В тези 15 минути е моето послание, което е утаено във всички мои книги - от първата ми, "Стълба от камък", излязла от печат през 1983 г., до сегашната ми, "Париж - радостта от живота", 2016 г...
Винаги - и в оная епоха, и в тая, аз съм отстоявал своите принципи, своето свободолюбие, своето право на порив към свободата и достойнството, но и правото на българина за един почтен и достоен живот.
Живот не с "анхедония", а нормален човешки живот с поне мъничко радост от временното ни присъствие на тази грешна, но и толкова хубава земя...
Платил съм, а и продължавам да плащам за тези свои принципи, за този свой порив, за тази своя мечта, наречена "Париж"...Все неща, които някои не само не забравят, но и не прощават. Да, някои, които дават медали, ордени и парички на ония, които умеят да мълчат за онова, което аз тук и в книгите си непрекъснато казвам.
Но никой не може да ми отнеме сладкото усещане, най-хубавото усещане на света за един писател - обичта на неговите читатели. това е неговата най-хубава и ценна награда. Другото е от лукового.
Обичам Париж.
За мен това е единственият град човек в света.
Това е Мечтата на света!
Защото аз съм убеден, че изчезне ли Париж, ще изчезне и светът, ще изчезнем и ние, мравките в този радостен и тъжен мравуняк на човешката сетна надежда, че доброто е повече от злото...
Чуйте моята изповед, моята болка...
И спасете първо ...себе си.
Спасете своята родна кръв!
Винаги - и в оная епоха, и в тая, аз съм отстоявал своите принципи, своето свободолюбие, своето право на порив към свободата и достойнството, но и правото на българина за един почтен и достоен живот.
Живот не с "анхедония", а нормален човешки живот с поне мъничко радост от временното ни присъствие на тази грешна, но и толкова хубава земя...
Платил съм, а и продължавам да плащам за тези свои принципи, за този свой порив, за тази своя мечта, наречена "Париж"...Все неща, които някои не само не забравят, но и не прощават. Да, някои, които дават медали, ордени и парички на ония, които умеят да мълчат за онова, което аз тук и в книгите си непрекъснато казвам.
Но никой не може да ми отнеме сладкото усещане, най-хубавото усещане на света за един писател - обичта на неговите читатели. това е неговата най-хубава и ценна награда. Другото е от лукового.
Обичам Париж.
За мен това е единственият град човек в света.
Това е Мечтата на света!
Защото аз съм убеден, че изчезне ли Париж, ще изчезне и светът, ще изчезнем и ние, мравките в този радостен и тъжен мравуняк на човешката сетна надежда, че доброто е повече от злото...
Чуйте моята изповед, моята болка...
И спасете първо ...себе си.
Спасете своята родна кръв!
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар