сена.
И о, чудо – там, в дишащите топло вълни, толкова буйни и същевременно свободни вълни, аз, кой знае защо, я съзрях и нея – да, голямата, ама толкова голямата ябълка…
Да, България - за едни, тоест за наивните, за честните, за "баламите", за тези, които са ни родили и отгледали от парче месо - проклятие, а за други - ония "елитните",ония, без майки и без бащи, със сърце парче лед и без душа - тя, България, е "дойна" крава, която все пуска ли пуска,та не може да засити оскотялата им и алчна същност...
Да, България...
Тази странна и уникална страна, която се намира там някъде, на Балканите... Забравена от нормалния свят, забравена и от Европейския съюз, на когото тя уж е член, забравена и от... Бога...

ДИМО РАЙКОВ
Париж
30 ноември 2010 г.
десет месеца от смъртта на мама...

РАЗКЪСВАЩАТА БОЛКА НА ЕДИН ЕМИГРАНТ

Страшно ли е да пътуваш със самолет?

Отдавна, за съжаление, съм убеден – в света няма друга държава като България
Да,наистина няма. Но не заради планините, реките,тоест природата, а заради хората. Или по-точно – заради тяхното овчедушие и „псуване под мустак”.
Има нещо дефектно у нас.
Няколко пъти вече повтарям един епизод, който наскоро ме смрази.
Запознавам се със семейство французи, разбирайки че съм българин, жената директно казва:” А, вие, бавноразвиващите се…” На което, естествено, аз я поглеждам недоумяващо. Онази обаче продължава: ”Господине,аз познавам вашата страна. Била съм доста пъти у вас, и то не само в столицата. Видях такава мизерия, такива допотопни условия на живот, че за мен е ясно – само бавноразвиващи се могат толкова години да търпят да съществуват по подобен начин!”
На никого не пожелавам да бъде в такъв момент на моето място. Станах зашеметен, всичко в мен стенеше. Но един въпрос ме обезсили – нима тази жена не бе права? И докога ще се правим на такива, каквито наистина не сме, докога ще крием, че сме най-нещастните и най-бедните, най-болните в Европа…
Докога нашите управници ще тръбят по света, че ние живеем добре, че финансовата ситуация у нас е стабилна и тъй нататък глупости, които от сутрин до вечер ни облъчват от медиите.
Другите – румънци, гърци, все плачат. И Европа все им дава. А нашите? А, нашите все повтарят – ние сме добре. И нищо не ни дават.
А все ни вземат, тоест вземат на босия цървулите. И медиите ни все плачат за другите, колко били бедни, как фалирали. Да плачеш ли, да се смееш ли? Абе, ти умираш от мизерия, никъде няма такива доходи от пенсии и заплати, такива високи цени на храната спрямо доходите ти, а медиите от сутрин до вечер се надпреварват – добре, добре, добре…
И добре, че бяха ромите. Та чрез тях поне мъничко в Европа разбраха, че в България има…мизерия. Което, разбира се, не пречи на ОНИЯ, с пълните гуши, да продължават напевите си – ние сме добре,най- добре…
Абе как ще си най-добре, след като народът ти живее като скот?!? Да, най-добре си ти, крадецът, ти, мошеникът, ти, далавераджията, ти ,измъчващият майка си и баща си…
Но каква е цената на това твое „добре”?
И как съществуваш, когато около теб блуждаят толкова замъглени и тъжни погледи?
За каква стабилност бълнуваш след като милиони българи живеят с петдесетина евро пенсия и мизерни заплати?
Ето какво намерих онзи ден в интернет.
Първо – едно стихотворение…

Шенгенски неволи

Излизаме от онзи черен списък
и вече мога волно да пътувам!
Но аз не чувам весел влаков писък
и самолетен свисък не дочувам.
И как да им пътувам по земите,
и как в хотели скъпи да замръквам,
когато мен ме стягат букаите на бедността,
откакто съм се пръкнал.
Добре! Ще махна на колата чула,
която в двора заден съм забравил...
Но стигнал ТАМ със моята жигула,
те ще ме питат сам ли съм я правил!
Багажникът ще е натряскан с разни буркани,
пълни с нашенски кльопачки,
които трябва да се върнат празни,
а по възможност даже и с капачки! ...
Не е за бедни ТАМ, не е за гладни!
Песимистично може би звуча;
Шенгенската стена дори да падне,
за нас ще е стената на плача!

Добромир Тонев, 2002 г.

Второ – един коментар:

„Ние, българите, сме най-бедните сред 27-те страни-членки на Европейския съюз – заплатите ни предизвикват само смях там.Ние сме най-болните и с най-много инвалиди, макар че непрекъснато правим здравна реформа и имаме най-много болници на глава от населението.Ние най-много и най-рано мрем – намалели сме с 1,8 милиона души от ноември 1989-а насам; мъжете живеят средно 67 години, жените – 71.Ние взимаме най-ниските пенсии в ЕС.Кой е виновен за тъжното ни дередже?Всички ние, естествено. Народът...А кой все пак е най-виновен?Властниците!”

И трето – по един вопъл-размисъл от емигрантката в САЩ Зоя Маринчева от Бургас и от един, видно е, вътрешен емигрант, тоест българин, който живее като емигрант в собствената си държава :
„Който си имаше обръчи - остана, който не желаеше да участва в обръчите или си нямаше такива, се опита да напусне, защото обратното би било равно на личен провал и дори глад.”

„Това е територия, обитавана от все по-намаляващо, опростачено, болно и застаряващо население. По-интелигентните и активните емигрират при първа възможност. Които не успеят - се затварят в себе си. Публиката на т.нар. политически живот е съставена предимно от първата категория хора. На такива зрители всичко може да се каже, всичко може да им се случи, те всичко ще простят и забравят. А и могат да излъчат единствено себеподобни политици.”

Без коментар,нали?
Просто – четете, политици, четете, министри, четете, секретарки на министри,четете, депутати, преди да се изтегнете удобно, ох, колко е удобно, на меките, кадифени седалки на правителствените „фалкон”-и и преди да полетите към …нормалните страни. Където вашата задача е да лапате държавна пара, парата на оскотелия и болен народец,на вашите нещастни родители и близки, но и да тръбите наляво и надясно – в България е супер,ние сме финансово добре, ние не създаваме никакви проблеми на Европа…
Да, много бих искал поне мъничко да ме чуят тези същества, които не бих желал да назова „хора”. Защото те са лишени от най-ценното човешко качество – усещането за СОЛИДАРНОСТ.
Но кой ли те слуша?
Напротив, сигурен съм, няма начин да не се намери някой,по всяка вероятност от кохортата на „богоизбраните”, техен платен слуга и плужек, който прочел тези редове, да не „възнегодува” – какви са тези глупости,та ние сме най-великите, ние сме страна древна, с хиляда и…, колко беше, годишна история…
Да, ние наистина сме уникална страна…
Но страна на овцете-хора, на хората с уста-дупки, тоест хора без зъби, без нормални тоалетни, без елементарна радост от живота…
На страната с монопол-крадец и държавен рекетьор като „Топлофикация”, която уж все фалира, а шефовете й получават заплати като за световно!?!
На страната, където всеки е срещу всеки, където всеки гледа да пре…,извинете, но това е най-точната дума,себеподобния си…
И където отгоре, от най-високото, злорадо гледа цялата тази картина той, „богоизбраният”,”елитният”, който продължава вече двадесет години умело и необезпокоявано да дърпа конците…
Онзи ден питат писателя Стефан Цанев как се чувства като посещава дъщерите си в Европа. Той отговаря – ние, българите, сме циганите на Европа…
Е,не е ли права всъщност онази французойка от началото на този мой материал?
Моля, не ми отговаряйте – просто идете, ако обичате,например, в моето родно градче, намиращо се на километри от българско-турската граница. То се нарича Малко Търново и кротко догаря сред иначе чудната красота на обезглавената от безразборната сеч, за която също се мълчи,мека планина Странджа. Поразходете се, поговорете с някого, ако го намерите, естествено, срещнете моя осемдесет и една годишен баща Петко Димов Райков, който само преди месец се върна от посещение в Париж.
Разгледайте неговия албум със снимки,който хората жадно търсят, за тях докосването до Париж е докосване до мечтата, до Оня, другия, нормалния, хубавия и толкова нереален свят, с който, за съжаление, и преди, и сега продължават да ги… плашат… щото там са капиталисти, там цари глад и мизерия, там има толкова черни…
Чуйте татковия разказ за ежедневните срещи със съгражданите му. И ще останете поразени от винаги първия въпрос, който те му задават.
Знаете ли какъв е той – ама страшно ли е, Петко, да се пътува със самолет?
Уникален и …безнадежден въпрос. Зададен от хора, живели честно и почтено като праведници, но догарящи, за наш срам, като скотове и мъртъвци приживе…
Въпрос,зададен днес, в двадесет и първия век…
От тях,милите… И толкова наивните… Върху чиято пословична търпеливост и истински,извиращ от сърцето патриотизъм към род и родина, онези от тъй наречения елит днес продължават да трупат милиони…
А, скъпи приятели, страшно ли е наистина българин да пътува със самолет?
Кой ще отговори – онзи,разплулият се, полегнал щастливо до секретарката си във „фалкон”-а, или ония хорица-сенки, милите и честните до полуда,манипулираните толкова лесно, които цял живот блъскаха за ОНАЯ ИДЕЯ да бъдат щастливи утре, ама наистина утре…
Все утре,утре…
И никога днес…
А той, Животът, нашият, човешки живот, е един-единствен,нали?
Да, един-единствен.
За щастие – за всички…
Да, в това, последното, е и моята сетна надежда…

Държава- рекетьор и слуга на Топлофикация

Държава на насилието и на …
Топлофикация


Онзи ден разгръщам бележника си. Попадам на няколко реда, взети „назаем” от в. „Политика”. Ето ги и тях.

Всяко пето сираче в домовете насилвано

Всяко пето сираче от домовете за лишени от родителски грижи е било насилвано. Сексуалните извращения са били покривани от възпитателите, за да не започнат проверки и разследвания в техните интернати. Това стана ясно от изследване на Института по социални дейности и практики, което беше представено вчера. Експертите стигнали до потресаващите факти, след като провели анонимни анкети с деца и възпитатели от домове в София, Бургас и Велико Търново. В изследването са попаднали 106 малчугани. Половината от хлапетата на възраст между 12 и 13 години обяснили, че са присъствали на сексуални сцени, извършвани от техни връстници или по-големи батковци. Според част от хлапетата не било задължително половият акт да е доброволен и за двете страни. В същото време става ясно от изнесените данни, че 11 момичета на възраст от 14 до 18 години заработват като проститутки.

И нахлуват в мен въпросите.

През последните двадесет години сред политиците на България има странно, странно ли?, съглашателство по някои жизнени за народа ни неща.
Едно от тях е горното. Тоест състоянието на нашите деца.
Следващото – контролираната бедност, извор на мизерия, непознавана другаде в Европа. Критикуват, но дойдат ли на власт, пак запяват – ние сме добре!
Третото – никой не повдига завесата на разграбването на народа по времето на този прословут преход.
Четвърто – никой от настоящата власт никого не наказва от предишната!
Пето – никой не повдига и дума за едно уникално явление, нямащо аналог в Европа – ограбването на народа и държанието му в стрес чрез държавния рекет, осъществяван от монополи като „Топлофикация”.
Шесто - …
Всъщност да продължавам ли?
Просто е безнадеждно,нали?
Да,безнадеждно.
Блъскаш се в една стена.
А животът изтича…
Просто такъв е естественият му ход.