ДАРОМ ДАДЕН КАБИНЕТ

Понеже много мои читатели ме питат за мнението ми относно служебния кабинет, засега ще спомена само това. Длъжен съм да го кажа това свое мнение, криво или право, защото с редица свои текстове на страницата си във фейсбук, на блога си, както и в редица други медии, особено в „Електронен вестник”, аз подкрепям от първия ден протестиращите.
----------



От пръв поглед за мен е видно, че този кабинет всъщност е на… тези, които през цялото време „плюеха” и иронизираха протестиращите, а и такива като мен, които застанаха с думи зад тях. Още потръпвам от обидите на тези „всезнайковци”, които вече се спотайват… Сигурен съм, че след този текст също ще започнат…Те са майстори на „започването”…

Сега противниците на протеста мълчат…

Да, даром даден кабинет от уж победителите на противниците им…

Кой в днешния толкова прагматичен свят дава така – да спечелиш нещо, което е извоювано от онези, които си презирал и обиждал?

Много ще ми е интересно да наблюдавам дали и как някой от тези обругатели на протестиращите ще се сети да им благодари за жеста …

Да, случилото се е най-малкото странно. Освен ако не се окажат прави онези, които съзират сценарий и в тези протести. Което ще бъде фатално и жалко… Защото аз мисля убедено, че това е оня последен шанс за България поне мъничко да стане нормална страна.

Но така или иначе резултатът е ясен – това правителство е добре дошло за противниците на протестите. Затова и, вижте ги, те мълчат сега…

Да, да живеят тарикатите български!

Всъщност мен ме измъчва един въпрос – защо протестиращите, чието първо и основно искане бе за тотална смяна на статуквото, оставиха президента, който още преди да стане такъв, тръбеше в Европа, че в България всичко е супер, да бъде техен гарант…

И това, според мен, предопределя всичко.

Защото как ще искаш от представител на статуквото да се бори срещу статуквото. Тоест срещу … себе си…

В заключение - ще се радвам, ако бъда опроверган от действията на служебното правителство. Дано…

Но засега съм доста притеснен. Особено от някои мисли на президента и на премиера.

Първият каза :

- И тъй като предполагам, че различни "доброжелатели" ще търсят навсякъде негативи, ще ми съобщават какво не знам и какво не съм, нека да е ясно, че голямото деление в страната днес

е на едните, които застават зад България, и другите, които остават зад собствения си интерес.



Какво иска да каже президентът – че тези, които щели да критикуват, които щели да бъдат негативно настроени, всъщност щели да бъдат срещу … България ли?!? Защото, след като критикувам, аз ще гледам своя собствен интерес. Какъв интерес, г-н президент, на един търсещ поне троха нормален живот в чужбина българин… Та Вие знаете ли какво значи днес да си българин в чужбина? Нека премиерът да Ви каже, той би трябвало за знае. Да, би трябвало да знае. Но…

И зад коя България застават едните, зад коя – другите…

Защото май между вашата и нашата България има дълбока пропаст. Не сте ли го разбрали това?

Та колко души още трябва да се самозапалят, за да стане ясно, че хората просто искат нормален живот? А не скотско съществуване – все оцеляване, оцеляване…

И да не се краде толкова!

И да не се лъже!

И да се въздава справедливост чрез съд и управление за народа, а не за шепа самопровъзгласил се елит!

Да се премахне веднъж завинаги това позорно явление, което никъде другаде не съществува, освен в колониалното минало на света – КОНТРОЛИРАНАТА МИЗЕРИЯ, тоест за едни няма и пет лева, а за „нашите” – милиони…

И да няма „наши” и „ваши”!

Да има елементарна справедливост и грижа към бедните, болните, възрастните… Един елементарен доход за посрещане поне на най-елементарните нужди с що-годе достойнство…

И поне мъничко морал..

И без консултантски…

И без протежиране на ония от Схемата

Вие знаете ли какво значи оцеляване?

Ето току-що прочетох в сайта на „ 24 часа” как една баба със 180 лева, представяте ли си – 180 лева, значи 90 евро, се грижи за двамата си внуци… Тези хора от коя България са, г-н президент?

Знаете ли как ни наричат в чужбина - мизерниците на Европа...

Не виждате ли, че България се превърна в страната на факлите?!?

А кога се разгарят факли? Когато е тъмно, нали?

А в днешна България е много, много тъмно, г-н президент…

Затова уточнете първо – за коя България се борите Вие. За да „разберем” ние, „черногледите и критикуващите”, коя е нашата България… Ние я знаем, но все пак ни помогнете…

Та не би ли трябвало да бъде България една!

Премиерът пък от своя страна даде такава оценка на Борисов, че… Е, дипломат е все пак, но чак пък толкова… България по Бойково време била пример за демокрация!

Била, трици била… Че защо тогава хората излязоха на улицата?

Нали основният признак на всяка демокрация е човек да живее достойно…

Нещо, което политиците толкова често забравят. Дори и на думи…



Димо Райков



П.П.

А всъщност колко са прости и ясни нещата. Ето, току-що получих в блога си „Директно” поредния коментар:

Анонимен написа нов коментар за публикацията Ви "РИТУАЛНО САМОУБИЙСТВО ПО БЪЛГАРСКИ":



Браво, човече, доста точно оценяваш ситуацията. Защо никой не е писал преди мен за тези силни думи.

Хората в България не искат да живеят, па макар и да е 21 век и извикват с последните думи с които могат да извикат, за да ги чуят - С ПЛАМЪЦИТЕ ВЪРХУ СЕБЕ СИ!



Какво да добавиш след такива думи? Че българите не искат да…живеят…

Категорична, ужасна, но вярна диагноза!

Какво правим след подобна констатация? Нищо, нали…

Разбират ли този вопъл народен политиците …

Всъщност всеки българин днес би могъл сам да си отговори,нали?

ДОКОСВАНЕ ДО ВЕЛИКИТЕ УМОВЕ НА СВЕТА - СТЕФАН ХЕСЕЛ...

В този наш толкова грешен и толкова временен свят има все пак нещо, което е неподвластно на времето.
Докосването до нечий велик ум ти донася сладката отмала, че все пак и самият ти не си живял напразно, че Господ ти е подарил, разбира се, с цената на много, много несгоди, нещо, което е толкова рядко - възможността да общуваш с едни от най-големите умове на света...
Стефан Хесел е велик французин. Той е човек на Свободата, човек на своя си избор, човек на усещането за възмущение... Тези определния са на президента на Франция, но това е и характеристиката за този достолепен мъж на всеки нормален гражданин на нормалния свят...
Аз, българинът, имах своя шанс да се докосна до него.
За което благодаря на съдбата, а и на Париж...
Той си отиде в дните, когато неговият призив "Възмутете се!", взривил статуквото в цял свят, най-после "дойде" и в България.
И затова подкрепям, а и ще подкрепям въпреки всичко тези, които всъщност приеха в сърцето си думите на великия мъж - " Човек е приживе мъртъв, ако дори и презадоволен, не намира повод да се възмути!"
А у нас поводи, поводи...
И то  не само за възмущение, а...
Но в действителност -  мълчание,  покорство и търпение години наред...
Докато не избухна взривът!
Докато духът на Стефан Хесел не се утаи по улиците на България!
Той ни гледа вече отгоре и поздравява ония българи, дръзнали да се устремят в своя последен опит за летене към Свободата - най-сладкото нещо на този свят...
Благодарим Ви, господин Хесел!
........
на снимката горе: моя милост със Стефан Хесел

„ НЕ ЩЪ!” ИЛИ ПРОТЕСТ В ПАРИЖ ПО… НАШЕНСКИ

Два часа – протест, после три часа – коктейл в посолството…



Зарадвах се.

Та малко ли е и в Париж, на хиляди километри от родината, да се даде знак на протестиращите в България, че са подкрепяни и от своите сънародници зад граница…

Та още през 2006 г. в книгата си „Париж, моят Париж…” аз непрекъснато задавах въпроса – кога Париж ще „дойде” и в София… Години наред пиша за контролираната мизерия у нас, за геноцида над обикновените българи…

И ето, Париж наистина „дойде” в София…

И аз още от първия ден подкрепих протеста, тоест подкрепих себе си, своите усещания да свобода и солидарност със сладкото съзнание, че и аз съм с нещичко допринесъл за днешната „лудост”…От две седмици убеждавам, дори и се карам с доста „демократи” и колеги, че трябва да уважаваме и да помагаме на протестиращите…

Казвам го това не да се изтъкна, който е чел книгите, а и статиите ми, знае много добре това, но защото следващите редове на някои може би ще се сторят горчиви.

Казвам го и като човек с опит да предпазя протестиращите от подводните камъни на нашенската действителност – у нас, но и в чужбина…

Затова пак казвам – моята болка е предизвикана само от отделни единици от протеста в Париж. Което не е я прави по-малка…

На първото събиране не успях да отида заради жесток грип. Но на второто бях.

Видях веднага обаче някои лица – „на всяка манджа мерудия”, които, от опит го знам това, хич не ме изпълниха с ентусиазъм. По-точно – ентусиазмът ми взе да се поизпарява…

И не се излъгах.

Рехаво присъствие, добре беше, че Петко носеше знаме, та ни отсрами…

А, щях да забравя – писмото на Левски, което бе прочетено, все едно бе писано днес…

Също така една от организаторките, не бяхме ли ние всички организатори, та нали това бе свободен, граждански протест, започна да реди думичките като на отечественофронтовско събрание – това не може, трябва да имаме депутати, да приемем нова конституция…

Не издържах. Опитах се да кажа няколко думи и аз – от рода на тези, че когато народът е на улицата, всичко може…Че когато властта не работи за хората, то тя трябва да си отиде…/ Справка - днешните новини за намаляването на цената на тока, за парното, за…/ Че без морал повече не може…Че и един свестен да има сред протестиращите в България, а и в чужбина, протестите трябва да се уважават… Че ние сме дошли не да се правим на кой от кой по-велик, не да си избираме водачи, а просто да подкрепим с няколко думи протестиращите в родината…

Не спестих и нещо, което бях прочел на сайта на организаторите – там пишеше, че нарочно е преместен протестът днес близо до посолството ни, за да може по-късно да отидат протестиращите на …прием…

- Как така – обърнах се директно към присъстващите – вие протестирате срещу статуквото, срещу сегашната политическа система, а отивате на коктейл при неговите и нейните сегашни представители? Вие отивате при тези, срещу които протестирате…

Е, това, което последва, ме разлюля. Какво ти разлюляване, направо ми отне дъха.

Да оставим настрана това, че самопровъзгласилата се „организаторка”, която много добре познавам, се опита да ме прекъсне…

Да ме прекъсне на свободен, граждански протест, през чието повече време се… мълчеше…

Представяте ли си – че мен не ме прекъснаха нито царските хора, нито от Тройната коалиция, нито Борисов, а ето сега, в центъра на Париж, на метри от Сена - реката на свободата, се опитаха да ми отнемат думата… И то хора, които и не искам изобщо да коментирам…

След моя въпрос съзрях притеснение, а и разочарование у някои наоколо - о, та те вече се бяха май настроили за коктейла – да, там ще е хубаво, ще има в изобилие салатка, кюфтенца, ракийка…Че и лютеничка… Къде българин без лютеница… Па макар и в Париж… Нищо, че бяха поканени малко насила, нищо, че официалното честване-коктейл било вчера – да, за по-първите българи и за чуждите дипломати…А това днес бе за … народа, тоест за плебса… Каквото остане, каквото дал Господ – да се изяде и изпие…

И то в същото време, когато площадите и улиците на България са препълнени от протестиращи българи…

Когато Пламен, факлата на протеста, е издъхвал…

Как се нарича това?

И някои от „моите” парижки протестиращи, попарени от думите ми, заедно с други – естествените водачи, студентите Ралица, Митко, които сигурно и предварително бяха решили така, си тръгнаха за дома.

Но някои, и то немалка част, тръгнаха към … посолството…

Там, при тези, срещу които протестираха…

Гледах.

Мълчах.

А сърцето ми трепереше.

И се сетих за Стоян Михайловски.

Когато получавал покани от Фердинанд, той просто написвал в единия им ъгъл: „Не щъ!"

Майката на великия Албер Камю пък му казва, когато получил покана от френския президент – тези хора не са от нашата черга. Ти нямаш никаква работа с тях…

Какво е това, което се разиграваше пред очите ми?

Значи ние протестираме. В знак на солидарност с протестиращите в България.

Но ние не се отказваме от благинките, които властта ще ни подхвърли.

Тоест, ние ще отидем на гости на тези, срещу които уж протестираме…

Е, това не мога, а и не искам да го проумея.

Цял живот съм бил принципен, още като студент съм се борел последователно срещу неправдата, това всеки състудент по мое време от Великотърновския университет ще го потвърди, отстоявал съм с цената на лишения и трудности тези свои принципи и после в живота. Сигурно, разбира се, съм и грешал, в това наше кучешко битие кой не е грешал, но никога не съм бил двуличен, сервилен, подмазвач…

А сега…

Кой и как е възпитал тези млади хора на подобно двуличие, на подобна сервилност…

Да, сърдят се някои, че понякога употребявам силни думи, но я ми кажете не е ли подобен начин на поведение категорично доказателство за генна недостатъчност. За родилен дефект…

Гледам ги – млади, красиви, усмихнати…

И то тук, в Париж, в града на свободата, в града на светлината, в центъра на света…

Където и да не искаш, пак ставащ… протестиращ. Просто такъв е въздухът в този вълшебен и революционен град – „заразява” те…

Но където за нас, българите, май пак се оказва, че си носим „къщичката” върху себе си, а и онова нашенско в главите…

Да, млади, безумно красиви…

И сега вече приятно възбудени…

Да, ще отидат, ще хапнат от посолските дажби, които никак не са малко и в тези кризисни времена, щом има два приема – за първа класа българи и чужди гости в събота, за простолюдието – на следващия ден…

Кебапчета, кюфтенца, нашенско вино, че може и греяна ракия да им е направил посланикът и посолските хора…Тези същите, срещу които се борят протестиращите в България, тоест, представителите на статуквото…

Да, представителите всъщност на ония, срещу които някои, пак повтарям, някои, не всички, наши „борци” от Париж … протестират…

Ама яко „протестират”.

До кебапчето…

И чашата вино…

Наздраве!



3 март

Париж

Димо Райков

ГРО КАКА БУДА ИЛИ НЕ ЗАБРАНЯВАЙТЕ НА БЪЛГАРИНА ДА МЕЧТАЕ

Странна е тази наша държава, странна е тази наша българска душа…

Най-големи майстори сме да завиждаме и да мразим. Ако няма кого, тогава мразим себе си… Просто национален спорт…

Световноизвестни лекари доказаха, че в основата на всички най-тежки болести е завистта. Значи затова сме в челните редици, нали?

Един спомен. Отпреди 16 години. Го...споди, цели 16 години…

Колко къдрав бях тогава, колко черна бе косата ми, колко наивна душата ми…

Притиснати с моята дъщеря Яна, тогава ученичка, ние бяхме на предела на възторга си…

Над нас, на малкото балконче на Президентството, стоеше той, нашият, така мислехме тогава, аз и го написах в „Литературен форум”, президент Петър Стоянов…

Да, стоеше нашата надежда…

Ние тогава мечтаехме…

Защото месеци преди това – млади и стари, бяхме по улиците, борихме се за достойнството си.

Тогава не знаехме още, не, ние изобщо не го допускахме, че ще ни излъжат.

Тогава, пак повтарям, ние мечтаехме…

И вярвахме…

В същото време червените говореха, че са ни давали пари, по пет лева, Господи, по пет лева, да стачкуваме…

Сега, не само червените, а и същите, с които бяхме там, по улиците, а и при президентството, пак казват на протестиращите – тези са платени, това е сценарий…

Тогава ме болеше много. Защото аз бях излязъл на улицата заради себе си, заради дъшеря ми, заради мечтата… Просто заради желанието да живея в една нормална страна, с нормална заплата, с морал…

А какво излезе?

И ето, сега същата плоча…

От седмица България е пак полудяла.

И пак част от народа тръгва да… мечтае…

И пак другата част я спира, ехидничи, подиграва се дори, нарича протестиращите „шайка идиоти”…

Защо?

С какво сърце са тези вечни вампири, съмняващи се все в сценарии, в нечия намеса…И недаващи правото на българина да бъде със сърцето си…

Вижте, аз ще бъда откровен.

Аз почти съм сигурен, че и сега мечтателите пак ще бъдат излъгани.

Не може да бъде иначе.

Защото страната ни се казва България.

И защото те, протестиращите, обявиха – искаме смяна на статуквото, искаме тотална смяна на политическата система…

А това не се прощава.

Министър от досегашното правителство казва – вижте как са навързани в разните там дружества – опозиция, управляващи, жени, деца, сестри…

Да, всички от Схемата са уредени с постове във важни служби, скъпоплатени…

Всички във властта, бивши, настоящи, опозиция – са като едно еднолично дружество, оплетено с останалите еднолични дружества от СХЕМАТА.

Французите имат един симпатичен израз, който дечицата научават още с първите си стъпки в училище - ГРО КАКА БУДА…

Да, ГРО КАКА БУДА…

Странно, нали? И съвпадащо с онази думичка, която взриви България… Разбира се, съвпадението е случайно, още повече – тук ударението е на последната сричка…Френска му работа, нали?

Всъщност какво значи този израз. Буквално преведен значи ГОЛЕМИ АКА НАВЪРЗАНИ…

Колко точно, нали?

Ето, това представляват днес, след 23 години театър, политическите влъхви на България – ГРО КАКА БУДА…

Няма сини, червени, зелени, пембени…Има ГРО КАКА БУДА…

Да, хем големи, хем…, хем яко навързани…

И как мислите – тези навързаните, ще се дадат ли лесно на младите и неопитните…

Я вижте какъв обстрел, а и отстрел им направиха само за ден-два…

Я вижте как платените партизани взеха на мушката мечтателите на България – били такива, били онакива, нямали опит, нямали искания, нямали това, онова, това не можело, онова – също… Конституцията не го позволявала, законите…А човешкото в човека позволява ли го?

Ало, българи, ако наистина сте българи, оставете мечтателите да … мечтаят!

Оставете искащите да живеят с достойнство и морал да бъдат като хората в нормалните страни…

Ало, партийците български, не правете това, което направихте с нас преди 16 години…

Смачквайки мечтателите, вие всъщност смачквате себе си…

И знайте - вече България не е същата!

Духът на Свободата вече е изпуснат.

И да ги смачкате, вие вече сте обречени, обречен е вашият порочен начин на правене на политика, защото вашето е политика за себе си, а не за онези, които са ви избрали.

И те ще ви го напомнят. Дори и сега да ги излъжете пак…

Онзи ден присъствах на стачка на френски учители. С тях и около тях видях и шофьори на автобуси, студенти, работници…

Аз, българският неверник, им викам – защо стачкувате, ще ви излъжат…

Младо момиче се обърна към мен, щеше още малко да ме зашлеви:

- Господине, ние стачкуваме, защото знаем, че властта ще ни чуе. Просто те нямат друг избор. Иначе и те, а и ние знаем какво ще стане…И вижте какви сме единни! Защото обичаме свободата! Няма по-хубаво нещо на света за един човек, господине, от свободата и достойнството…

Тръгнах си.

Прибрах се в квартирата.

И пуснах моята връзка с моята България – интернет гъмжеше – ле-ле, тези протестиращи колко са елементарни, леле, какъв сценарий, леле, та те нямат искания като за хората, леле, ама тези са същите, леле,ето един се изпикал на улицата, тоест опикал протестите… И ирония, елементарна, но все пак ирония, и подигравки…

Да иронизираш и се подиграваш на дръзналия да отстоява достойнството си…

Е, това го може наистина само българинът…

Отворих прозореца – погледнах Сена… Чудната река на Свободата…

И душата ми, моята българска, изстрадала душа, проплака…

Какъв е този наш късмет, каква е тази наша орисия да бъдем все лъгани, да бъдем все разединени, да се мразим като за световно…

И, кой знае защо, се сетих за оня балкон на Президентството, за трепкащото от надежда, притиснато към мен телце на моята дъщеря…

Да, оставете децата на България да направят поне това, което на нас ни отнехте!

Оставете децата на България поне да… мечтаят.

Иначе… Да, иначе ще бъдете прокълнати и от семето си…



Париж

25 февруари

Димо Райков

ДУХЪТ НА ПАРИЖ ВЕЧЕ Е В БЪЛГАРИЯ

Неизпратен по технически причини коментар до приятел във фейсбук



Знаете ли, сподвижници от фейсбук, просто ми е толкова смешно, когато сега гледам как от няколко часа много активно действащи тук наши приятели започват да вземат такъв завой, че...

Смешно е, защото това все пак са хора на възраст...Страшно нещо е, г-н Бояджиев, раздвоението, разтроението у българи...на, неговата продажност за жълти стотинки, неговата партизанщина...

Нещата са ясни - дори и само тази картина на посивелите физиономии на статуквото да бе като резултат на протестите - никак не е малко, нали?

Да, заражда се нещо ново...Затова на критиците, които не пестят и подигравки, им казвам - по-кротко...

А не както една тридесетгодишна, млада, амбициозна, разбира се, световно неизвестна, но със самочувствие, жена каза онзи ден - протестиращите са шайка идиоти...

Ама как така?

А сега същите тези "критици" на още нероденото, вече обръщат палачинката.

Сега започват да викат "Браво"...

Какво е това?

Ами, типично нашенско, българско усещане... Просто фейсбук е наистина еманация на българското усещане...Да се смееш ли понякога, да плачеш ли...Но, майната им!

Дано този път да не излъжат децата ни! Но и да ги излъжат,

България вече не е същата, нали?

Това го усещам със сърцето си! С което писах и моите досегашни книги, в които правя сравнение между българския и нормалния свят...Да, сърцето ми. А то не ме е лъгало...Дано така да бъде и този път...

Ето, това е свободата, г-н Бояджиев, да отидеш, да видиш, да сравниш, да проумееш, че си живял и живееш като скот...

Че те лъжат, грабят, крадат като за световно…И отгоре на това се подхилкват…

И да кажеш - стига толкова...

А който и да дойде на власт, вече ще има едно на ум.

Защото ще знае, че този народ, поне част от него, вече не е същият... И ще му скочи... А не както досега да спи блажено, да се докопва сам до схемата, да ахка и охка,когато безмилостно го стрижат...

Радвам се, дори и малко екзалтирано, защото Вие знаете какво значи от години да пишеш в книги това нещо, да подтикваш хората, да им показваш... И платените слуги да скачат срещу теб, да те притискат, да те оставят години наред безработен, да те принудят на тези години да започваш всичко отначало на друго място, да ти казват непрекъснато - пиши, Райков, положително, стига критика...

И сега да виждаш, че все пак е имало защо...

Макар и с цената на твоите лични удари и проблеми...

Няма по-хубаво нещо от Свободата,приятели. Да бъдеш независим, да пишеш и говориш това, което мислиш, дори и грешно понякога да е то...

Да пишеш със сърцето си...

А на завистниците и злобарите-комплексари - майната им...

Поздрав на млада България!

Париж наистина е дошъл в България! Духът, свободният дух на Града на Красотата...

Дано да е за повече време! Дано!



Париж

Димо Райков

РИТУАЛНО САМОУБИЙСТВО ПО БЪЛГАРСКИ

От много години се мъча, дори и сега, вече години в чужбина, да разгадая душата на българина.

Трудна работа. Не, непосилна…

Мислех, че нещо съм постигнал с готовата за печат моя нова книга „Диагноза:Българин в чужбина”, но изглежда съм се надценил.

Ето, от дни наблюдавам, чета, анализирам онова, което излиза по медиите, както и в интернет, за случващото се сега ...в България.

С една дума – потресен съм!

Надали има подобна чернилка в характера на някой друг народ по света днес, в 21 век, подобно раздвоение, че и разтроение…

Такава омраза, такава страст към омразата, и то по адрес на млади хора, които, криви или прави, тръгнаха към…Свободата…Тази дума, която е забранена вече 23 години на територията, наречена „България”…

Да, ужасно е това, което чета във фейсбук...

Настръхвам...

И се поставям на мястото на протестиращите - та може ли човек да понесе толкова отрицателна вампирска енергия...

Такива били, онакива, дори една особа, тридесетгодишна софиянка, с четиригодишен син, направо казва - това са шайка идиоти...Как може това да бъде изречено публично, и то от съвсем млада жена, завършила елитна гимназия, после университет…

Какъв трябва да си, за да наречеш нечии други деца "шайка идиоти"...

Да, ужасен съм от отношението на отбор-уж демократи, които до онзи ден бяха борци срещу правителството, а сега...

Ето няколко думи към една жена, която уважавам, но която изглежда, повлияна от общия поток, също дава своя "дан" в окарикатуряването на протестите...

Мария, ти поне си мъдър и умен човек, защо се връзваш на каканиженето на някои всезнайковци тук, които всъщност не знаят какво искат.

Криви, прави, младите започнаха това, те победиха страха у себе си, малко ли е това, те се самозапалват..

Знаеш ли какво значи да се самозапалиш днес, в 21 век?.

А ние стоим отстрани и се подхилкваме...И пускаме тихичко отровни "стрелички"...

Кому е нужно това?

След като не можем, а и не искаме да помогнем на младите, то поне да не ехидничим. Убеден съм, ти ще ме разбереш, ще усетиш моята болка. Но множеството от всезнайковци-демократи, които плюеха Борисов, а сега са готови да се прегърнат с него, ще ме разберат ли?

Нека да благословим младите и да ги оставим да търсят изхода.

Така или иначе те направиха това, което ние не успяхме.

Те удариха ламята в сърцето!

Я виж пребледнелите физиономии на господарите на статуквото. А и на техния слугинаж...

Дори само един от протестиращите да е прав, заслужава нашето уважение, нали?

Представи си, Мария, че сега ти си на тяхно място...

Ха, да видим какво ти ще направиш, след като толкова отрицателна енергия е насочена към теб, след като от всички страни те бомбардират и почти нямаш полезен ход...

Защото тук борбата е на живот и смърт.

Мислиш ли, че статуквото досега ще се предаде лесно?

Аз съм им ял попарата на такива, в зората на демокрацията. И знаеш ли кои първи, уж подкрепяйки ме дотогава, ме напуснаха и оставиха в устата на вълка - баш демократите... И се стигна до почти физическото унищожение на мен и семейството ми…

Някои от тези „демократи” и сега развяват знамето, че са чисти и неопетнени...

Затова - постави се на мястото на тези млади хора. Хайде да видим какво ти ще направиш, какво ще направят всички тези, които сега оплакват протестиращите и ги обвиняват и в несъществуващи грехове…

Аз, казвам ти го това, не бих сега издържал.

Ще кажа - майната ви, българинът никога не е доволен, та за такъв ли народ ще тръгна да се боря, да умирам, да се самозапалвам...Я виж какво правят в интернет уж големи демократи, наши приятели, които досега мразеха вдън душа Борисов - или си траят, или вече се подиграват на протестиращите, тоест вече са бойковисти...

Знаеш ли, Мария, в такива моменти ми идва да вия, да разбирам чужденците, които казват за нас, българите, че сме бавноразвиващи се...

Жалко, срамно, но, за съжаление, май истинско определение...

Последно - само заради тази снимка на уплашените физиономии от Народното събрание, когато Борисов подаваше оставка, си заслужава да уважаваме тези момчета и момичета...

Каквото и да стане, аз го усещам със сърцето си, България вече не е същата…

Всеки следващ управленец ще има вече едно на ум…

Защото ще помни снимката от Народното събрание с посивелите и уплашени физиономии на министри, депутати, Цецки, Менди…

Нищо повече да не направят, те, протестиращите днес, вече са пред нас, „големите демократи”...

Нали?



23 февруари

Париж

Димо Райков

ДУМИ ЗА РЕВОЛЮЦИЯТА И ЗА ПОСИВЕЛИТЕ ЛИЦА НА СТАТУКВОТО

Гледах ги. Посивели, пребледнели, уплашени…Нещо подобно на лицето на Тодор Живков от оня пленум…

Както и на стреснатите лица при вида на оня пистолет, насочен към Доган…

Те, довчерашните господари на статуквото – политици от всички цветове, техният слугинаж – политолози, социолози, журналисти, платени фейсбукаджии, „вся остальная сволочь”…

На...рочно изчаках ден-два. За да се убедя. Да, в България сега има революция!

По телевизията гледах и слушах един младеж – Дончо Дудев, мисля, че се казваше. Говореше кратко, точно, ясно. С болка.

- Аз искам да живея нормален живот. Както живеят в нормалните страни. Искам да работя, да получавам по достойнство, да бъда събота и неделя със семейството си…А не все да оцелявам. Ние искаме смяна на цялата политическа система. Ние искаме смяна на статуквото! За да бъдем нормални. Да не ни крадат повече, да не ни обиждат, да живеем с морал и достойнство!

Някаква политоложка от студиото веднага му приложи „хватка”:

- Ама, как така? Че то вие нямате процедура, по която да направите това…Нямате технологично време…

Младият човек спокойно й отвърна:

- Ние знаем, че в България вече 23 години все ни казват – това не може, онова – също… А може! Ние вече го доказахме, нали? Щом е за благото на народа, може! Как така да не може, когато суверенът го иска? Ние искаме да живеем днес, и тук, а не утре, не на заем, а с труда си, така, както живеят и работят в нормалните страни. Не само да оцеляваме, а да се радваме и на мига, на този човешки живот, който не е вечен…Затова може, всичко може!

Колегата на политоложката се оказа по-умен:

- Ама, как да не може. Та те искат революция, това е революция, значи може всичко…

Да, уважаеми, това наистина днес е революция в България!

Най-сетне!

Българинът вече победи волското търпение и страха у себе си!

Българинът вече е свободен гражданин на свободно гражданско общество!

Българинът вече е проумял, че трябва да поеме съдбините си в собствените си ръце!

Ето, това е революцията!

Вътре, в главите на хората!

Защото младите вече казват:

- Следващите във властта вече ще си помислят дали ще крадат и лъжат. Те вече ще знаят, че ние дишаме във врата им. Ха, са кривнали, и ние излизаме веднага на улицата. И тогава да му мислят. Нека да знаят, че те са вече на мушката. Няма вече безнаказаност, няма наглост, подобна на Дянков и компания.Нямало пари. А за тях, за любовниците им, за секретарките им, за консултантски – има, нали? А за старците – не! Ние искаме общество солидарно, справедливо, когато се стяга коланът, всички да го стягаме, а не само народът, а елитът да го разтяга. Стига вече с това уникално явление, на което цяла Европа ни се смее – контролираната бедност в България, тоест за едни има милиони, а за други няма пет лева… Стига монополи, стига лъжи, стига демагогия!Аз го виждам,че е от черно, по-черно, а той ме убеждава – не,бяло е…Бяло е, ама за теб и кохортата от лъжци, кожодери и мошеници около теб. А аз не искам да живея така. Аз искам да работя почтено, да си плащам данъците, да не лъжа, да не живея в схеми и обръчи…

Ето това е революцията, драги дами и господа!

Каквото и да говорим, каквото и да шепнем под сурдинка – българинът вече не е същият.

Българинът вече е научил най-важния урок на демокрацията, нейната сърцевина – аз съм ти дал властта, но ако не я управляваш в моя полза, тоест в полза на народа, ставаме, вземаме ти я и…увисваш на дървото…

Власт от народа и за народа…Колко е просто и ясно, нали?

Кратко, вярно, точно…

Всичко останало е от лукавого.

Успех, приятели!

Светът е ваш! Тоест България е ваша!

Бъдете благословени!

И, все пак, помнете – „Светът не завършва със старите, но все пак не започва и с младите…”

И помнете винаги думите на мъдреца Стефан Хесел: „Търсете! Винаги търсете нещото, от което да се възмутите! Възмущавайте се! И така ще вървите напред!”



Париж

22 февруари

Димо Райков