МАГИЯТА НА ВИНОТО...

Салона на виното - Париж, 2016 г.
С моя голям приятел Стефан дьо Луз / Stefane de Luze /,  един от най-известните винопроизводители на Франция, ненадминат майстор на чудния елексир "арманяк". За него имам текстове в почти всяка своя парижка книга.
Стефан е потомствен винопроизводител. Баща му, дядо му, прадядо му...Замъкът му се намира край Бордо, когато започва да говори за тайните на арманяка, красивият млад мъж цял се преобразява, лицето му светва, очите проблясват...
Да, истинските майстори...
Те бяха големи приятели с татко. От пръв поглед се бяха харесали. Защото обичта им към земния елексир бе обща и чиста! Стефан потъмня, когато му казах, че татко вече го няма. Извади най-скъпата си бутилка и ми я подаде - заради Петко...
Прималях - колко дори близки в България, хора, на които татко цял живот помагаше, не отрониха едно "Бог да го прости!", а той, чужденецът, не само потъмня, а и искрено ми състрадаваше - Мосю Димо, аз съм много тъжен за Петко...Той обичаше виното, той обичаше живота...
Да, колко му трябва на човека...Една глътка елексир, идващ от земята. И един спомен за човека, който вече се е върнал в...земята...
Земята, общата майка на виното и на човека...

Димо Райков

Х

ДА МРАЗИШ МАЙКА СИ

Вижте тази българска майка!
Вижте й очите, славни българи, които се "борите" да решите световните проблеми, а и дума не казвате за трагедията на милиони български майки!
Извинете, "родолюбци" и радетели за "чиста" България, как може да се нарича такъв народ, който така умее да мълчи и да търпи подобно геноцидно отношение? На когото не му пука, че му събличат и последната кожа разни дерибеи, а той в същото време да се занимава с проблемите на страни, които са на светлинни години от него и да "оправя" световните проблеми...
Какви сладникави истории по медиите, какви празни приказки, какви ала-бала, какви "герои"- кралимарковци, а в същото време какво мълчание за нея, жестоката съдба на Майката българска...
Ето, в момента слушам и гледам главният архитект на София да казва, че до години щяло в София да има 50-етажни небостъргачи...Разбира се, в това предаване, а и във всички останали, никой дума не отронва за нея, българската майка. На този архитект небостъргачи са му в главата, а не вижда пръстта, земята, нещастието на майката. Ами как ще я види! То за това се иска сърце. И мъничко съвест.
Майко мила, небостъргачи...
А в същото време дори и най-богатите жилища в полите на Витоша нямат канализация...
В същото време отнемат противозаконно, а уж "законно", мръснишки, това и турците не са го правили по време на робството, и последната стряха на болната, смачкана и убита вече от децата си българска майка...
Откъде тази омраза? Откъде тези сърца-парчета лед? Какво са направили тези български майки на тези свои синове, та така ги мразят?
Никъде в света няма такъв "закон", според който партии и мръсници да крадат "законно", да лъжат чрез измислени сметки и някаква невероятна такса мощност и последните стотинки от търпеливия народец, да го осъждат и грабят заради това, че не желае една престъпна услуга...
Няма такава държава, няма...
Няма и такива поданици.
Срам, срам, и пак срам...

Димо Райков

Съдия-изпълнител продава половин апартамент заради неплатено парно

Радиаторите в жилището са свалени преди повече от 10 г.

BTVNOVINITE.BG

"ШАН-З-ЕЛИЗЕ" - СВЕТЛИНАТА НА СВЕТА...

