Аз помолих организаторите още преди два месеца да кажа няколко думи за г-н Рафаел Алмалех, добър човек, на цели 95 години,един истински стожер на българщината,който е спасил десетки нашенци,приютявайки ги в мъничката си квартирка на булевард "Сен Марсел". Е, на такъв личен ден кой българин в Париж заслужава повече капчица внимание?
Но отклониха молбата ми. С довода,че на такъв ден не вървяло подобно нещо- писател да каже няколко думи за един доайен на бг-емигрантите?!?
А в действителност какво се случи на самия пикник? Ами думата се даде на хора,дошли в командировка от България,които обаче връчиха медали на организаторите...
Имаше и два СУПЕР-ЦЕНТЪРА - щанд с планина от кебапчета и кюфтета,както и грамада от бутилки бира,ракия,уиски...
Разбира се, нито и помен от щанд с някоя книга - щото пикникът не бил за търговия...
Ден само за ядене и пиене. Ама яко, ненаситно ядене и пиене...
Видях сцени,които ме втрещиха - грамадни здравеняци носеха препъллнени тави с ухаещи кебапчета,м-м-м,че е вкусно...Хайде бе,притрябвал ни е някакъв писател и старец...Давай само положителни емоции,ядене,къркане му е майката,айде бе, за литература ще ми говорят,ще ме напрягат да мисля,аз съм дошъл на пикник...
И още един епизод - след два дни имаше концерт пак в чест на празника.В края се събрахме групичка нашенци,5-6 души,сред които един изстрздал стар емигрант,осъден на времето на смърт от комунистите. Бай Стоян,макар и на 81 години,все още няма куража да отиде в родината си,да види гробовете на близките си. Сега той обаче два часа стоя прав,а в края пожела да поздрави хората от нашето посолство - празник е,и то какъв празник е!
Уви,те минаха покрай нас на пожар. Не ни удостоиха и с капчица внимание,само един от тях мимоходом подхвърли - честит празник...
Гедах иначе благото лице на страдалеца - едно голямо и разочаровано дете...
Да,един иначе общ свят. Но разделен по български на още два свята - на назначен елит и ...простолюдие...
Което не заслужава дори едно ръкостискане на празника си...
Гледах и луксозните лимузини,които отнасяха елита ни по домовете,издържани с народна пара...
Странен бг-свят.
Свят на разкош,на кебапчета и студена бира,на вдървени стойки,лицемерни жестове и свят на борещи се за всеки сантим страдалци...Два коренно различни свята...
След няколко минути бях на метростанцията за вкъщи.Видях огромна тълпа от..., да също от нашенци. Роми - мъже,жени,деца,камара от чанти с отпадъци...Французите наоколо ги гледаха с широко отворени очи...
Да, време на случилото се - 24 май, най-българският празник. Място на действието - Париж, най-красивият град в света. Действащи лица - българите,най-великите,според някои,хора на света,най-способните...
Най-великите ли?
ДИМО РАЙКОВ
Париж
Няма коментари:
Публикуване на коментар