ТОЛЕРАНТЕН ЛИ Е БЪЛГАРИНЪТ?

Наскоро прочетох един хубав материал за това дали е толерантен българинът от Веселина Седларска. Тя призовава всеки да разкаже своята лична история на тази тема. Ето и аз го правя,успях да намеря чрез гугъл този мой текст,публикуван още през 2000 г. в ЛИТЕРАТУРЕН ФОРУМ.





Втора гранична зона
Димо Райков


Наскоро постигнах една от мечтите си. Видях с очите си Париж. Веднага като се настаних в хотела, тръгнах към прочутото авеню Champs Elysees.

Вървях от Триумфалната арка до площад Конкорд и обратно. Един път, втори, трети... Пеш, сред море от хора - бели, черни, жълти...

Цялото мое усещане ликуваше - с всяка своя фибра аз осъзнавах какво значи Свободата. Чак сега, на 45-годишна възраст, аз, роденият в никому неизвестното градче Малко Търново, се разхождах в пъпа на света.

И в този миг онемях. Пръстите ми се бяха вкопчили до синьо в... паспорта ми. В моя български, тъмнозелен паспорт, който по инерция бях взел заедно с международния. Разтворих го. И се взрях в оная предпоследна страница. Където покорно лежеше печатът - ВТОРА ГРАНИЧНА ЗОНА.

И ме връхлетя споменът.

За първи път ние, първокласниците, бяхме на посещение в гранична застава... Стоях онемял и сякаш с гвоздей се забиваха в крехкото ми усещане думите на моята учителка.

- Ученици, там, отсреща, живеят ония, турците. Там живеят лошите...

Бях изумен - всъщност границата в този участък минаваше посред река Резовска. Как така, питах се, та може ли половината река да е българска, а другата половина - турска, половината река да е добра, т. е. наша, а другата - лоша, т.е. тяхна...

- Ученици - говореше учителката ни - там са те, турците, които пет века са ни колели и бесели.

Тогава за първи път в моя живот аз познах и усетих Омразата. Всъщност това бе моят първи урок по учение в Омраза.

Кому бе нужна тя? И за какво?

Ето това си спомних, когато вървях по прочутия парижки булевард. Свободен. Гражданин на света. Без оня печат ВТОРА ГРАНИЧНА ЗОНА. Но с онова несравнимо усещане за свобода. При което няма граници, няма Отвъд, няма Омраза...

Има усещане, че си част от един свят, от едно голямо село. Където всеки има право да диша, да живее, да се радва на слънцето. Без условности, без жлъч, без вина...

Гледах потоците от люде, всеки тръгнал нанякъде, и се питах - колко малко всъщност му трябва на българина?

Малко ли...


© 2000 Литературен форум