Цял съм разлюлян след прочита на този текст-ерзац, препубликуван на общата страница с удоволствие от доста …българи…
Как може такова нещо... Нима оскотяването на нашенеца е достигнало подобно дъно…
Аз самият живея в чужбина, аз самият в новата си книга "Диагноза:Българин в чужбина" остро и с огромна болка критикувам "българското" у българина, което той проявява и в странство.
Но да се споделя в мрежата подобно нещо – „ А тези, които излязоха, всъщност свършват една добра работа. Чистят генофонда от мръсна, негодна кръв” ...
Подобна позиция като този пасквил тук ме омерзява.
И за сетен път разбирам, че съм направил, макар и с цената на толкова трудности, правилния избор в живота си... То бива, бива, ама това вече...
Наскоро друг един такъв"автор", и то от видните "демократи"-тарикати, написа статия, в която изкарваше виновни за днешното безславно и сиво,съизмерено със световната литература, състояние на нашата писателска общност, не кой да е, а ... пишещите емигранти...
Значи те лапат тук на корем благата народни, лъжат, мажат, подлагат се на всяка власт, само и само да пълнят торбето си, а тези, които са понечили да усетят нормалния свят, да се докоснат до световните образци на Духа - да, на тях "майната им"...Те са виновни, те трябва да са на бесилото... За да можем ние, "великите и богоизбраните", да продължаваме да мамим този вече оскотял народец и да го мачкаме, както през всичките тези 24 години...
Няма никъде в света такава омраза на хора от една нация, които се делят на емигранти и останали да живеят в родината...
Всъщност кой и как казва и доказва, че физическия досег е по-важен от този на сърцето? Нима тези, които живеят в България и крадат като за световно, лъжат, мачкат родителите си и вече 24 години имитират демокрация са по-добри от тези, които тръгват от нулата в чужбина, да, някои наистина мият чинии, но какво лошо в това, мият ги, но са ... свободни, защото са тръгнали пак от нулата в средата или в края на живота си, защото знаят цената на честно спечеления сантим...
А не пълни джобове с цената на живот на колене..
Господи, как така тези, които живеят благодарение на мъката на хилядите, милионите гурбетчии, в това число и на тези майки-гурбетчийки на по 60 - 70 години, могат толкова да мразят... родната си кръв, всъщност себе си... Такова нещо може да бъде дело само на българи...
Всъщност имам един-единствен въпрос - нима ние,българите, днес не сме всички емигранти? Едните - в чужбина, а другите - в... България...
Димо Райков
Париж
Няма коментари:
Публикуване на коментар