Е, мислех изобщо да не взимам отношение, понеже зная колко много българи, учудващо защо, обичат лудо Марин льо Пен.
Това е парадоксална обич, като се има предвид как тя винаги започва речите си с това, че българите и румънците трябва да се изгонят от Франция. Не знам, може би тя има толкова фенове у нас, защото българите в България не обичат емигрантите си, тоест тези, които им изпращат милиарди...
Да, мислех да не реагирам.
Но като чувам и чета какви лъжи се изсипват по медиите у нас и в интернет, не мога да не реагирам.
Разбира се, всеки гледа със своите си очи.
Но има неща, които пристрастието не би трябвало да замъглява.
Марин просто изгуби, и то яко, този дебат. Тя още в началото се нахвърли срещу Макрон, и то с неверни неща, направо лъжи, тук сега нямам място да навлизам в детайли. Тя говореше на дебата така, както е свикнала да говори на митинги.
Но снощи това не бе митинг, а дебат. Дебат, проследен от цели 15 милиона французи.
А французите имат от памти века култура на подобни дебати, правила, които всеки кандидат за президент спазва.
Тук се иска и подплата на това, което казваш.
И когато Макрон контраатакува, тя се оказа просто ...неподготвена...
Как се запъна за еврото, от раз се разбра, че изобщо не й бе ясно за какво става дума. А това нещо на такъв етап от кампанията е немислимо.
Ами какви папки носеше, затрупа с тях масичката пред себе си. А Макрон нямаше и един лист пред себе си. Марин все търсеше нещо да прочете, ровеше...Това са непростими неща за един такъв дебат.
Отделно за агресивността й. Единственият шанс на Марин бе да извади от равновесие Макрон, да го агресира и той да загуби...
Но той, въпреки лекото раздразнение в началото, бързо влезе в своя тон и я неутрализира.
А когато трябваше да отговарят на професионални въпроси, тя вече бе аут. Тук младокът бе в стихията си.
Макрон я закова и с това - Вие разчитате и се храните с яда на хората! Какъв президент ще бъдете тогава?
Колко е хубаво казано това, нали?
И колко още неща...
Всички социологически агенции днес дават съотношението - 63 на 38, нещо такова за резултата от дебата. Горе-долу такова е съотношението и при последните социологически изследвания за резултата в неделя. ... Тези съотношения са в полза на Макрон, разбира се. Дори и привържениците на Марин са разочаровани, двайсетина процента от тях признават, че Макрон е спечелил, а това са най-твърдите й подръжници...
Аз съм изумен как се преиначават нещата в България, например вчера една телевизия, и то централна, в новините си обяви като новина, че първата работа на Марин е, ако стане президент, да отиде в Брюксел и да каже там, че Франция излизала от ЕС.
Да,ама не. Да, ще отиде в ЕС, но да иска по-добри условия за Франция, а не да излезе. Тя вече не говори за излизане от ЕС, а за предоговаряне на по-добри условия за Франция. Има разлика, нали? Така тя иска да печели вече и други привърженици.
Не мога да разбера какво толкова българите са се влюбили в Марин, какво ще спечелим, ако тя стане президент, та тя винаги казва, че ще започне от нас, българите, изгонването на чужденците. За нея чужденците, особено българите, румънците и поляците, са най-голямата пречка. За нея ние сме крадци и престъпници...
Да, аз разбирам защо толкова я обичат в България...
Защото си приличаме с нея по ...мразенето.
Но това тук е Франция. Тук не обичат такава агресивност, такъв яд, тук има все пак някакви правила на доброто поведение, на изказа, тук търсят доводите, програмните цели на кандидатите, тук лозунгите не играят тази роля, която играят в България. Тук не се гледа и съди по нечията гръмогласност и кьорави обещания за силата на даден кандидат, а хората мислят, преценяват...
Поне досега бе така.
Ще поживеем до неделя, ще видим...
И последно - тези думи на Макрон, за яда, разбира се, които съм извел в заглавието на текста си, нима не важат и за политическата, а и цялостната атмосфера в България. Как мислите?
