Така е в българската литература - назначените пишещи лапат всяка година наградки от по десетина, че повече хилядарки,следващата пък тези,"наградените", са в журито и те по "достойнство" награждават ония, които тях по-рано са наградили...
Един обичаен бг-кръговрат на бг-литературата. Който е характерен за всяка една област в живота на България. Да,така е със съвременната бг-литература. За която в чужбина никой нищо не знае. Дори и по-лошо - не искат да знаят.
Да, "наградките" на българското статукво. Който слушка, който е "положителен", който е "правилен" - там, на яслата, три-четири, че и повече службички...Отделно наградки, участия в журита, специализации в чужбина, преводи с държавни парички...Оказва се, че бедна и нещастна България, известна на света като "най-бедната страна", всъщност за послушните автори тя е манна небесна. А за другите, чепатите...Другите - бегом марш в чужбина! Там, да започнат от нулата. Сами, с прегряване до червено на мозъка, подхвърлени в същото време на народния "патриотичен" гняв, посрещани с омраза...
И все пак...Ето и моята истинска радост. Признанието на читателя. А и на представителите на страните с нормални взаимоотношения и в литературата. Радост, която топли не само изстраданото ми сърце, но и усещането ми за достойнство, което тези тарикати и в бг-литературата, и изобщо в България не можаха да прекършат.
Един обичаен бг-кръговрат на бг-литературата. Който е характерен за всяка една област в живота на България. Да,така е със съвременната бг-литература. За която в чужбина никой нищо не знае. Дори и по-лошо - не искат да знаят.
Да, "наградките" на българското статукво. Който слушка, който е "положителен", който е "правилен" - там, на яслата, три-четири, че и повече службички...Отделно наградки, участия в журита, специализации в чужбина, преводи с държавни парички...Оказва се, че бедна и нещастна България, известна на света като "най-бедната страна", всъщност за послушните автори тя е манна небесна. А за другите, чепатите...Другите - бегом марш в чужбина! Там, да започнат от нулата. Сами, с прегряване до червено на мозъка, подхвърлени в същото време на народния "патриотичен" гняв, посрещани с омраза...
И все пак...Ето и моята истинска радост. Признанието на читателя. А и на представителите на страните с нормални взаимоотношения и в литературата. Радост, която топли не само изстраданото ми сърце, но и усещането ми за достойнство, което тези тарикати и в бг-литературата, и изобщо в България не можаха да прекършат.
поздравления до Вас г-н Райков, разбира се че има много, ама много по-голяма сила от тази на един орден… пожелавам ви цялата тази сила да съпътства Вашето творчество
DIMORAIKOV.BLOGSPOT.COM
Няма коментари:
Публикуване на коментар