ЕВРОДЕПУТАТИТЕ НИ ПОЛУЧАВАТ НА ДЕН 1100 ЛВ., А ПЕНСИОНЕРИТЕ – 4 ЛВ.?!?

ЕВРОДЕПУТАТИ С ПРЕЛИВАЩИ ОТ ЕВРО ДЖОБОВЕ…

ЗНАЯТ ЛИ ТЕЗИ „СЛУГИ НАРОДНИ” КАК СЕ ЖИВЕЕ С 2 ЕВРО НА ДЕН?
ЗНАЯТ ЛИ ТЕ КАК И КОЛКО ЧАКА БГ-ЕМИГРАНТЪТ ЗА РАЗРЕШЕНИЕ ДА РАБОТИ?
АЛО, ГЕРБ, АЛО, БОРИСОВ – ТОВА ЛИ Е СПРАВЕДЛИВОСТТА ВИ?

Вижте усмихнатите им лица – това са лица на хора, доволни и предоволни от себе си!
Но въпросът е – ние доволни ли сме поне мъничко, ама съвсем мъничко от тях? Защото това са „нашите” евродепутати. Тоест нашите „слуги”, хората, които сме избрали и оторизирали да се борят за нашите права в Европарламента.
Питам – какво направиха всички тези, та да го няма унизителното за българина състояние – хем си член на Европа, хем нямаш право да работиш като бял човек в нея?
Знаят ли тези депутати колко българи, с по две,че и повече висши образования работят като чистачи, миячи, само защото НИЕ НЯМАМЕ ПРАВО НА ТРУД, освен на този от най-ниска категория. Знаят ли те колко е унизително да чакаш на километрични опашки години наред за едно елементарно нещо – да получиш документ, че можеш да работиш нормална работа в нормална страна, че можеш да се лекуваш като бял човек…
Какво всъщност правят те, народните „избраници”?
Освен да получават космическите си заплати от близо 32 хиляди лева на месец и освен да се усмихват?
Кой от тях до този момент е повдигнал този въпрос за третирането на българите като животни на европейския трудов пазар?
Онзи ден един висш френски политик, след като разбра, че съм българин, направи гримаса.
- Защо, мосю,попитах го с болка.
А той ми каза:
- Ще бъда откровен с Вас, за нас, французите, българите сте хора, които не искат да работят, които само искат наготово да вземат от нашата социална система…
- Ама,вижте - обърках се – не всички сме такива…
- Да, сигурно, но ние не ви различаваме, за нас вие всички сте еднакви, вие крадете по метрото, вие просите… Ние ви гоним, вие пак идвате.
Когато след няколко дни му показах няколко наши албума и книги на френски за България, усетих как човекът се попромени, започна по друг начин да ме гледа, беше заинтригуван.
Значи понякога съвсем малко е нужно, нали?
Но правят ли го и това „съвсем малко” тези наши евродепутати, чиято работа всъщност е тази?
Веднага един директен въпрос – колцина от тях ние познаваме?
Ще се затрудним, нали?
А някои от тях вече пет години са евродепутати…
Но да започнем.
Сещам се веднага за царските Антония Първанова и Станимир Илчев, та те цели осем години се перчеха от парламентарната бг-трибуна, ораторстваха с дълбокомислени, а всъщност кухи фрази, морализаторстваха, а най-вече пълнеха джобовете си. И не им стигна това, ами станаха и евродепутати – сега вече джобовете им преливат. Вижте по-долу какви имоти имат, какви спестявания. Дори този Илчев най-цинично казва,че той бил скромен, та затова спестявал почти цялата си заплата ?!? Хубаво, бе, Илчев, но от какво си се хранил, а и какво голямо семейство имаш, твоята съпруга, водещата Светла Петрова, нима не те врънка за тоалети и тъй нататък, ами двамата ти синове, единият от които може би още има неприятности със съда в Испания, как и от какво са се хранели?
Ами някакъв си Уручев, който вече пет години е евродепутат.
Него пък съм го запомнил с това, че искаше в закона за енергетиката да влезе точка, според която тези, които не си плащат парното, да бъдат вкарвани направо в затвора. Е, браво бе, Уручев - значи бандитите вън, а старците, твоите родители – в затвора! И това ми било евродепутат! Вместо той да поеме инициативата и да се бори с монополите като парното, които задушават хората…
Вместо да вземе да алармира Европарламента, че в България Топлофикация върши геноцид над населението, като го заробва, краде и рекетира, той, нашият „слуга”, седнал да предлага затвор за … жертвите?!? И си яде 33 хилядите лева на месец, докато моята стара майка, преди да почине, получаваше …
120 лева!!!
Представяте ли си – 33 хиляди лева за някакъв предлагащ затвор за избирателите си евродепутат, а моята майка, която цял живот честно и почтено бе работила на държавата – 120 лева…
275 пъти разлика… Значи при това съотношение,например, във Франция евродепутатът трябва да получава 368 500 евро?!?
Къде сте, г-н Борисов? Колко бяха сладки приказките Ви за справедливост, която щяхте да възцарите? Така я възцарихте, че…
Всъщност това бе и основната причина да емигрирам – не можех повече да понасям самодоволните лица на тези „слуги” на народа, които тръбяха наляво и надясно, че няма и пет лева за увеличение на цинично малките пенсии и заплати, а същевременно тънеха в охолство и дебелееха ли дебелееха. А отгоре на това и вярваха, а и продължават да вярват, че този народ е от олигофрени, които нищо не могат да правят, освен да псуват, да мрънкат, да гледат телевизия и да… им вярват!
Къде го има това нещо?
Ами само в Абсурдистан, нали?
Повечето нашенски евродепутати изобщо не ги познавам – нито съм чул имената им, нито съм им видял физиономиите. Ето, един Панайотов от ДПС почти нищо не декларирал, а какви имоти у нас и в чужбина имал… Свят да ти се завие. И толкова много работи,че всяка година декларира доходи извън работата си в Европарламента?!? И нямал никакви спестявания?!?
Преди няколко месеца, когато представях новата си книга в България имах „честта” да пътувам в един самолет с евродепутатката Хюсменова. Да, в самолета на нискотарифната компания… Хайде, за мен, бедния писател, е ясно, ама за евродепутатката? Ще кажете, спестовница, народен човек. Да, народен човек… А пък аз ще кажа – просто дребни тарикати.
Те, оказа се, като по правило все са теглили огромни заеми за закупуване на жилища,че и от приятели вземали помощ… И купували, и строяли… За деца, внуци, правнуци…
Да продължавам ли?
Не, просто не мога да издържам вече това издевателство над себе си.
Само ще ви моля внимателно да прочетете текста по-долу. И да видите как се ”борят” за нашето добро тези евродепутати.
Какви палати, какви спестявания – Господи, къде си?
А в същото време хора като моя милост – един български писател години наред живее без работа, без почти никакви доходи, принуден да емигрира, ходи, пише, дискутира в Париж с едни от най-известните писатели на света, с френски, а и други депутати, политици, кметове…
Мнозина от тях ми казваха – мосю Райков, за първи път срещаме и разговаряме с българин, чрез Вас ние се докосваме до непознатата България, която тук е позната почти само с лошо… Те не скриваха и учудването си – ама как така бедно живеете? Та вашите евродепутати изобщо не са ни казвали подобно нещо? Та как се оцелява в днешно време с 50 евро пенсия на месец и 100 евро заплата?!?
Години наред вече ходя, търся сам родни диплянки, материали за моята страна, разнасям ги по институциите на Париж, казвам – ето, вие ни знаете май единствено заради ромския въпрос, знаете ни като крадци и нахали, но ние сме горда нация, с вековни традиции, с чудесен фолклор, с прекрасни планини, с топли хора…
Ще си призная – нанасяха ми, а и продължават да ми нанасят страшни обиди, щом спомена името „българин”, има хора тук, за които, меко казано, това име буди най-малкото подозрение. Те просто си извръщат главата…
Но аз, със свито и поболяло сърце, не спирам, пиша, ходя, говоря… И всичко – без стотинка заплата, единствено със скромния си хонорар и помощта на семейството ми…
Нищо, че много българи в България, предимно от предишната власт, но за огромно съжаление и от сегашната, ме гледат също презрително – гледай го тоя предател, ходи и ни разнася, плюе България…
Абсолютно съм сигурен,че сега някой слуга на държавна заплата ще рече,че плача, че се моля – нека той да дойде, нека той като мен да върши това вече осем години…
А аз всъщност просто искам и ние, българите, да бъдем като нормалните хора, да усетим поне за кратко хубавото в този човешки живот, а не само оцеляване, оцеляване… Да не бъдем най-тъжното място на земята, според едно от най-авторитетните списания в света. Да не бъдат и нашите деца и внуци като нашите майки, които така и си отидоха в земята, невкусили от оная, хубавата Европа…
Аз направих своя избор – беден, без работа, без доходи, но свободен!
Знаете ли какво казва Виктор Юго:” Само бедният може да бъде свободен!”
Хулен, мразен, разбира се, от малцина, но и обичан от своите читатели.
Ето, онзи ден ми пише лекарят-кардиолог, д-р Йовица Божков. Ще ви прочета само част от неговото трогателно писмо, а такива получавам ежедневно.
„Г-н Райков, прочетох тази нощ за три часа Вашата нова книга „Кестени от Париж”. Като Ваш верен читател Ви каня от името на цялото ми семейство като дойдете в България да гостувате вкъщи.”
Завършвам – колцина от тези евродепутати са получавали подобно писмо и подобна покана?
Е, ще кажете, тях такива писма не ги интересуват. Тях ги мами единствено „сухото”. Да, „сухото”…
Ето и обещаната статия,която всъщност предизвика горните ми горчиви размисли:


16 000 евро на месец прибира евродепутат

Публикувана: Вторник, 12-ти Юли 2011, автор(и): Пeтя Дикова, Лиляна Клисурова; прочитания: 1370; коментари: 4

Виж галерия 1 2 3 »
Андрей Ковачев от ГЕРБ, Кристиян Вигенин и Илияна Йотова от БСП и Станимир Илчев от НДСВ (от ляво на дясно) получават солидни суми за работата си в Европарламента. СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА
16 575 евро получава на месец всеки от евродепутатите ни. Изчисленията, направени от “24 часа” обаче, са само при условие, че избраникът посещава редовно комисиите и участва в гласуванията в пленарната зала.
Заплатата на евродепутатите за 2011 г. е 7956 евро. След облагане с данък и приспадане на осигуровки чисто получават 6200 евро.
Сумата е толкова голяма, защото от този мандат и българите вземат същите заплати като останалите си колеги в Европарламента, а не както допреди 2009 г., когато сумите се равняваха по тези на националните парламенти.
Отделно вземат дневни от 304 евро за храна и хотел. Условието е да се подпишат в присъствения регистър. В дните за гласуване в пленарна зала сумата се орязва наполовина за отсъствия от повече от 1/2 поименни вота.
Екстра е и месечната надбавка от 4299 евро за общи разходи - наем, телефони и др. Сумата пада наполовина при отсъствия от 1/2 от пленарните заседания за година. ЕП покрива пътуванията им със самолет бизнес класа или влак първа класа.
21 209 евро на месец пък са отделени за заплати за асистенти и консултации, но парите се изплащат директно на хората. (Какво точно вземат евродепутатите по пера - виж в таблицата.)
Така за 2 години в ЕП евродепутатите ни би трябвало да са получили общо по около 393 700 евро всеки, показват изчисленията. Някои от тях карат втори мандат и вече пета година са на издръжка на евробюджета.
Затова не са изненадващи декларациите им пред Сметната палата. Едни са успели да спестят прилични суми, други са си купили жилища.
Скътаните пари са основно от заплати и различните добавки, които им се полагат.
Рекордьор е Станимир Илчев от НДСВ със 102 000 евро на влог за 2 г. работа в ЕП. Той е бил спестовник и през 8-те си години като депутат в родното НС, защото през 2009 г. вече е имал на влог 35 хил. лв. от заплата. Както и 9800 долара, заделени още от 7-те му години работа в Американския университет в Благоевград - между 1994 и 2001 г., когато заплатата му е достигала до 800 долара, а е пестил и от честите командировки в САЩ.
“От 1994 г. съм на позиции, от чието заплащане не мога да се оплача. Не обичам скъпи вещи, не почивам в чужбина, нямам вила, нито кола - не обичам разточителството и живея скромно, затова е нормално и да спестя. Това не е печалба, а спестявания”, коментира Илчев.
Той спи на хотел до 100 евро на вечер, а храната му дневно излиза от 10 евро на обяд до 30 евро вечер. Така от командировъчните, които са 304 евро на ден, могат да се икономисат между 1000 (при по-разточителните) и 3000 евро на месец (такива като него). А заплатата му от 6200 евро остава непокътната.
70 хил. евро е успял да задели Емил Стоянов от ГЕРБ. 45 хил. евро и 15 хиляди лева е спестил левият ИвайлоКалфин. 40 хиляди евро от тях са от 2009 г., като в сумата може би влизат и заделени пари, докато бе външен министър. Като евродепутат той си е купил мерцедес за 18 хил. лв.
Синята Надежда Нейнски има 30 хил. евро спестени от заплата, но изплаща кредит от 60 хил. евро.
За първата си година като евродепутат Илиана Иванова от ГЕРБ декларира спестени над 44 хиляди евро в чужбина. През 2009 г. тя си е купила “Фолксваген Пасат” за 25 хил. евро на лизинг. За 2010 г. обаче тя е обявила налични 20 хиляди лева и 6663 евро на влог в чужбина от заплата.
“Спестяванията ми намаляват, защото имам много разходи. Имам дете и сама издържам цялото си семейство, а наемите в Брюксел са високи. Всеки човек сам решава колко да харчи”, категорична бе тя.
Колегата й Андрей Ковачев е заделил близо 51 хил. лв. от заплата, наеми и лихви. Той обаче изплаща ипотечен кредит от 2005 г. за 345 хил. евро.
Повечето от евродепутатите са купили нови жилища със спестените пари.
Червеният Кристиян Вигенин, който кара 5-а година в ЕП, и съпругата му Милена през 2009 г. са си купили жилище от 98 кв. м в Белгия за 663 хил. лв., който е ипотекиран срещу кредит от 300 хил. евро.
“Преценихме, че това жилище ни трябва, защото през повечето си време и двамата сме в Брюксел”, обясни Вигенин. Съпругата му е член на Европейския икономически и социален комитет. Още след първата година на неговия мандат - през 2007 г., двамата си купуват къща от 166 кв. м с двор в с. Саранци, Горна Малина, за 156 хил. лв. Но имат кредит, заеми и лизинг за над 150 хил. лв.
Нов собственик на апартамент от 90 кв. м в Брюксел е и проф. Владко Панайотов от ДПС. За него е дал 303 хил. лв., които обявява, че са от заеми.
Още през 2006 г. той влиза в ЕП с много имоти - заедно с жена му Маринела имат 2 апартамента и учредено право на строеж в София, ателие в Поморие, ниви край Долна Митрополия и Гулянци, дворни места в пернишкото село Люлин и в Бяла черква, Великотърновско. През 2007 г. са купили къща с двор в с. Люлин, Перник, за 5000 лв. И фолксваген Поло за 21 хиляди. През 2009 г. са си купили гараж за 15 хиляди и Опел Инсигния за 50 хиляди от заплата.
Всяка година Панайотов декларира и суми от допълнителни доходи от трудови правоотношения извън ЕП. Няма нищо на влог през годините, едва през 2010 г. обявява 10 хил. евро по сметка на съпругата си.
За разлика от Вигенин и Панайотов останалите евродепутати са си купили жилища в България.
Апартамент от 145 квадрата в София за 107 000 лв. и гараж от 38 кв. м за още 17 500 са си купили Владимир Уручев от ГЕРБ и съпругата му. Като източник на средствата е посочил заеми. Декларирал е и ипотечен кредит за 90 хил. лв. и потребителски за 40 хил. лв. Спестяванията му от предишните години обаче са намалели само с 6000 евро и последно е посочил 36 хил. евро на влог. През 2006 г. пък е обявил по един апартамент на него и съпругата му - в София и в Пловдив, и гараж в Козлодуй.
През 2010 г. по спешност с апартамент в София се сдоби и Антония Първанова от НДСВ. 8 г. тя ползваше ведомствено жилище на Народното събрание, което поиска да запази и като евродепутат. Апартаментът обаче бе харесан от шефката на НС Цецка Цачева, която изгони Първанова от него, за да се настани самата тя там.
Пред Сметната палата Първанова посочва, че е дала 215 хил. лв. за апартамент от 116 квадрата и гараж, срещу ипотечен кредит от 103 хил. евро. “Приятели ми помогнаха и намериха жилището, пренесох се под напрежение, когато Цачева ме изгони”, каза евродепутатката. Тя е взела на лизинг и “Тойота Авенсис” за 34 хил. лв. На влог има 18 хил. евро.
Димитър Стоянов от “Атака” си е купил през 2009 г. апартамент в кв. Изток от 163 кв. м за 443 973лв. и гараж от 18 квадрата за 20 хил. лв. Взел е ипотечен кредит за 430 хил. лв., има и потребителски за 10 хил. евро. Спестяванията му за 2010 г. са 25 хил. лв. от заплата и пътни надбавки.
За разлика от него за 5 г. в ЕП червеният Евгени Кирилов е спестил около 50 хил. евро.
През 2008 г. на името на съпругата му Тамара е купен апартамент от 84 квадрата в София за 165 хил. лв. Година по-късно си е купил мазда за 2900 лв. и е направил надстройка на наследствен имот в село Любичево, общ. Антоново, за 65 хил. лв.
През 2008 г. Филиз Хюсменова от ДПС си е купила апартамент от 70 кв. м за 75 хил. лв. До 2010 г. тя има спестени 35 хил. евро.
Миналата година Метин Казак от ДПС и съпругата му са дали над 107 хил. лв. за 2 парцела в Горна баня с обща площ 1300 квадрата. Спестяванията му са 55 хил. евро на влог в чужбина и 10 хил. лв. в банка у нас.
Още през 2007 г. Слави Бинев от “Атака” и съпругата му са си купили къща от 480 квадрата с двор от 623 кв. м с в София за 950 хил. лв. През годините доходите му варират, а за 2010 г. е спестил 5500 евро.
Мария Неделчева от ГЕРБ единствена не си е купила нищо и не е заделила нито лев за двете години в ЕП.
Колежката й от БСП Илияна Йотова си е купила през 2009 г. мерцедес за 37 хил. лв. от заплата. И изплаща стар лизинг от близо 15 хил. лв. Тя обаче също няма заделен нито лев по сметки. Дарила е 5000 лв. на БСП, а останалите пари държи на разплащателни сметки, от които издържа 6-те си офиса в страната. “На месец успявам да заделя около 2000 евро за наеми, режийни и заплати за хората в офисите, останалото е за летни университети за студенти и други мероприятия, които организирам в България”, обясни Йотова.
Сряда, 13-ти Юли 2011
Dani: БГ и Евродепутат у нас= ПРЕСТЪПНИЦИ!!!
Вторник, 12-ти Юли 2011
драстично намаляване на субсидията: Евродепутатите получават 34 ооо лева месечно,а българските 25 хиляди лева-заплата плюс субсидия. В един от коментарите пише,че в Германия депутатите получават 17 хиляди лева.А в България минималната заплата е 240 лева.Абсурд-1 български депутат получава 100 минимални заплати.
Вторник, 12-ти Юли 2011
NIKOLA: ЕМИ КАКТО ВИЖДАТЕ НЯКОИ ОТ ТЯХ СА НА ПРИНЦИПА ВЗИМАЙ КАКВОТО ИМА И ИЗЧЕЗВАЙ, ЗАТОВА СИ КУПУВАТ ЖИЛИЩА НА ЗАПАД
Вторник, 12-ти Юли 2011
Deutschmann: Това са двойно повече пари от тези които получава един член на немският Бундестаг. Браво, Тази държава има прекалено много пари! А на държавните чиновници какви са заплатите???????????


Вместо заключение:
Да, това са два свята – моят и техният… Два паралелни, никога непресичащи се, и слава Богу, светове…
Да, това е! Но да ги оставим тях, недостижимите, тях,”чедата” народни. Те имат къде-къде по-важна задача – да мислят как да опазят „скромните” си спестявания! И да чертаят сдтратегии как да спечелят средващите избори,защото човек веднъж като свикне на лукса…
А аз трябва пак да тръгвам – имам поредната среща с французин. Който почти нищо не знае за България…
Тръгвам. Да правя нещо, за което никой от българска страна нито ми плаща, нито ме е молил. Но това е моето желание, нали? Какво да се прави – луд умора няма! Няма и сантими, разбира се…
Но има онова писмо. Което му стига. Нещо, което тези по-горе никога няма да разберат, а и да усетят…
П.П.
Току-що срещнах една българка,която от две години е в Париж. Тя била прочела в интернет, че Зорка Първанова вземала по над 2000 лева всеки месец вече осем години,защото… била съпруга на Първанов?!?
Жената, около 60-годишна, ми разказваше и плачеше, била в една от службите на Франция, търсела съдействие за започване на работа, от там, като видели, че е с две висши образования й казали, че няма ... шанс. Защото засега такива като нея,щом са от България и Румъния, тук могли да работят най-черната работа, дори не можела да бъде и гледачка на деца, защото имала голяма квалификация?!?
А тя плаче и ми казва – не искам да се върна в България,г-н Райков,защото там те гледат в лицето такива като тази Зорка и те лъжат, че у нас всичко е тип-топ.Те лапат парите, а за теб и трохи няма. Лошото е,че и тук,в Париж, сме втора категория хора…
Е,какво е това,г-да евродепутати?
Как ще отговорите на тази жена?

ДИМО РАЙКОВ
ПАРИЖ

КОГАТО ЛЪЖАТА E ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА…

ТОПЛОФИКАЦИЯ ПРЕДСТАВЯ ФАЛШИВИ ДОКУМЕНТИ ПРЕД СЪДА

ПАРНОТО ОСЪЩЕСТВЯВА ТЕРОР НАД БЕЗЗАЩИТНИ

От няколко години живея в чужбина. Като писател си обещах никога да не скривам това, което виждат очите ми и усеща сърцето ми. Колкото и каквото и да ми струва това. А ми коства доста, доста много… Но не това е сега темата.
Не знам защо, но особено чувствителен станах по отношение на националността ми. Може би защото още в началото срещнах открити предразсъдъци, тоест, казано тактично, при произнасянето от моя страна на думичката „българин”, доста често ответната реакция на моя събеседник бе: „ А … „
Да, това неизменно „А…”, последвано от още по-неизменното многоточие… И от извръщане на главата.
А това по френските маниери значи – ти не си ми интересен. А каже ли го това, или покаже, французин, значи нищо повече не можеш да искаш – ти просто си за този човек, казано по нашенски, „аут”!
Причините? Много са.
Ето само една от тях, която изпитах върху гърба си – неспособността да бъдеш истински гражданин, да отстояваш правата си. И когато решиш, че повече не може така, винаги ще се намери някой, който да те „приземи”, да те „отрезви”, в случая тази роля е поета от държавата и българския съд.
Но да „карам” поред.
Като човек, който вече диша по-свободно, тоест „заразен” от свободата на Париж, реагирах на наглото и безцеремонно безумие, което една структура, наречена ТОПЛОФИКАЦИЯ, години наред се опитваше, а и продължава да се опитва да върши над мен и моето семейство. Разбира се, не съм само аз жертва на терора на ПАРНОТО, десетки, стотици хиляди са нейните жертви, но в случая говоря за себе си.
С една дума – не издържах на терора и наглостта на чиновниците от ТОПЛОФИКАЦИЯ и при поредното тяхно издевателство си намерих адвокат. Знаех си, че неприятностите ми ще се увеличат, но в края на краищата някой трябва да им покаже на тези наглеци, че България вече е член на Европа, а не губерния.
Това, което правят тези престъпници е без аналог в света. Сигурен съм. Изчетох доста неща по темата, но никъде не срещнах такава безцеремонност, такава наглост, такъв цинизъм и … такава подкрепа на едни тарикати от ДЪРЖАВАТА?!?
Как е възможно подобно нещо?
Ти не искаш една услуга, нито си подписал, че я желаеш, нито ти отговарят на многобройните писма за обяснение като как ти я калкулират тази услуга, ти самият, а и семейството ти, изобщо не живееш в жилището си, заявил си това документирано, но на онези хич не им пука – за тях ти си дойна крава, за тях ти си никой, продължават да ти надуват сметки, да ти пращат незаконни, фалшиви от всякаква гледна точка фактури и те карат да плащаш нещо, което изобщо не си искал, а и не си употребявал?!?
Отгоре на това – сметките ти са по-големи от съседи, които живеят постоянно в жилището си, имат деца и тъй нататък…
Значи има, ама как да няма, нещо изначално сбъркано в цялата тази далавера?
И какво прави държавата? Още повече – тази фирма ТОПЛОФИКАЦИЯ е държавна, сега общинска, но пак същото. И вместо да разреши нещата, държавата вече двадесет години подпомага грабителите. Как? Ами като си трае. Но и като измисля такива закони, чрез които хората, които надигат глас за справедливост и граждански права бъдат съдени като престъпници – в името на народа – пращат им се съдии-изпълнители, лепят им се вратите с призовки, мутренски фирми ги рекетират, заплашват… И колко инфаркти и инсулти на стари хора, на честни наши майки и бащи, които цял живот са живеели праведни, стотинка не са откраднали, а сега …биват осъждани?!?
И то от кого? От хора, които са супер крадци, циници и прахосници като този небезизвестен Вальо Топлото със сметки за милиони в чужбина. И всичко това продължава! Вижте им само заплатите на тези хора от ПАРНОТО! Може ли те да бъдат такива, след като уж тази фирма почти е фалирала? Може ли да се плащат милиони за съдебни дела от фалирала фирма? И колко още въпроси…
Ето и конкретната причина да напиша тези редове.
Оказа се, че като доказателство, че аз съм непочтен длъжник спрямо Топлофикация юристите й са изпратили в съда във връзка със заведеното дело ДОКУМЕНТИ С НЕВЯРНО СЪДЪРЖАНИЕ.
Ама, моля ви се! В каква страна живеем?
Държавна фирма да си позволи да лъже, без дори да й трепне окото! И от начина, по който го прави, си личи, че това е повсеместна нейна практика.
Да изпратиш фалшив документ, че лицето е отказало да подпише документ, при положение, че аз на тази дата изобщо не съм бил в България. Като доказателство сложили и името на мой съсед, той бил „присъствал” също…
И още нещо – още фалшиви документи, подписани уж от мен, естествено с фалшив подпис.
И това го прави ДЪРЖАВАТА!
Защото ТОПЛОФИКАЦИЯ Е ДЪРЖАВНА!
И съдиите съдят! На основата на откровени и нагли фалшификати!
И с какво лице този шеф на Парното застава пред медиите и заплашва хората?
С какво лице продажни журналисти мълчат позорно!
НЕЩОТО, ЗА КОЕТО НАЙ-МНОГО СЕ МЪЛЧИ ОТ ВСИЧКИ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ, Е ПРЕСТЪПНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ТОПЛОФИКАЦИЯ!
Защо? Аз имам вече, и то отдавна, отговор. А и той не е толкова труден, нали?
Ами, да, защото „играят” заедно!!!
Но да видим докога?
Европейският съюз и Европейският съд вече са уведомени за това престъпление над обикновения български гражданин. А тези институции, за разлика от нашите, може да забавят, но никога не забравят! И съдят честно и почтено.
Това е и моята надежда. А и на стотици хиляди, милиони като мен КРЕПОСТНИ СЕЛЯНИ на Топлофикация в този иначе толкова разкрепостен 21 век…
Европа да ни освободи от безумията на нашата уж, българска ДЪРЖАВА?!?
Да, на това днес се надяваме…
Ще завърша с изповедта-проплакване на една много възрастна жена – 89-годишната Йонка Митева:

`Пенсията ми е 150 лв., вземам и фронтовашки, ама не стигат пустите пари, защото имам много плащания, затова обикалям контейнерите

Предпочитам да ровя из кофите, отколкото да прося... Носят ми храна от социалния патронаж, пенсията ми за това главно отива, от години чакам ред за старчески дом. Не вярвам да дочакам, пък и откровено казано, не ми се иска, тук сама съм си господар, има-няма, оправям се... Бях дарила преди много време апартамента си на племенница срещу доглеждане, но тя ме измами и се наложи по съдебен път да си връщам жилището. Чак след десет години успях, но пък се наложи да го продам, че да платя съдебните разноски и парното. Условието при продажбата е да ползвам жилището си до живот. И го ползвам, пък като умра, ще го вземат. Нали се сещаш, парите отдавна свършиха, през 2000 г. си изключих окончателно парното, махнах и радиаторите, обаче от общите части и топлата вода, която почти въобще не харча, ми искаха по 70-90 лв. на месец, та са се натрупали пак над 3000 лв.

Топлофикацията ме съди, ето днес ми е делото, ама въобще няма да ходя

За какво да им ходя? Да ме осъдят! Какво ще ми вземат? Освен пенсията и борчове нищо друго си нямам..."



Докъде стигнахме ние, българите? Докъде стигна Топлофикация, тази фирма,осъществяваща терор над беззащитни?
И докъде ще стигне българското ни безочие и липса на милост към възрастните ни родители?
А и към нас самите…

ЗАЩО ЗА ТЯХ СМЕ МИЗЕРНИЦИТЕ НА ЕВРОПА?

"Economist": "Латинска Америка е жизнерадостна, бившият СССР - потресаващо мизерен, а най-тъжното място на света, по отношение на доходите на човек, е България."

Преди дни по повод на моята статия „Българите-дефектното племе на Европа…” ми писа един господин, който с плам и граждански гняв нахлу в личното ми пространство, каквото несъмнено представляват личните блогове в интернет - никой не те кара да ги четеш и ако не ти допада написаното там, просто не го прочиташ. Та „дойде” при мен този господин и, ръсейки обиди, ме призова да се извиня за горчивите си размисли.
Ето моето „извинение” - само от един случай ТРИ факта и един цитат от чужда медия. Които са достатъчно красноречиви.
Първият – при автобусната, забележете, поредна, трагедия в България само ТРИ леки коли са спрели да помогнат. Другите са подминавали.
Втори факт – веднага след трагедията телефонни измамници са започнали да тормозят близките на загиналите, а и на останалите пътници от автобуса…Хората не знаят на кой свят се намират, а мръсниците-мародери издевателстват над тях.
Трети факт – организаторите на чалга концерт в НДК не са го отменили, въпреки обявения ден за национален траур.Чалга и кючек… И смърт…
Ето и цитата от „Дойче Веле”.
"Новите мизерници в Дортмунд" - под това заглавие на уебсайта на WDR откриваме обширен материал за мизерния живот на българите в Дортмунд и проблемите, които те създават на града. Tam в момента живеят около 2000 българи, но почти всеки ден на централна гара пристигат автобуси от Пловдив, пълни с нови "пришълци". В Германия българите имат право да живеят, но не и да работят. Проституция, работа на черно, живот сред купища боклуци в полуразрушени сгради - такава е българската реалност, четем там. Но защо точно Дортмунд, пита Катрин Шлузен, авторка на статията. Нейното предположение гласи: заради предимно турското население в северната част на града, близостта до други български семейства, заселили се вече тук, и разбира се директната автобусна връзка. Повечето "български мизерници" в Дортмунд са роми - от един определен квартал на Пловдив. Авторката описва мизерията в една от къщите, населявани от български роми. В нея под наем са живели 50 човека - разбира се без договор, а стаите са пълни с боклуци, плъхове, разкъсани матраци. Радиаторите са отремонтирани и отдавна разпродадени. Навсякъде са разхвърляни детски играчки. Никое от тук пребивавалите деца обаче не е посещавало училище, пише Шлузен.”
Всъщност да продължавам ли?
Колко лесно е да си „патриот”, колко е доходоносно и престижно. А и оневиняващо твоята собствена вина, че си траеш и приемаш за нормално подобно състояние на нещата в родината си? А нима е толкова трудно да си човек, просто един нормален, земен човек? Да признаеш, че нещата в родината ти са зле и да видиш с какво и как да помогнеш. Да признаеш, че и душата на българина е оскотяла. А не да патриотарстваш, да се подиграваш на съседи, че те били зле, а ти си добре. Не да лъжеш и да заблуждаваш.
Всъщност кого заблуждаваш?
Да, себе си, разбира се.
„Защото няма по-сляп от този, който не иска да види”, нали?
ДИМО РАЙКОВ
Париж

ЦИНИЗМЪТ ПРЕВЗЕ БЪЛГАРИЯ

Това, от което най-много се страхувах, вече е факт – статуквото се запази и вместо Герб да разбие несправедливостта по нашите земи, то неговите хора я циментираха.
Доказателства?
Ами просто се огледайте,прочетете и чуйте…
За мен най-показателното е, че от известно време в България се налага уж всеобщото мнение, че вече в страната нещата са тип и топ, че просто трябва да се радваме на живота, че трябва да четем жълтевини,не напразно вече има нови вестници с такава насоченост,че трябва и книгите да бъдат с лека тематика, с някаква друга, виртуална реалност, стига с тези мрънкания, стига с тези оплаквания… Оптимизъм,оптимизъм и пак оптимизъм…
Нещо да ви е познато,приятели, особено от моето, а и от по-старите поколения?
А истината е не само страшна и стряскаща, но и поразяваща!
Ето я и нея.
Според проучване на НЦИОМ от май, три четвърти от най-жалките европейски сиромаси не могат да си плащат сметките за ток и парно, 60 на сто са свили до крайност покупките на стоки от първа необходимост, 16 процента са безработни, а целокупният български народ масово избягва да ползва здравни услуги и лекарства поради тежък недоимък. Социологическа агенция преди време констатира, че всеки пети българин живее с 2.5 евро на ден, а минималната работна заплата, според Евростат, е 120 евро на месец.
Да, това е истината. И то констатирана не от кой да е, а от проправителствената социологическа агенция. Значи…
За мен е повече от ясно.
Това, което вече става 20 години в България е КОНТРОЛ НАД БЕДНОСТТА, тоест КОНТРОЛИРАНА БЕДНОСТ. Защото не може толкова години народът да живее с мизерни доходи от заплати и пенсии, а шепа „избрани” да тънат в охолство.
Тук обаче искам няколко думи да кажа за едни от най-важните хора, които прокарват тази линия на КОНТРОЛИРАНА БЕДНОСТ.
Става дума за финансовите министри в досегашните правителства на страната ни. Да изброим само тези от предишното десетилетие – Муравей Радев, Милен Велчев, Орешарски, сега е Дянков…
Все отбор юнаци. Правени сякаш по калъп. С най-отличително качество – наглостта! Да, наглост, съчетана с огромна доза цинизъм!
Припомнете си техни действия, изказвания…И ще ви настръхнат косите.
И тъй като българинът най-много се слави с късата си памет, ще ви припомня само две неща, свързани с някои от тези „капацитети”.
Учителската стачка… Навън София се тресе от недоволство, а вътре, в Министерството на науката и образованието, Орешарски и Вълчев с наглост, достойна за Гинес,се подиграват с тези, които са ги избрали, тоест техните, на двамата министри, господари. Господари ли? Слугите”, тоест министрите, с тънки усмивчици коментират кога да се върнат от чужбина от „екскурзии”, плащани тъкмо от тези гладни и боси навън люде, и как да „финтират” стачкуващите…
Втори епизод. Ето думите на Дянков по повод на предложение на журналист един месец да живее с минимална заплата.
Думи, достойни да потресат целия свят с безочието, студенината, надменността си.
В България се спестява много повече, отколкото в много европейски страни и дори по време на криза, убеден е Симеон Дянков. Той обаче отказа да участва в експеримент да поживее един месец само с минималната работна заплата в България, за да покаже на сънародниците си, че това е възможно и дори може да се спестява.
"Това би било чисто популистко. Тези хора не са ходили и не са се учили, не са правили докторат по икономика, не взимат решенията, които взимам аз. На хората им плащат за това, което работят. Хората с по-добро образование взимат повече пари", аргументира се той.
АСН

Спирам. Повече не ми достига въздух. А имах някаква надежда, че ГЕРБ ще направи нещо различно, че ще попребори поне мъничко мизерията.
А вижте какво говори този!
И как!
Но най-страшното е, че му се позволява – е, кой и как тогава да възцари поне елементарна справедливост по българските земи, пълни иначе с мастити „патриоти” и празнодумци…
КОЙ ГИ ИЗБИРА ТЕЗИ НАГЛЕЦИ, ПРАВЕНИ ПО КАЛЪП?
И тъкмо си задавам този въпрос, и пред очите ми попада друго заглавие от „Стандарт”. Този път за друг един наглец.
Съвестта ми е чиста. Така шефът на ДКЕВР Ангел Семерджиев коментира пред Нова телевизия появилите се информации, според които се е сдобил с хибриден луксозен автомобил и с имот близо до Несебър.
Личен автомобил ми трябва, защото ми е нужен за уикендите, за лични причини. Той е купен на старо, плащам лизингови суми. Първоначалната сума е над 60 000 лева без лихвите. Всеки месец внасям около 800 лева, призна председателят на ДКЕВР.
Заплатата, която получавам, е публична и е почти 4000 лева, допълни той. Закупеният от Семерджиев имот близо до Несебър е незавършено строителство, част от къща и понеже не е точно в Несебър и е далеч е от морето, затова по думите на председателя на енергийния регулатор, е толкова евтин имот.
Преценил съм, че сега е времето да закупя имот. Беше около 32-33 000 лева, когато го купих. Бил съм изпълнителен директор на дружество, това е най-високата заплата, която получавам, коментира още той.

А, значи още един… Значи също наглец. Също „назначен”. Припомнете си неговите предшественици.
И какво излиза? Че наглеците в България са и надменни, и мислещи се за богове. Те обаче не допускат, че са… смъртни. Че и за тях се пази толкова, колкото за байчо на село. Че няма как да отнесат те, а и потомците им всичкото това имане ТАМ, откъдето всъщност няма връщане.
Прочетете внимателно думите им на тези самозабравили се негодници, знаете ли колко такива съм видял през живота си, това са нещастни по своему хора, но заради тях и такива като тях, каквито у нас никак не са малко, милиони българи емигрираха и емигрират, отвратени от бг-политиката и властта.
Но няма спасение от тези. Те идват пак – и в чужбина. И идват като твои спасители?!? Да ти казват колко е хубаво у нас, убеждават те да се върнеш…
Е, то бива наглост, ама чак пък толкова…
Но значи някой им позволява? Някой ли?
Кой всъщност е този някой?
Да се попитаме ли? Или много добре знаем отговора?
Да,знаем го.

ДИМО РАЙКОВ
ПАРИЖ

ДОКОСВАНЕ ДО УМБЕРТО ЕКО, САЛМАН РУЖДИ, ПОЛ ОСТЪР, МАРК ЛЕВИ...

НАСАМЕ С ГОЛЕМИТЕ ПИСАТЕЛИ НА ХХІ ВЕК

В ПАРИЖ С ЕДНИ ОТ НАЙ-ПОПУЛЯРНИТЕ ПИСАТЕЛИ ДНЕС В СВЕТА - УМБЕРТО ЕКО, САЛМАН РУЖДИ, ПОЛ ОСТЪР, ЖАН-КЛОД КАРИЕР, МАРК ЛЕВИ, ФРЕДЕРИК БЕГБЕДЕ, АНДРЕЙ КУРКОВ …

Това е рядък шанс – да се докоснеш до съкровения свят на едни от най-големите умове на века, в който живееш.
Всъщност това е дар от Бога, в случая за мен – от Париж и Франция. В най-красивия град на света, в най-духовната страна на планетата аз имах щастието да се срещна и докосна до няколко от най-големите писатели на нашия ХХІ век.
За цял живот ще помня думите на световноизвестния магьосник на словото Умберто Еко, казани по отношение на неговия принцип на творчество и живот: „Времената са мрачни, нравите – корумпирани, а самото право на критика, когато не е потискано чрез цензура, бива подхвърляно на народния гняв. Така че публикувам тези записки в името на позитивната антипатия, която отстоявам.”
Ще помня и светлината в очите на големия писател, когато заговори за България: „Бил съм у вас със съпругата ми три пъти. В страната ви ни бе много хубаво, имам у вас много приятели, обичам, обичам, обичам / Той три пъти я повтори тази дума, та хората около нас впериха очи в мен с любопитство…/ България!”
Салман Ружди е леко пълен, почти нисък и като че ли некрасив – но това усещане е само на пръв поглед. Когато го доближиш, сякаш ток те пронизва и ти си омагьосан от интелекта, който е утаен в очите на този велик писател.
В първия момент ми се стори и надменен. По-късно, когато в подробности се запознах с биографията му, разбрах, че това по-скоро е защитно действие – та лесно ли е години наред да бъдеш осъден на смърт, да живееш с усещането, че всеки миг ти си мишена? В мен се запечата мисълта му: ”За силата на един творец най-точно говори неговата социална чувствителност.”
Пол Остър, чиито романи във Франция са хит и на чиито представяния се нижат дълги опашки от читатели, също бе категоричен:” Обожавам самотния човек, този, който винаги се съмнява…Той е способен да направи нещо голямо.”
Жан-Клод Кариер, известният френски писател и драматург, ме изненада, но и същевременно обнадежди с подхвърлената си към мен фраза: „Много е интересна тази тема за рухването на тоталитарната система. Как така тя рухва и какво става с хората от тези страни? В някои от тях се отключва дивото! Така ли е наистина, мосю Райков?”
А с Марк Леви, най-четения автор във Франция, чиито всички книги продължават непрекъснато да са на пазара и който само за 2010 година има продадени екземпляри за, представете си, 19 милиона евро, ме свързва запознанство от няколко години. Той бе изненадващо „топъл” и добър към моя милост още на първата ни среща, отправяйки ми посланието:” Приятелю, пожелавам ти красива творческа свобода. Благодаря ти за посрещането в твоята страна. Надявам се един ден да чета книгите ти на френски език. Нека моята симпатия да бъде за теб, писателю!”
Фредерик Бегбеде пък, най-младият от цялата тази плеяда, известен с буйния си нрав и с прозвището „лошото дете” на френската литература, когато разбра, че съм българин, широко се засмя, сърдечно, уютно и загадъчно:” О, в София прекарах едни от най-хубавите си мигове. Не затворих очи и за секунда…”
Много приятели в България има и един от най-превежданите във Франция в момента автори бившия източен блок – руснакът Андрей Курков, който живее в Киев. Неговите думи ми вдъхнаха така нужния живец:”Ние, източноевропейците, въпреки всичко, което сме преживели, а и преживяваме, има какво да кажем на европейския, а и на световния читател. И ще го кажем!”
Тези мои срещи-докосвания до големите писатели ми доставиха радост, но и мъничко тъга – ех, да, „кога ли наистина ще ги стигнем американците”, разбира се, става дума не толкова за материална обезпеченост, а за свобода на духа, за вътрешна разкрепостеност, за умението да се усмихнеш, да се поспреш и да кажеш, въпреки липсата на време и въпреки армията от телохранители около теб, няколко топли думи на един непознат пишещ събрат, идващ от малка, почти неизвестна страна, който сам, с оскъдни средства и без литературни агенти, мениджъри и тем подобни днес не „екстри”, а задължителни „атрибути” за съвременния писател се опитва да върви по пътя на твореца, да каже и той своята дума, да популяризира името на почти неизвестната си родина, чиито държавници доста често, ако не и винаги май, не искат и да знаят за тези негови, а и на останалите му колеги усилия и пориви…
Спомням си как преди време, когато тръгвах в Париж към първите си срещи с подобни великани на духа и почти винаги бях обземан от някаква странна треска, дъщеря ми, разбира се, за да ме успокои, неведнъж ми казваше: ”Татко, защо толкова се впрягаш? Та и тези хора са като нас, и те имат две ръце, една уста …” И тъй нататък…
В интерес на истината тези думи на дъщеря ми тогава „хващаха дикиш”. Поуспокоявах се и съумявах да проведа срещите си.
След видяното и усетеното при досега си с моите събеседници аз може би подсъзнателно проумях, че да, тези хора на пръв поглед са като всички нас, обикновените хора, още повече че те като по правило се държаха с мен семпло, сърдечно, като равен с равен.
Но аз наистина усетих и невероятната вътрешна сила у тези майстори на словото, техният огромен потенциал на мисълта, тяхната титанична енергия – все неща, които толкова липсват на нас, обикновените представители на човечеството…
Всъщност в подобно явление няма нищо странно или лошо – малцина са призваните и одарените от Всевишния. И това си е напълно в реда на нещата.
Затова трябва да се опитваме да се докоснем до магията на тези великани на духа, до техния начин на мислене, та дано нещичко прихванем – а и нали ние, българите, имаме такава народна мъдрост – „С какъвто се събереш, такъв ставаш.”Дай, Боже!
И така – напред, към големите…

БОЙКО БОРИСОВ В ПАРИЖ: НИЕ СМЕ НАЙ-БЕДНИ И КОРУМПИРАНИ

НАДЕЖДА ВСЯКА ТУКА ОСТАВЕТЕ…

Да, това е едно от най-употребяваните в света словосъчетания. В нашия случай – в български условия…Какво имам предвид?
Ами, ето какво.
Признавам си без бой – имах надежда, че Герб и Бойко Борисов ще направят нещо добро за България. Не че нямах своите съмнения. О, само какви съмнения – та аз съм вече на петдесет и кусур години. Но просто сърцето ми бе изтръпнало от толкова негативизъм, от толкова безверие, та като удавник за сламка се хванах за тази своя последна надежда, а и така ми бяха омръзнали тези „герои” досега, исках завинаги да се махнат царските лакеи, както и останалите техни „коалиционни”, а то всъщност грабителски, партньори. А и около Борисов виждах хора, които ми вдъхваха доверие като Фандъкова, Малина Едрева, Цветан Цветанов, Марин Райков…
Затова и изчаках. Дори тук-там се намесих в интернет с позиция, че нека да поизчакаме, че ако и това правителство се издъни, то тогава вече България наистина е загинала.Б едно бях сигурен тогава, а и сега - ако Борисов излъже народа, спасение за България няма!
По онова време,около изборите през 2009 г., вече бях решил да емигрирам. На много други места съм обяснявал мотивите за своето решение. Тук само ще кажа едно – вече не можех да издържам на това да си блъскам главата все в една стена, която не помръдва. Но това най-болезнено го усетих, когато се разболях тежко. Нали знаете, ние, българите, се „вземаме в ръце”, когато ни „дойде до главата” . Тогава – смъртно болен, на стъпки от оная,аз разбрах, че, освен съпругата и майка ми, никой не го еня за мен – нито държава, на която си работил честно и почтено, според силите си, нито болници и лекари, на които си плащал цял живот осигуровки, нито власт…Ти си просто НИКОЙ в страната на НИЧИИТЕ! И единствен ми остана …Париж. Мисълта за него ме върна на този свят. Прохождах отново - същинско дете, лазех по пода,стиснал зъби и сърце. И единствено с мисълта за... Париж. И тогава вече бях решил –ако успея, трябва да се отблагодаря на този единствен град-човек. И тръгнах към него…
И ето, сега изведнъж, вече в Париж, аз се поколебах – идва, вече и за слепците бе ясно, Бойко Борисов, а пък аз, въпреки известни надежди към него, си тръгвам. Поколебах се, но този път се оставих на усета си. И тръгнах.
Съвсем скоро след това, вече като министър-председател, Борисов се оказа,или хайде – аз се оказах, до него – там, в широкия луксозен салон на българското посолство в Париж.
В претъпканото пространство прокънтяха думите на премиера – АЗ СЕГА СЪМ ПРЕМИЕР НА НАЙ-БЕДНАТА И НАЙ-КОРУМПИРАНАТА СТРАНА В ЕВРОПА!
Всички бяха изтръпнали – такива думи тук никой досега не бе произнасял!
Не усетих как това го казах на глас.
Борисов изглежда не проумя веднага за какво бе моята реакция, та веднага попита – „ В смисъл?”
- Ами прави Ви чест, че тук, където наистина никой досега не бе изричал такива думи, Вие казахте истината – дообясних причината за моята малко невъзпитана реакция.
Останах с впечатлението, че той не ме разбра докрай, но това нямаше в случая никакво значение.
Важното бе, че след тези негови думи аз бях окрилен. Не само аз. Толкова души след това ми се обадиха, които също не скриваха надеждата си, че най-после нещо май ще се направи в България.
Тогава се запознах и с министър Цветанов, направи ми много добро впечатление.
Това усещане се засили и след като министър Цветанов започна да разкрива престъпленията на тройната коалиция. Е, рекох си, струвало си е толкова години да си без работа, да боледуваш без лечение, да пишеш с горяща глава и мисъл за този беден, отчайващо беден българи, поставен в унизителни условия на съществувание. Най-после светлинка в тунела. Дай, Боже! Май дойдоха хора, които ще помогнат на бедните, няма да гледат само собствения си джоб, няма да крадат, няма да лъжат…
Да, надеждата… Последната…
Оказа се обаче... Да, оказа се, че онази българска общност от хора без глас, без пари, без… зъби май пак ще си остане сиротна. Че пак ще си има богат и пребогат елит и беден народец...
О, има ли друг народ с толкова много люде с УСТА-ДУПКИ?
Наскоро бях в България с мой познат французин. Той беше поразен от гората от некролози,обрасла и телеграфните стълбове, и стените на домовете… Беше поразен и от УСТАТА-ДУПКИ…
- Ама как може тези хора да живеят без зъби? – попита ме той обратно в самолета за Париж.
Какво да му отговоря? Как да му обясня? Просто го попитах, разбира се, след като се извиних за нетактичността, каква е неговата пенсия.
Оказа се, че той, бившият бояджия, тоест един най-обикновен трудов французин, сега има пенсия от 1400 евро, значи 2 800 лева… При цени на хранителните стоки в Париж по-евтини от тези у нас. За качеството да не говорим…
И този същият бивш бояджия се оплакваше, разбира се, сдържано, че не му стигали парите, че той и жена му живеели в общинско жилище, че държавата била поела разходите им, че въпреки това гледали едно дете, да си докарат нещо отгоре…
Че днес животът бил много труден, а с толкова малко пари...Слушах и мълчах.Да какво можех да му кажа на него парижанина, аз, българският писател, с дузина книги, с тридесетгодишен стаж, започнал в родината си от най-ниското стъпало и стигнал почти до върховете на българската трудова ийерархия в своята област, който сега бе дошъл на 55 години нито канен, нито очакван в една толкова обичана от него, но все пак чужда страна,страна със свой самобитен начин на живот, език и тъй нататък особености. И да започнеш от нищото, пак отново, все едно че си юноша…
Е, наистина какво да му обяснявам. Да му кажа всичко това, да му обясня, че милата ми майка, вече покойница, както и над два милиона българи, получаваше пенсия от около петдесет евро? Ще ме разбере ли, ще ме съжалява ли?
И си замълчах. О, как се научихме ние, българските емигранти в Париж, да мълчим!?!
Просто станах, промълвих нещо на своя „френски” за извинение и под учудения поглед на френския бояджия аз си тръгнах с отмаляло, за кой ли път, сърце.
Разказвам за този епизод, защото за мен най-явен признак, по който едно правителство показва какво ще бъде управлението му, е отношението към болните, възрастните и децата.
Да давам ли примери как правителството на Борисов се отнася към тези категории от български граждани? Няма нужда, нали?
Достатъчно е да спомена само мнението на премиера, изказвано напоследък, че ние,българите, сме били по-добре от гърците, от хърватите, от…, че да внимаваме, защото ако ни се случи това, което се е случило на съседите, ще ни бъде много, ама много тежко…
Четях, слушах тези думи и не вярвах на ушите и очите си. Това ли бе оня мъж, който в посолството ни в Париж открито и честно, с болка в гласа каза ИСТИНАТА ЗА ДНЕШНОТО ДЕРЕДЖЕ на българина?
Как така нещата са се преобърнали у един и същи човек, та само за година и нещо той изведнъж „засвири” съвсем, ама съвсем друга песен?
Какво става с тези наши държавни мъже, та щом около тях настане благоденствие, забравят всичко преди това? Заобиколени от лакеи, от слуги, чието единствено достойнство е да гъделичкат самочувствието и егото на всеки властник, те изведнъж забравят откъде и как са тръгнали и сякаш стават съвсем други хора – без чуваемост, без топлинка, без сърце… Хора-властници без сърца, тоест с парче лед в гърдите си…
Тази толкова позната бг-картинка…
Да внимаваме, защото можело да ни постигне съдбата на гърците и тогава щяло да стане страшно…
Господи, ама Вие, сериозно ли, г-н Борисов? Че какво по-страшно от това, което вече двадесет години се случва на моя народ може да му се случи? Че не виждате ли, г-н премиер, че от стягане на колана на този наш народ душица не му е останала, не виждате ли тези хора с УСТА-ДУПКИ около себе си?
Наскоро бях в България – представях новата си книга „КЕСТЕНИ ОТ ПАРИЖ” – о, такава сивота, толкова прах – и в буквалния, и в преносния смисъл на думата… И примирение, и КОНТРОЛИРАНА БЕДНОСТ, тоест бедност за народа, а облаги и разкош за властниците и слугите им…
И една огромна пропаст между назначения елит и обикновените хорица.
Едните богатеят, дебелеят, ох, какви мазни бузи, какви шкембета, какви палати, какъв разкош, а от другата страна - каква мизерия, какъв примитивизъм… И същите чиновници, същите журналисти, същите медии-подмазвачи, същите политолози, социолози и тъй нататък слуги, които двадесет години все говорят и пишат едно и също…
Да, къде сте, г-н премиер? Ама оня премиер, до когото бях на 6 октомври 2009 г. в просторния и луксозен салон на българското посолство в Париж…
Къде са ония думи – България е най-бедната и най-корумпираната страна в Европа?
Сега вече песента е – ние сме по-добре от гърците, от…, ние си живеем добре…
Да, жестока съдба българска. Съдба на една прокълната територия, наречена „България”… В която липсват толкова елементарни човешки нещица, но най-много – солидарността между хората. Онова усещане за милосърдие, за добра дума към ближния, усещане, че животът ни е един-единствен и неповторим, но че и той, рано или късно, свършва за всеки. И ти не можеш в ония два метра да занесеш всичкото това имане, придобито с толкова студенина и престъпления, просто то там няма да ти трябва…
Но кой ли ти ги слуша тези неща?
Сега аз съм на власт. Сега и завинаги! Така пеят тези около теб, умилкващите се по професия, които обаче с другото око се оглеждат – кой ли ще те наследи… За да могат навреме да се „пренастроят”, да започнат да словославят него, следващия цар…
Ех, Българийо, ех, територийо балканска…
Да, „Надежда всяка тука оставете”. Оставете…

ДИМО РАЙКОВ
Париж, 23 май 2011 г

П.П. А утре е…24 май… Празникът на буквите, най-българският празник, нашият празник, моят празник…Празник ли?

ТОЛЕРАНТЕН ЛИ Е БЪЛГАРИНЪТ?

Наскоро прочетох един хубав материал за това дали е толерантен българинът от Веселина Седларска. Тя призовава всеки да разкаже своята лична история на тази тема. Ето и аз го правя,успях да намеря чрез гугъл този мой текст,публикуван още през 2000 г. в ЛИТЕРАТУРЕН ФОРУМ.





Втора гранична зона
Димо Райков


Наскоро постигнах една от мечтите си. Видях с очите си Париж. Веднага като се настаних в хотела, тръгнах към прочутото авеню Champs Elysees.

Вървях от Триумфалната арка до площад Конкорд и обратно. Един път, втори, трети... Пеш, сред море от хора - бели, черни, жълти...

Цялото мое усещане ликуваше - с всяка своя фибра аз осъзнавах какво значи Свободата. Чак сега, на 45-годишна възраст, аз, роденият в никому неизвестното градче Малко Търново, се разхождах в пъпа на света.

И в този миг онемях. Пръстите ми се бяха вкопчили до синьо в... паспорта ми. В моя български, тъмнозелен паспорт, който по инерция бях взел заедно с международния. Разтворих го. И се взрях в оная предпоследна страница. Където покорно лежеше печатът - ВТОРА ГРАНИЧНА ЗОНА.

И ме връхлетя споменът.

За първи път ние, първокласниците, бяхме на посещение в гранична застава... Стоях онемял и сякаш с гвоздей се забиваха в крехкото ми усещане думите на моята учителка.

- Ученици, там, отсреща, живеят ония, турците. Там живеят лошите...

Бях изумен - всъщност границата в този участък минаваше посред река Резовска. Как така, питах се, та може ли половината река да е българска, а другата половина - турска, половината река да е добра, т. е. наша, а другата - лоша, т.е. тяхна...

- Ученици - говореше учителката ни - там са те, турците, които пет века са ни колели и бесели.

Тогава за първи път в моя живот аз познах и усетих Омразата. Всъщност това бе моят първи урок по учение в Омраза.

Кому бе нужна тя? И за какво?

Ето това си спомних, когато вървях по прочутия парижки булевард. Свободен. Гражданин на света. Без оня печат ВТОРА ГРАНИЧНА ЗОНА. Но с онова несравнимо усещане за свобода. При което няма граници, няма Отвъд, няма Омраза...

Има усещане, че си част от един свят, от едно голямо село. Където всеки има право да диша, да живее, да се радва на слънцето. Без условности, без жлъч, без вина...

Гледах потоците от люде, всеки тръгнал нанякъде, и се питах - колко малко всъщност му трябва на българина?

Малко ли...


© 2000 Литературен форум