ПАРИЖ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОБЕДЕН

В България толкова хора съжаляват .. Париж.
Какъв страшен парадокс - да си най-беден, а да съжаляеаш един от най-богатите...
Казваха ми - как живеете там сред тези атентати и чернилки?
Вече не им отговарям.
Оставям ги да съжаляват...Париж. Защото разбирам, о, как само го усещам, че тези всъщност не искат да признаят, че съжаляват себе си. По-лесно е така - съжалявай другия, за да не съжаляваш онзи, който всъщност заслужава съжаление...
Колко е лесно това - а, и там не са добре, и там са като тук, дори по-зле...
Всъщност това го искат някои. За да продължават да доят тези, които са толкова доверчиви и безкритични и към собствената си съдба.
Но сега думата ми е за друго. Сега думата ми е за Париж. Да, за оня, нашия Париж.
А не Париж на тези, които не са били обичани като деца и сега обичат да мразят Красотата.
Тези думи и тази моя снимка от снощи е за хората с въображение и чувствителност. Хората с положителна енергия, които са същевременно критично настроени, и то предимно към себе си.
Хората, които обичат Париж, този единствен в света град човек.
Да бяхте видели снощи Монмартр, мястото, което парижани любовно наричат "балкона на Париж", този емблематичен квартал вече цяла седмица празнува традиционния си празник..
Десетки хиляди люде, игла да хвърлиш, няма къде да падне...
И шампанско, гастрономия, песни, танци..
.И "ешанж", тоест разговор, общуване...
И "афексион", тоест привързаност, нежност...
И то между непознати, които надали някога щяха да се срещнат пак.
Американци, бразилци, перуанци, араби, азиатци, французи, немци, англичани, българи... Целият свят е в Париж...
Да, може ли да бъде победен Париж?
Може ли да бъде победена Мечтата?
Може ли да бъде победен светът?
А, приятели, как мислите - може ли наистина да бъде победен Париж?

Димо Райков