СЛУЧКА С БЪЛГАРИН В ПАРКА НА ПАРИЖ...

Аз живея в чужда страна.
Милиони българи живеят в чужди страни.
Тоест аз и милиони българи сме емигранти, нещо като ...бежанци...
Аз всеки ден виждам в Париж българи, които треперят от студ и търсят хляб. Който не вярва, нека да дойде, ще го разведа из града, ще му покажа "българските" места. Особено шадравана пред кметството и Гората на Венсен. Там, в гората, в чудно красивия парижки парк, където като струпеи се мержелеят палатките на българите, които от ден на ден се увеличават...
Тези дни в Париж е много, много студено.
Вчера занесох баница на някои от тези момчета. За Бог да прости татко и мама.
Момчетата българчета в палатките с нашенските имена "Деси", " Ники" ... така ме гледаха, че изтръпнах от благодарността в очите им.
Пускам таблета, попадам на един един текст за едно младо и здраво момче от България, което разказва как бие и лови с голи ръце бежанците на границата.
И се питам - ами ако дойде и в Париж един такъв юнак, ако той започне да "пази" Париж и Франция, а и целия свят от нас, българските емигранти, какво ли ще стане...
Така си мисля и задавам същия въпрос на момчето българче, което все още дъвче с премрежени очи моята баница...
- О, това тук не е възможно. Тук, макар и да живеем в гората, французите ни уважават, носят ни ядене, топъл чай, има една млада жена, която идва всеки ден и ни взема мръсните дрехи и ги пере..
Да, французите, парижани, които само преди три месеца бяха ударени смъртоносно право в сърцето, които бяха разлюлени от атентаите, ги уважавали - тях, бежанците, тях, несретниците...
Момчето българче обаче продължи...
- Но в България е друго. Аз мисля, че този българин, който там, по нашите граници, лови бежанците с голи ръце е герой! Ако и аз бях там, също щях да ги ловя и бия... Откъде накъде ще мърсят майка България...
Не издържах. Тръгнах си. И разбрах, за кой ли път разбрах, че е наистина тъжно, много тъжно днес да си българин. Независимо дали си в България или в чужбина...

Димо Райков

П.П. Току-що мой познат ми писа,че нещо не ме разбира, че не съм познавал обстановката в България...Ето моите думи в отговор...

" А защо се сърдиш на мен,Тошко? Знаеш ли какво значи да си българин в чужбина? Знаеш ли какво значи човек като мен, който така обича Франция, например, да чува от някои французи думи, че сме бавноразвиващи се, щом сме българи......Знаеш ли обаче и какво правят някои нашенци във Франция, знаеш ли какви тарикати нашенци има тук... Прочети книгите ми, специално "Диагноза: Българин в чужбина", ще настръхнеш...И свестните българи им сърбат попарата...Тъкмо заради това пиша аз - не може да се мисли глобално, да се поставят всички бежанци под общ знаменател в случаи като този... Съобщиха официално във Франция, че само за четири месеца 300 деца на бежанци са починали... 300 деца! Какво са виновни те,а? Ти също,Тошко, си тракиец, ти си потомък на бежанци от Турция или Гърция...В мен още кънтят разказите на баба ми Злата как са бягали деца и жени от турците...Сигурно и този бабаит "герой" , който тук с голи ръце лови бежанци е потомък на тракийци, щом е от Ямбол. Зная, че е трудно, зная, че понякога е невъзможво за нас, българите, да разберем този начин на мислене на западния човек. Но знаеш ли какво видях аз с очите си на другия ден след атентатите. Чух разказа на една французойка, която е изгубила детето си в "Батаклан", която живее наоколо...Веднага след атентатите, когато всичко бе в шок, когато всичко бе спряло да работи в Париж тя, майката на загиналото дете, е приела в къщата си десетина души, за да преспят...И когато я питаха - защо приехте тези хора, та по телевизията в този моментк говореха, че сред хората в залата, които са се спасили има и атентатори, не Ви ли бе страх, та Вашето дете в този момент е умирало... Жената каза - аз не мога да бъда като убийците, ако постъпя като тях, каква е разликата между мен и тях...А и един човек да има невинен, аз бях и съм длъжна да му помогна...Ето, затова говоря,приятели. Сега разбра ли ме, Тошко? Ако не си ме разбрал, то значи не мога с нищо да ти помогна. "