Да, Париж никога не ще загине...
Вижте небето ... В новата си книга "Париж - радостта от живота" аз разказвам защо небето на Париж е единственото в света без ...звезди.
Много просто - защото светлината, която идва от това магическо място, светлината, която е обгърнала този Град на Светлината е толкова силна, че дори и тази на небесните тела бледнее...
Господи, каква светлина!
А аз съм тръгнал да разсейвам тъмнината в нечии души, които искат да живеят вечно в ... тъмнина...
Баста!
Да живее Париж!
Да живее Нейно величество Светлината в този наш толкова кратък, но същевременно и толкова дълъг човешки живот!
Колко хубаво го е казал Хайне:
" Когато на Господ му доскучае, той отваря небесните прозорци и съзерцава булевардите на Париж"...
А всички дванадесет булеварда на чудния град започват ей от оная арка - Триумфалната, да, там, в далечината...
А този пред нас, вече разбрахте това, е най-хубавият, най-магичният булевард на света - "Шан-з-Елизе"...
Моят татко, странджанският миньор Петко Димов Райков, който цял живот бе дълбал родната пръст като миньор, се разхождаше по тая приказна улица толкова щастлив - с отворени уста, блеснали очи, а иначе големите му уши, какво да се прави, всеки от нас, земните хора, си имаме по някакъв физически недостатък, мърдаха така щастливо широко отворени...
- Диме,благодаря ти, че ме доведе да видя нормален свят. Да разбера, че на този свят има и красота, че и аз имам право да се радвам на живота, а не все да се стискам, все да треперя и да чакам края на месеца, за да взема мълшавата си заплатка...Никога ,синко, не съм се чувствал толкова смирен. И толкова свободен...
И все повтаряше любимият човек - наляво и надясно на потоците от хора от цял свят магическата дума - бонжур, бонжур...
И смаян ми казваше - Диме, ама те всички ми отговарят, бонжур, бонжур...Че и се усмихват. виж сега, аз нарочно ги побутвам, а те ми сеизвиняват. Аз ги побутвам, а те ми се извиняват...Диме, та тук е цял свят. И виж нито се карат, нито спорят чия е "Шансето", всички са като братя...Това е друг свят,синко, затова ти благодаря още веднъж, че ме доведе тук. Иначе как щях да умра с отворени очи...
Ех, Париж, ех, "Шан-з-Елизе", ех, татко...
Дано да спиш спокойно сега там, в гробището на родното градче, там, в оная далечна Странджа, до мама и мъничко привнесъл в родната пръст от нея, парижката светлина на Свободата и човешката любов...
Честита Светлина, приятели!
Всичко останало в този наш живот е суета. И от лукового...
Всички знаем откъде сме дошли и къде, кой по-рано, кой по-късно, ще отидем...
Да знаем.
Но усещаме ли го?

Димо Райков

О, ВРЕМЕНА, О, НРАВИ..

Кърваво зрелище в Студентския град.
Причината за побоя, завършил с наръгване с нож на момче, обяснява рожденичката:
- Беше един напълно нормален рожден ден. Пихме до 3 часа сутринта.
Кратко, точно, зловещо...
Младостта, квалитетната младост на България. Надеждата на България, която щяла да ни спаси...
И наръганият в черния дроб, и рожденичката, и останалият "цвят" на нацията са студенти, и то на ...19 години!
"Беше един напълно нормален рожден ден. Пихме до 3 часа сутринта"...
Разкъсващо усещане за това що е то нормалност в 21 век, що е то радост от живота...
Да, българското младо усещане за ...нормалност.
Браво, "велика" Българийо!
Браво!

Димо Райков

Не съм от хората, които се самоизтъкват чрез снимки, но публикувам тази, защото с нея давам отговор на множество въпроси към мен.
Всъщност тази снимка е правена по време на балотажа в изминалата неделя.
Всъщност аз гласувах тук, на това магическо място, в подножието, на метри от едно от най-великите творения на човешкия гений.
Гласувах с единственото желание - някога и ние, българите, да сътворим подобно чудо... Дано!

Член на моето семейство е в щаба на един от кандидатите за президент на Франция, снимка от чийто митинг ви предоставям.
Днес сутринта един тарикат разправяше по една телевизия в България, че политиците навсякъде били еднакви, нямали послания и тъй нататък.
О, как исках този да бъде на този митинг, а и на редица останали през тези дни във Франция. Да види какво значи политик и какво значи обич на хората към него.
Всъщност не съм прав - такива като този нашенец, каквото и да видят, все това ще говорят...Просто така им уйдисва, за да са винаги пълни джобовете им за сметка на народа. Колко е лесно - навсякъде са маскари, затова трайте си, да не стане по-лошо...

Салона на шоколада...
Хареса ли ви горилата? Защото децата я обожават! Та тя е цялата от ...шоколад!