Това е парадоксална обич, като се има предвид как тя винаги започва речите си с това, че българите и румънците трябва да се изгонят от Франция. Не знам, може би тя има толкова фенове у нас, защото българите в България не обичат емигрантите си, тоест тези, които им изпращат милиарди...
Да, мислех да не реагирам.
Но като чувам и чета какви лъжи се изсипват по медиите у нас и в интернет, не мога да не реагирам.
Разбира се, всеки гледа със своите си очи.
Но има неща, които пристрастието не би трябвало да замъглява.
Марин просто изгуби, и то яко, този дебат. Тя още в началото се нахвърли срещу Макрон, и то с неверни неща, направо лъжи, тук сега нямам място да навлизам в детайли. Тя говореше на дебата така, както е свикнала да говори на митинги.
Но снощи това не бе митинг, а дебат. Дебат, проследен от цели 15 милиона французи.
А французите имат от памти века култура на подобни дебати, правила, които всеки кандидат за президент спазва.
Тук се иска и подплата на това, което казваш.
И когато Макрон контраатакува, тя се оказа просто ...неподготвена...
Как се запъна за еврото, от раз се разбра, че изобщо не й бе ясно за какво става дума. А това нещо на такъв етап от кампанията е немислимо.
Ами какви папки носеше, затрупа с тях масичката пред себе си. А Макрон нямаше и един лист пред себе си. Марин все търсеше нещо да прочете, ровеше...Това са непростими неща за един такъв дебат.
Отделно за агресивността й. Единственият шанс на Марин бе да извади от равновесие Макрон, да го агресира и той да загуби...
Но той, въпреки лекото раздразнение в началото, бързо влезе в своя тон и я неутрализира.
А когато трябваше да отговарят на професионални въпроси, тя вече бе аут. Тук младокът бе в стихията си.
Макрон я закова и с това - Вие разчитате и се храните с яда на хората! Какъв президент ще бъдете тогава?
Колко е хубаво казано това, нали?
И колко още неща...
Всички социологически агенции днес дават съотношението - 63 на 38, нещо такова за резултата от дебата. Горе-долу такова е съотношението и при последните социологически изследвания за резултата в неделя. ... Тези съотношения са в полза на Макрон, разбира се. Дори и привържениците на Марин са разочаровани, двайсетина процента от тях признават, че Макрон е спечелил, а това са най-твърдите й подръжници...
Аз съм изумен как се преиначават нещата в България, например вчера една телевизия, и то централна, в новините си обяви като новина, че първата работа на Марин е, ако стане президент, да отиде в Брюксел и да каже там, че Франция излизала от ЕС.
Да,ама не. Да, ще отиде в ЕС, но да иска по-добри условия за Франция, а не да излезе. Тя вече не говори за излизане от ЕС, а за предоговаряне на по-добри условия за Франция. Има разлика, нали? Така тя иска да печели вече и други привърженици.
Не мога да разбера какво толкова българите са се влюбили в Марин, какво ще спечелим, ако тя стане президент, та тя винаги казва, че ще започне от нас, българите, изгонването на чужденците. За нея чужденците, особено българите, румънците и поляците, са най-голямата пречка. За нея ние сме крадци и престъпници...
Да, аз разбирам защо толкова я обичат в България...
Защото си приличаме с нея по ...мразенето.
Но това тук е Франция. Тук не обичат такава агресивност, такъв яд, тук има все пак някакви правила на доброто поведение, на изказа, тук търсят доводите, програмните цели на кандидатите, тук лозунгите не играят тази роля, която играят в България. Тук не се гледа и съди по нечията гръмогласност и кьорави обещания за силата на даден кандидат, а хората мислят, преценяват...
Поне досега бе така.
Ще поживеем до неделя, ще видим...
И последно - тези думи на Макрон, за яда, разбира се, които съм извел в заглавието на текста си, нима не важат и за политическата, а и цялостната атмосфера в България. Как мислите?
Димо Райков
