МОЯТА "ПАРИЖ - РАДОСТТА ОТ ЖИВОТА"
Е НА ПЪРВО МЯСТО ПО ПРОДАВАЕМОСТ
В КЛАСАЦИЯТА НА НАЙ-ГОЛЯМАТА КНИЖАРНИЦА В БЪЛГАРИЯ

Е, това е...
Да, това никой не може да ми го отнеме!
Благодаря на екипа на книжен център "Гринуич", че постъпи обективно при тази класация, а не като някои други, които не гледат фактите, а правят класациите си по нареждане... Зад моята са книги, за които се хвърлиха, а и продължават да се хвърлят толкова средства за реклама...Да ви казвам ли само колко парички струва апартаментът на пребиваващия тези дни в София френски писател Фредерик Бегбеде, например, в Париж, чиято книга е след моята в класацията? Само за сведение - в района, в който той се намира, един квадратен метър е ...35 хиляди евро!?!
Да, казано е - пред фактите и боговете мълчат...
Е, у нас почти не е така. Но все пак има изключения...
Благодаря от сърце на моите читатели. Тях наистина никой не може да ми ги отнеме. Вече толкова години... Което е показателно, нали? И говори достатъчно красноречиво за постигнатото от онова някогашно почти дете, тръгнало само от своята планина Странджа и стигнало до мечтата си ..Париж...
Сам, сам и пак сам...
С цената на страшни лишения, на преживени жестоки унижения и болки, на напрягане до нажежено червено на мозъка, на ония изтръпвания на сърцето, причинени от лошата човешка енергия, на която някои нашенци са големи, ама много големи носители майстори.
Но с оная обич в сърцето си към нейно величество Свободата и Светлината...
И каквото и да правят ония завистници и зложелатели от Схемата и техният слугинаж, моите читатели, това го видях със сърцето си и сега, при тези представяния в България, непрекъснато се увеличават и обновяват.
И това е моята най-сладка награда. Не парички, не ордени, не постове, а добрата дума и обичта на читателя. Това е! Другото е просто нашенска тъжна съпътстваща действителност...
Благодаря ви, приятели! И до нови срещи!

Ваш: Димо Райков

Топ 10 на Книжен център „Гринуич“ - Площад Славейков

Топ 10 на Книжен център „Гринуич“ за най-продаваните книги в периода 26 септември – 2 октомври: 1. „Париж – радостта от живота“ от Димо Райков –…

PLOSHTADSLAVEIKOV.COM

НА МАЧ В ПАРИЖ

Моето ценно свидетелство от "Стад дьо Франс" - 7 октомври, 2016 г.

Един български писател, живеещ в Париж, който обича България и Франция, се намира във врящия котел на красавеца-стадион...
Нещо, което трудно се описва с думи. Нещо, което трябва да се види. Нещо, което трябва да се почувства със сърцето. Това вечно и туптящо сърце на Негово величество Запалянкото!
Да, велика е футболната игра. Особено когато я играят майстори, които не ритат и блъскат, а галят любовно коженото кълбо, когато не димки канцерогенни и ракети избухват, не псувни и проклетисвания, напоени с омраза, "хвърчат" към противника и съдиите, а песни, аплодисменти, "мексикански вълни", да, просто радост от живота...
И толкова много деца в късната привечер, толкова чист въздух наоколо, без нито една цигара...
Елате на "Стад дьо Франс" и познайте сладостта на магията Футбол, чудната игра ви очаква!
Човек, дошъл на този свят, трябва да си достави тази радост.
За сетен път и тази вечер се убедих, че тя, вълшебната игра, е за хора с въображение и чувствителност, за люде с положителна енергия и способност да се радват на Красотата... Да се радват на радостта и на другия...

Димо Райков

"Стад дьо Франс"
7 октомври
2016 г.
Париж

-0:10

Какво вълнение... Дни преди мача най-големите телевизии на Франция непрекъснато излъчваха интервю с Емил Костадинов, направено сега спецално от София, на фона на кадрите с оня негов гол...
После, след загубата с 4:1, френските коментатори не скриваха своята симпатия към младия ни състав, да, французите са си джентълмени...
А, и още нещо...Моя милост...Да, съдбата на българския емигрант - с родината в сърцето, тоест с шалчето, но и със знамето на страната, която го е приела като свой...

ПАРИЖ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОБЕДЕН

В България толкова хора съжаляват .. Париж.
Какъв страшен парадокс - да си най-беден, а да съжаляеаш един от най-богатите...
Казваха ми - как живеете там сред тези атентати и чернилки?
Вече не им отговарям.
Оставям ги да съжаляват...Париж. Защото разбирам, о, как само го усещам, че тези всъщност не искат да признаят, че съжаляват себе си. По-лесно е така - съжалявай другия, за да не съжаляваш онзи, който всъщност заслужава съжаление...
Колко е лесно това - а, и там не са добре, и там са като тук, дори по-зле...
Всъщност това го искат някои. За да продължават да доят тези, които са толкова доверчиви и безкритични и към собствената си съдба.
Но сега думата ми е за друго. Сега думата ми е за Париж. Да, за оня, нашия Париж.
А не Париж на тези, които не са били обичани като деца и сега обичат да мразят Красотата.
Тези думи и тази моя снимка от снощи е за хората с въображение и чувствителност. Хората с положителна енергия, които са същевременно критично настроени, и то предимно към себе си.
Хората, които обичат Париж, този единствен в света град човек.
Да бяхте видели снощи Монмартр, мястото, което парижани любовно наричат "балкона на Париж", този емблематичен квартал вече цяла седмица празнува традиционния си празник..
Десетки хиляди люде, игла да хвърлиш, няма къде да падне...
И шампанско, гастрономия, песни, танци..
.И "ешанж", тоест разговор, общуване...
И "афексион", тоест привързаност, нежност...
И то между непознати, които надали някога щяха да се срещнат пак.
Американци, бразилци, перуанци, араби, азиатци, французи, немци, англичани, българи... Целият свят е в Париж...
Да, може ли да бъде победен Париж?
Може ли да бъде победена Мечтата?
Може ли да бъде победен светът?
А, приятели, как мислите - може ли наистина да бъде победен Париж?

Димо Райков

После видях, че той бе поканил една чалгаджийка...

"МУЛЕН РУЖ" - РАДОСТТА ОТ ЖИВОТА...

Два часа в небитието...
Два часа ти си ...ангел... Сред рояк от цветя ангели...Млади, здрави тела на най-красивите танцьори в света...
Човекът, който прави кастинги из цял свят и избира момичетата и момчетата, така ми каза:
- Първото нещо, което аз търся в кандидатката е да има лице с изражение на ...сърна.
вИзражение на сърна!
Чаша от най-доброто шампанско в света, спектакълът "Феерия"...
Е, Господ наистина е слязъл на земята...Или Вие сте се качили на небето...
Два часа, изтръпнали от усещането, че сте се родили на тази наша грешна, но все пак толкова хубава земя...
Не пропускайте тези мигове! Ако не наяве, то поне чрез моята книга.
Подарете си тази никога неизпитвана до този момент радост!
Ето какво пише в началото на моята нова книга за Париж г-н Жан-Лук Пео-Рико, един от най-големите шефове на прочутото кабаре:
" Скъпи г-н Райков, щастлив съм да установя, че Вашите книги имат толкова голям успех! Благодаря за чудесното описание и пресъздаване на атмосферата в "Мулен Руж" - книгите Ви винаги ще бъдат на челно място в нашия музей!"
Да, наистина без коментар.
"Мулен Руж" Ви чака! Париж Ви чака!

Димо Райков

П.П. Прочете и поканата да вземете два безплатни бикета за оредставлението. Решението на загадката, с която може да участвате е в моята книга, там, където описвам атмосферата в "Мулен Руж".

ДУМИ ПРЕД ВИТРИНАТА НА ПЛОВДИВСКАТА КНИЖАРНИЦА...

Един от хубавите мигове в моя живот...
Така изглеждаше витрината на книжарница "Хермес" на главната улица в Пловдив на 29 септември , да, в деня на представянето на моята " Париж - радостта от живота".
Част от моите книги, сред тях е и статуетката на Айфелката, така моят вече отлетял татко Петко Димов Райков наричаше с толкова любов чудото човешко - Айфеловата кула...
Всъщност татко подари това копие на Айфеловата кула на собственика на ИК "Хермес" и неговия екип през 2011 година на тържественото честване на 20-годишнината на издателството в НДК в София.
Когато татко, странджанският миньор, който цял живот бе дълбал българската земя, се качи на самия връх на кулата още в първите мигове на първото си пребиваване в Париж, когато ме прегърна, когато видях как една сълза се търкулва по скулестото му, измъчено лице, когато чух неговите думи - благодаря ти, синко, че ми даде тази възможност да видя нормален свят, та как щях да си отида, без да съм видял тази красота, без да съм разбрал, че животът тук е радост, а не оцеляване и стискане от заплата до заплата, виж как французите се уважават, виж как непознати се извиняват, виж колко са нежни, как си говорят, а аз цял живот се срамувах да кажа на майка ти, че я обичам...- аз вече знаех, че ще напиша "Париж - радостта от живота"...
Книга за татко, за мама, за нашите родители, за които Париж бе и си остава Мечтата, оная мечта по оня свят - толкова тайнствен и толкова красив...
Оня свят на техния копнеж по Светлината и Свободата, който търсеха през целия си мъчен български живот...И който ние, техните деца, така и не им предоставихме и за минута време... Оня свят, който дано са намерили там, в по-добрия от нашия свят...
И ето я сега моята книга пред вас...
Благодаря на г-н Стойо Вартоломеев и екипа на добрата и красива книжарница!
Благодаря и на тези пловдивчани, които ме уважиха! Благодаря и на нашите бащи и майки, които също четат, сигурен съм в това, сега книгата, макар и отгоре...
Книгата за радостта от живота. Радостта от този наш неповторим и един-единствен човешки живот...
Тихо... Нека да не безпокоим тях, нашите мъртви. Нека поне от тези мигове на съприкосновение с Мечтата да не ги лишим...
Защото "Във всеки град има по нещо, но в Париж има всичко", нали?

Димо Райков