В този наш толкова грешен и толкова временен свят има все пак нещо, което е неподвластно на времето.
Докосването до нечий велик ум ти донася сладката отмала, че все пак и самият ти не си живял напразно, че Господ ти е подарил, разбира се, с цената на много, много несгоди, нещо, което е толкова рядко - възможността да общуваш с едни от най-големите умове на света...
Стефан Хесел е велик французин. Той е човек на Свободата, човек на своя си избор, човек на усещането за възмущение... Тези определния са на президента на Франция, но това е и характеристиката за този достолепен мъж на всеки нормален гражданин на нормалния свят...
Аз, българинът, имах своя шанс да се докосна до него.
За което благодаря на съдбата, а и на Париж...
Той си отиде в дните, когато неговият призив "Възмутете се!", взривил статуквото в цял свят, най-после "дойде" и в България.
И затова подкрепям, а и ще подкрепям въпреки всичко тези, които всъщност приеха в сърцето си думите на великия мъж - " Човек е приживе мъртъв, ако дори и презадоволен, не намира повод да се възмути!"
А у нас поводи, поводи...
И то не само за възмущение, а...
Но в действителност - мълчание, покорство и търпение години наред...
Докато не избухна взривът!
Докато духът на Стефан Хесел не се утаи по улиците на България!
Той ни гледа вече отгоре и поздравява ония българи, дръзнали да се устремят в своя последен опит за летене към Свободата - най-сладкото нещо на този свят...
Благодарим Ви, господин Хесел!
........
на снимката горе: моя милост със Стефан Хесел
Докосването до нечий велик ум ти донася сладката отмала, че все пак и самият ти не си живял напразно, че Господ ти е подарил, разбира се, с цената на много, много несгоди, нещо, което е толкова рядко - възможността да общуваш с едни от най-големите умове на света...
Стефан Хесел е велик французин. Той е човек на Свободата, човек на своя си избор, човек на усещането за възмущение... Тези определния са на президента на Франция, но това е и характеристиката за този достолепен мъж на всеки нормален гражданин на нормалния свят...
Аз, българинът, имах своя шанс да се докосна до него.
За което благодаря на съдбата, а и на Париж...
Той си отиде в дните, когато неговият призив "Възмутете се!", взривил статуквото в цял свят, най-после "дойде" и в България.
И затова подкрепям, а и ще подкрепям въпреки всичко тези, които всъщност приеха в сърцето си думите на великия мъж - " Човек е приживе мъртъв, ако дори и презадоволен, не намира повод да се възмути!"
А у нас поводи, поводи...
И то не само за възмущение, а...
Но в действителност - мълчание, покорство и търпение години наред...
Докато не избухна взривът!
Докато духът на Стефан Хесел не се утаи по улиците на България!
Той ни гледа вече отгоре и поздравява ония българи, дръзнали да се устремят в своя последен опит за летене към Свободата - най-сладкото нещо на този свят...
Благодарим Ви, господин Хесел!
........
на снимката горе: моя милост със Стефан Хесел
Няма коментари:
Публикуване на коментар