Един от хубавите мигове в моя живот...
Така изглеждаше витрината на книжарница "Хермес" на главната улица в Пловдив на 29 септември , да, в деня на представянето на моята " Париж - радостта от живота".
Част от моите книги, сред тях е и статуетката на Айфелката, така моят вече отлетял татко Петко Димов Райков наричаше с толкова любов чудото човешко - Айфеловата кула...
Всъщност татко подари това копие на Айфеловата кула на собственика на ИК "Хермес" и неговия екип през 2011 година на тържественото честване на 20-годишнината на издателството в НДК в София.
Когато татко, странджанският миньор, който цял живот бе дълбал българската земя, се качи на самия връх на кулата още в първите мигове на първото си пребиваване в Париж, когато ме прегърна, когато видях как една сълза се търкулва по скулестото му, измъчено лице, когато чух неговите думи - благодаря ти, синко, че ми даде тази възможност да видя нормален свят, та как щях да си отида, без да съм видял тази красота, без да съм разбрал, че животът тук е радост, а не оцеляване и стискане от заплата до заплата, виж как французите се уважават, виж как непознати се извиняват, виж колко са нежни, как си говорят, а аз цял живот се срамувах да кажа на майка ти, че я обичам...- аз вече знаех, че ще напиша "Париж - радостта от живота"...
Книга за татко, за мама, за нашите родители, за които Париж бе и си остава Мечтата, оная мечта по оня свят - толкова тайнствен и толкова красив...
Оня свят на техния копнеж по Светлината и Свободата, който търсеха през целия си мъчен български живот...И който ние, техните деца, така и не им предоставихме и за минута време... Оня свят, който дано са намерили там, в по-добрия от нашия свят...
И ето я сега моята книга пред вас...
Благодаря на г-н Стойо Вартоломеев и екипа на добрата и красива книжарница!
Благодаря и на тези пловдивчани, които ме уважиха! Благодаря и на нашите бащи и майки, които също четат, сигурен съм в това, сега книгата, макар и отгоре...
Книгата за радостта от живота. Радостта от този наш неповторим и един-единствен човешки живот...
Тихо... Нека да не безпокоим тях, нашите мъртви. Нека поне от тези мигове на съприкосновение с Мечтата да не ги лишим...
Защото "Във всеки град има по нещо, но в Париж има всичко", нали?
Така изглеждаше витрината на книжарница "Хермес" на главната улица в Пловдив на 29 септември , да, в деня на представянето на моята " Париж - радостта от живота".
Част от моите книги, сред тях е и статуетката на Айфелката, така моят вече отлетял татко Петко Димов Райков наричаше с толкова любов чудото човешко - Айфеловата кула...
Всъщност татко подари това копие на Айфеловата кула на собственика на ИК "Хермес" и неговия екип през 2011 година на тържественото честване на 20-годишнината на издателството в НДК в София.
Когато татко, странджанският миньор, който цял живот бе дълбал българската земя, се качи на самия връх на кулата още в първите мигове на първото си пребиваване в Париж, когато ме прегърна, когато видях как една сълза се търкулва по скулестото му, измъчено лице, когато чух неговите думи - благодаря ти, синко, че ми даде тази възможност да видя нормален свят, та как щях да си отида, без да съм видял тази красота, без да съм разбрал, че животът тук е радост, а не оцеляване и стискане от заплата до заплата, виж как французите се уважават, виж как непознати се извиняват, виж колко са нежни, как си говорят, а аз цял живот се срамувах да кажа на майка ти, че я обичам...- аз вече знаех, че ще напиша "Париж - радостта от живота"...
Книга за татко, за мама, за нашите родители, за които Париж бе и си остава Мечтата, оная мечта по оня свят - толкова тайнствен и толкова красив...
Оня свят на техния копнеж по Светлината и Свободата, който търсеха през целия си мъчен български живот...И който ние, техните деца, така и не им предоставихме и за минута време... Оня свят, който дано са намерили там, в по-добрия от нашия свят...
И ето я сега моята книга пред вас...
Благодаря на г-н Стойо Вартоломеев и екипа на добрата и красива книжарница!
Благодаря и на тези пловдивчани, които ме уважиха! Благодаря и на нашите бащи и майки, които също четат, сигурен съм в това, сега книгата, макар и отгоре...
Книгата за радостта от живота. Радостта от този наш неповторим и един-единствен човешки живот...
Тихо... Нека да не безпокоим тях, нашите мъртви. Нека поне от тези мигове на съприкосновение с Мечтата да не ги лишим...
Защото "Във всеки град има по нещо, но в Париж има всичко", нали?
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар