Празнично
и уникално
Подобно
нещо не бях преживявал в Париж. От
години живея тук и не бях усещал до тази сутрин такова сладко чувство, опиянението,
че съм… българин. Обикновено съм
преживявал негативни моменти, свързани с националността ми.
И
ето – днес сутринта, на 1 март, нашият празник на мартеницата, само за минута-две аз изпитах радост, гордост,
че съм българин!
Да,
днес, на 1-ви март,току-що по най-гледания новинарски канал във Франция за
секунди се изсипаха толкова и такива суперлативи, толкова хубави думи за България,
в частност за нашия спортист Димитър Бербатов, играч на „Монако”, та със съпругата
ми останахме смаяни.
Свикнали
почти на негативни новини и емоции спрямо нас, на кадри с разтурени лагери на
роми, на крадци по метрото, пак нашенски и румънски патент, на кадри от
родината ни, разкриващи вопиюща бедност, ние не вярвахме на очите и ушите си…
Гласът
на диктора ми се стори някак си необичайно тържествен, все едно бе мехлем за
изстрадалата ми емигрантска душа…
-
Бербатов е един много интелигентен, красив,
спокоен, много успешен българин…
Е,особено
това – „…много успешен българин”, казано от французин…
После
се появи Арсен Венгер, треньорът на Арсенал: ” Бербатов е изключителен
футболист, това се дължи преди всичко на много добрата техника, която има.”
Блан,
треньорът на ПСЖ - Париж подкрепи своя
именит колега, не скри също възхищението си:” Бербатов е централна фигура в Монако, сърцето
на Монако, той е много ценен играч.”
Съиграчите
му говореха за него с любов: ” Той е малко срамежлив, но много спокоен, винаги запазва
самообладание, той е човек, който знае как другите играчи да го следват, той
просто увлича останалите…”
Гледам,
слушам и си мисля - знаят ли нашенци в
България какво значи това в една страна като Франция, където
също има доста хора, които много-много не долюбват чужденците, да се говорят такива слова, от
хубави по-хубави, за един българин!
Минути
на избухване, на национална гордост! Особено пък при произнасянето на думите на
диктора зад кадър – един много интелигентен, красив, спокоен, много успешен
българин…
Е,
какво повече, за да усетиш тръпката, че си сънародник на този млад мъж, че малка
България, която много французи и не знаят къде се намира и как се казва
столицата й, има такива чеда…
И
„виновник” за това е футболистът Димитър Бербатов, този красив и скромен млад
мъж, който в България е заместен от грубия недодялан байганьовски образ на мутрата-герой
на бг-времето.
Да,
днес, на 1-ви март, току-що по най-гледания новинарски канал във Франция за
секунди изсипаха такива суперлативи, толкова хубави думи за България…
И
нещо като гордост, нещо бистро и тръпно ме обзе – е, значи можем, значи
поставени в нормални условия, в атмосфера на истинска конкуренция, но когато
никой не ти пречи от завист и злоба, когато си сам, сам, и само сам, когато
чрез напрягане на всяка твоя клетка до червено си постигнал нещо, о, това вече
е върхът.
Когато
си в нормална обстановка, в която няма
разни теории за конспирации, а просто нормалните хора гледат, чувстват
реалността и имат усещания за нейната преценка, и… признават, тогава ти, българинът, доказваш,
че можеш да бъдеш като останалите, можеш и да ги побеждаваш! И то не с цената на
хитрост и далаверка, на помощ от батко и татко, а просто защото си поставен в среда на хора с
възможност за равен старт, с равни шансове. В среда, където животът не е само оцеляване, не е стискане и
все мисъл за „утре, утре…”, което „утре” така и никога не идва, в среда и обстановка на
честна надпревара, а не на назначения и предварително известни резултати от
състезания и конкурси, в среда, където
хората отдавна са проумели, че той, животът ни, е един-единствен, и му се радват…
Днес
е денят на мартеницата. В Париж е денят на глътката българска радост, на
тръпката национална гордост, подарена на неговия народ от един млад българин –
Димитър Бербатов. Да му благодарим! И да тръгнем след него…
Иначе.
Да, иначе…
Ще
продължаваме да вървим подир оня, който ни води
към… никъдето…
Димо
Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар