Гледах ги. Посивели, пребледнели, уплашени…Нещо подобно на лицето на Тодор Живков от оня пленум…
Както и на стреснатите лица при вида на оня пистолет, насочен към Доган…
Те, довчерашните господари на статуквото – политици от всички цветове, техният слугинаж – политолози, социолози, журналисти, платени фейсбукаджии, „вся остальная сволочь”…
На...рочно изчаках ден-два. За да се убедя. Да, в България сега има революция!
По телевизията гледах и слушах един младеж – Дончо Дудев, мисля, че се казваше. Говореше кратко, точно, ясно. С болка.
- Аз искам да живея нормален живот. Както живеят в нормалните страни. Искам да работя, да получавам по достойнство, да бъда събота и неделя със семейството си…А не все да оцелявам. Ние искаме смяна на цялата политическа система. Ние искаме смяна на статуквото! За да бъдем нормални. Да не ни крадат повече, да не ни обиждат, да живеем с морал и достойнство!
Някаква политоложка от студиото веднага му приложи „хватка”:
- Ама, как така? Че то вие нямате процедура, по която да направите това…Нямате технологично време…
Младият човек спокойно й отвърна:
- Ние знаем, че в България вече 23 години все ни казват – това не може, онова – също… А може! Ние вече го доказахме, нали? Щом е за благото на народа, може! Как така да не може, когато суверенът го иска? Ние искаме да живеем днес, и тук, а не утре, не на заем, а с труда си, така, както живеят и работят в нормалните страни. Не само да оцеляваме, а да се радваме и на мига, на този човешки живот, който не е вечен…Затова може, всичко може!
Колегата на политоложката се оказа по-умен:
- Ама, как да не може. Та те искат революция, това е революция, значи може всичко…
Да, уважаеми, това наистина днес е революция в България!
Най-сетне!
Българинът вече победи волското търпение и страха у себе си!
Българинът вече е свободен гражданин на свободно гражданско общество!
Българинът вече е проумял, че трябва да поеме съдбините си в собствените си ръце!
Ето, това е революцията!
Вътре, в главите на хората!
Защото младите вече казват:
- Следващите във властта вече ще си помислят дали ще крадат и лъжат. Те вече ще знаят, че ние дишаме във врата им. Ха, са кривнали, и ние излизаме веднага на улицата. И тогава да му мислят. Нека да знаят, че те са вече на мушката. Няма вече безнаказаност, няма наглост, подобна на Дянков и компания.Нямало пари. А за тях, за любовниците им, за секретарките им, за консултантски – има, нали? А за старците – не! Ние искаме общество солидарно, справедливо, когато се стяга коланът, всички да го стягаме, а не само народът, а елитът да го разтяга. Стига вече с това уникално явление, на което цяла Европа ни се смее – контролираната бедност в България, тоест за едни има милиони, а за други няма пет лева… Стига монополи, стига лъжи, стига демагогия!Аз го виждам,че е от черно, по-черно, а той ме убеждава – не,бяло е…Бяло е, ама за теб и кохортата от лъжци, кожодери и мошеници около теб. А аз не искам да живея така. Аз искам да работя почтено, да си плащам данъците, да не лъжа, да не живея в схеми и обръчи…
Ето това е революцията, драги дами и господа!
Каквото и да говорим, каквото и да шепнем под сурдинка – българинът вече не е същият.
Българинът вече е научил най-важния урок на демокрацията, нейната сърцевина – аз съм ти дал властта, но ако не я управляваш в моя полза, тоест в полза на народа, ставаме, вземаме ти я и…увисваш на дървото…
Власт от народа и за народа…Колко е просто и ясно, нали?
Кратко, вярно, точно…
Всичко останало е от лукавого.
Успех, приятели!
Светът е ваш! Тоест България е ваша!
Бъдете благословени!
И, все пак, помнете – „Светът не завършва със старите, но все пак не започва и с младите…”
И помнете винаги думите на мъдреца Стефан Хесел: „Търсете! Винаги търсете нещото, от което да се възмутите! Възмущавайте се! И така ще вървите напред!”
Париж
22 февруари
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар