Чета текст от "Дойче Веле" и настръхвам... Какво е това - връх на цинизма или просто поредното доказателство, че българинът, особено този на голям пост, е болен, ама много болен от ... безсърдечност...
" Според еврокомисаря Кристалина Георгиева, за момента не се налага помощ от Европейския център за реакции при кризи. По думите на Георгиева българската система за гражданска защита засега се справя с положението."
Така казва нашата мила Кристалина, жената с най-висок рейтинг в България...
Така казва и се ...снима усмихната на мястото на бедствията, тоест на фона на нещастието народно...
Как може при това нещастие, при толкова жертви, при мисълта само,че такива гета има не само във Варна, ами навсякъде в България и трябва час по-скоро да се направи нещо, за да не ги постигне и тях същата съдба, ти, ЕВРОКОМИСАРЯТ, да кажеш, че България нямала нужда от помощ.
Колко трябва да си се обезчовечил, колко трябва да си оскотял, та да изречеш тези думи; и то за родината си...
Няма ли сърце тази жена, очи ли няма да види как страната й се гърчи вече десетилетия, как единствено ние сме наказани да живеем, тоест да оцеляваме, скотски в условията на страшна контролирана бедност...
Не вижда ли тази жена, по всяка вероятност и майка, каква мизерия властва в родината й, как няма дори най-необходимото в родилните отделения на болниците, та по признанието на лекари те трябва от две току-що родени близначета с проблеми да се чудят кое да изберат да оцелее...Господи, какъв избор само! И то днес, в 21 век, в страна-членка на ЕС, че и с комисар и депутати в него...
Не знае ли г-жа еврокомисарката , че близо половин милион българи по официални данни живеят с под 9О лева на месец, тоест с по-малко от 45 евро...Не знае ли,че под границата на мизерията живеят над 50 на сто от семействата, че и повече...
Не знае ли какво значи днес да си болен, безработен, възрастен, ром, изобщо българин в България, тоест да си обречен...
Не знае ли г-жа еврокомисарката какво е да си пенсионер в България, да получаваш на месец толкова, колкото е надницата на ден на един чистач на Запад...
А знае ли тя своите парички? Своите грешни, дадени й от същите тези оскотели от бедност и мъка бг-люде, парички...И то само какви "парички"...
Знае ли тя колко хора биха живели с нейната заплата...
Разбира се, че не знае.
Но това "незнание" изобщо не я тревожи. Защото тази има благословията на бащицата на същите тези изнемощели хора - да, бат Бойко...
Защото тя знае, че чрез него, народния любимец, пак ще бъде преизбрана от същия този шашардисан народец...
И пак ще казва при поредното бедствие, което няма начин да закъснее - моята страна няма нужда, тя сама ще се справи...
Така беше и при кризата - гърците "ореваха орталъка", испанците, португалците, кой ли не... Същите тези, на които ние и сега продължаваме да сме слуги... Но те си поискаха, проплакаха, защото властниците им знаят, че този наш човешки живот е само един и временен, че той се живее само днес и сега, а не ... утре... Както нас са ни учили и лъгали цял живот... И онези,в пъти по-богати от нас, получиха помощите...И заякнаха...
Само ние, най-бедните, най-нещастните, ние, "на гол тумбак чифте пищови", продължаваме и сега да бъдем синоним на мизерия за Запада и да го чистим и мием за трохи, да припадаме по километрични опашки за разрешителни за работа, за да получаваме най-малките заплати в чужбина, за да ги изпратим до стотинка в България, за да ги крадат мутри и политици...
И още нещо - къде са в тези мигове "славните" евродепутати, току-що избрани от същия този народ...
Надигна ли някой от тях глас...
Защо ли питам?
И кого всъщност питам?
Дали избраните, дали избирателите...
Две страни, разделени от... пропаст...
Всъщност дали съм прав?
Защото нима са разделени люде, които всъщност са заедно,
Защото от кого биват избирани Кристалина и останалите? Ами, да, от същите тези, които живеят като скотове...
Тогава?
Да, тогава...
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар