ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

сряда, 27 февруари 2013 г.

СТЕФАН ХЕСЕЛ ВЕЧЕ НИ ГЛЕДА ОТГОРЕ...






Централна новина по френските медии днес е смъртта на един от най-уважаваните французи - 95- годишния бивш дипломат, писател, изтъкнат общественик Стефан Хесел.

Неговото огнено есе " Възмутете се!" разлюля целия свят преди няколко години и този голям мъж стана родоначалник на движението за справедливост и хармония в тази наша планета.

Странно и толкова крехко нещо е този... наш живот.

Запознах се с великия французин на миналогодишния Салон на книгата в Париж. Огромна опашка от млади, с блеснали погледи люде чакаха с часове за автограф...

Представих му се. Той ме погледна, каза - почакайте... После пред изумените ми очи, той, почти стогодишният мъж, стана, остави потока от хора - питайте... И аз записах кратко интервю, което ще остане като нещо безценно в моя архив. Но това не бе всичко. Господин Хесел каза на пиарката му да ни снима... И стана oтново прав, и ме прегърна...Толкова ми бе неудобно - на тези години да го притеснявам...Че и снимка...

Той много искаше да дойде в България.

Когато се уговаряхме да се видим на тазгодишния Салон на книгата през март, аз му обещах, че ще му разкажа повече за моята страна. Защото по време на кратката ни среща се случи един нагарчащ момент. Този човек имаше информация за България и ме попита дали е вярно,че пенсиите у нас са толкова ниски. Кимнах му, колкото и да ми бе неприятно. И той ме погледна - а защо тогава вашите хора не се възмущават?

Онзи ден тъкмо си мислех как ще му кажа за протестите в България, за това, че може би интуитивно българите са отговорили на оня негов въпрос. И други неща исках да му кажа...

Но бях изпреварен. От онази, която винаги май ни изпреварва...

Сега гледам благото лице на този мъдрец по всички телевизионни канали, за кой ли вече път се сещам за думите му - винаги търсете и ще намерите нещото, за което да се възмутите! Иначе приживе сте мъртъвци...

Вечна му памет!

Смъртта е тъжно нещо. Но аз съм сигурен, че Стефан Хесел си е тръгнал спокоен...Да, и заради онова,което става днес у нас. Духът на този велик мъж вече е достигнал до улиците и на България.

И той, човекът с голямото сърце, бащински ни гледа и поздравява отгоре - добре дошли в европейското семейство!



Париж

27 февруари 2013 г.

Димо Райков

вторник, 5 февруари 2013 г.

КАК ПАРИЖ ПОЗДРАВЯВА ...МАЛКО ТЪРНОВО...

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ТАТЕ!

Моят баща, странджанският миньор Петко Димов Райков от никому неизвестното по широкия свят градче Малко Търново, има рожден ден!
Той навършва 83 години.
Цели, представете си, 83 години...
Две зими поред след смъртта на мама, Бог да я прости, той бе при нас, в Париж.
Когато се качи на върха, о, Господи, на самия връх на Айфеловата кула, татко ме прегърна и промълви:
- Благодаря ти, синко, че ми даде възможност да видя нормален свят...
И едра сълза, може би тръгнала там, от рудниците на Странджа планина, се търкулна и полетя от високото към... френската земя...Утеха ли търсеше тя,к апката бистра и солена българска мъка, в нея, земята на свободата...
После, вече в подножието на кулата, татко се сви.
Оказа се, че имал от години херния,която сега се подлютила. Но как да ми каже? Та нали мечтата на мечтите му била да се качи на Айфелката, както той галено наричаше това човешко, всъщност божие творение...
Как иначе той щеше да види него, нормалния свят...
Който е бил скрит за очите му цял живот - пътуването до Париж беше първото в неговото земно съществуване...
Сега татко има рожден ден...
Той, сиракът, който не помни майка си и който бе израстнал по хорските къщи. И бе поговорил на...пет години...
За него мама все ми повтаряше:
-  Татко ти, майка, хубаво в този живот не е видял...
А пък той в Париж все ми повтаряше;
- Никога не съм вярвал, че ще доживея тези години. Че то цял живот недоимък, все "кърпене", все бедност, все пестене от залъка...И все чакане, че утре ще стане по-светло...Утре, утре,утре...А то виж французите къде отишли...
Сега аз, синът, му звъня.
Да го поздравя за рождения ден.
Звъня още от седем часа сутринта френско време. Значи в България е осем.
Рожденикът го няма.
Пак звъня.
Пак го няма.
Усещам как сърцето ми потреперва.
Ами, ако нещо е станало с татко?
На кого да се обадя?
Всички съседи наоколко са починали, всички са там, в опърпаното парче земя, тоест гробището на градчето...
Татко е съвсем сам.
Или почти; защото има останал жив един съсед. Но той е много лош човек. Та какъв може да е човек, който цял живот една  блага дума не ти е казал.  Който повече от всичко обича да мрази...Както само българин-съсед може да мрази съседа си-също българин... Омраза, стигнала дотам, че да къса некролозите на мъртвата ти съпруга...
Как на този примитив да звънна?
И пак набирам татковия номер.
Но пак чувам само учестеното си дишане оттатък слушалката...
И вдигам глава.
И гледам бездънното парижко небе;
И се питам без глас:
- Каква е тази наша орисия българска? Сам-самичък в родината си, но и сам-самичък в чужбина...
И пак протягам ръка.
И пак звъня.
И устните ми шепнат:
- Честит рожден ден, тате! И прощавай...

Париж
5 февруари 2013 г;


понеделник, 21 януари 2013 г.

СЕДЕМ УСЛОВИЯ ЗА ЩАСТЛИВ БЪЛГАРИН ВЪВ ФЕЙСБУК




Наръчник на бг-участника в мрежата



За да бъдеш във Фейсбук и да прокопсаш, трябва да изпълниш поне седем състояния или условия.



Първото - да бъдеш анонимен или с измислен профил. Да бъдеш с името си, с биографията си - о, ти си мъртъв приживе...



Второто - да бъдеш абсолютно "перде". Имаш ли и капчица чувствителност, ти също си... труп.



Третото -... да бъдеш мръсник. В истинския смисъл на думата. И то без никаква милост към ближния, тоест към виртуалния ти приятел. Трябва да си готов всеки миг да го съсечеш. За да оцелееш ти...



Четвъртото - да мразиш ромите, болните, бедните, пенсионерите... Иначе ще бъдеш подложен на унищожителен огън от "патриотите" и от самите... тези, които ти защитаваш...



Петото - да бъдеш примитив. Неграмотен, елементарен индивид. Само да издаваш звуци - ах, ох... И нищо, ама нищичко да не пишеш, никакви собствени материали, най-много да си позволиш препубликувани неща... Така всеки момент и на всяка критика можеш да кажеш - а, ама това не е мой материал, аз просто го поднасям... Колкото по-прост те смятат приятелите, толкова по-безобиден си за тях, тоест няма да бъдеш предмет на завистта им, която е изпепеляваща в това виртуално пространство.



Шестото - да бъдеш воайор. Да изпитваш наслада от това да наблюдаваш саморазголването на глупака-приятел и да очакваш своя миг - да го ударят него така, че ти да изквичиш от кеф - пада му се, мръсника му с мръсник, той на мене ще ми се прави, та нали аз го знам... Гарантирам ви, че няма да чакате много - започне ли някой да се проявява, винаги ще има друг някой, в мрежата има "щатни" тролове, като един, например, Александър Йоцов - а, този е ченге, този е такъв-онакъв, а знаем го ние каква е вода ненапита... И тя тръгва и отива...



Седмото - да бъдеш платен приятел, и то по възможност от партии, тук хората са най-верни, тук най-малко мислят, просто правят това, което им кажат водачите... Но трябва да си приятел с повече хора, които познаваш в реалния живот - съседи, съученици, състуденти, които са постигнали някакъв успех в живота досега. Това условие ще ти даде възможност хем да си вършиши работата, за която ти плащат, хем да бъдеш свидетел, макар и виртуален, на техния провал, който неминуемо ще се случи във Фейсбук. Тогава ти ще благославяш мрежата...

Това ще бъде твоята върхова радост и победа в иначе постния ти бг-животец...



Да, седем условия за "успеха" във Фейсбук.

Едно от тях липсва ли, зарежи тази работа.

И последвай моя пример...

ПАРИЖ, ОНЯ ПАРИЖ, КОЙТО ТОЛКОВА НИ Е НУЖЕН...

ПИСМО ДО ПРИЯТЕЛ ВЪВ ФЕЙСБУК

Мирослава, благодаря за вниманието ти! Тази моя книга, чиято снимка на корицата ти изпращаш на страницата ми по-долу, е също един своебразен "прочит" на душата на французина от един... българин.

Това е странно, но и интересно - да се докоснеш до душата на един много, много свободен човек чрез душата на един ... много, цял живот живял в несвобода друг човек...

Всъщност в нея си дават среща два начина на усещане на този свят - от едната страна е народ, който винаги е живял, а и продължава да живее в криза, тоест все се бори да оцелява, за насъщния... С неизменните обещания за хубав живот - утре, утре... Онова "утре", което така и никога не идва...

А от другата страна е народ, проумял много отдавна, че той, животът ни, е един-единствен, народ, който умее да се ... радва на мига...

Тази книга е "пътеводител" в душата и сърцето на французина и на българина - как и единият, но и другият - уж жители на един и същи свят - възприемат нещата от живота...

Как, например, французинът усеща изгрева и залеза над чудната катедрала,която виждате на корицата отгоре, как това прави и българинът, как двамата чувстват въздуха в Париж, този в гробищните паркове, музеите, улиците, навсякъде из този шарен мегаполис...

Какво усеща един французин и един българин в сърцето си, когато влезе в едно бистро, зала, стадион... Ще видите колко уж еднакви, а всъщност толкова различни са тези усещания - една народопсихология на фона на друга...

Коя ще предпочетете и дали изобщо ще предпочетете - това вече е право на избор на всеки читател.

Аз, за разлика от кукловодите на този вечен преход в България, давам поне това изконно право на всяко живо същество - правото на избор...

Нещото, от което нас, българите, ни лишават толкова години... И за което ние, да си признаем, нищо не правим... Докато французите...

В тази книга и това ще видите - как се бори човек за... себе си, за паметта си, за свободата си...

И колко още други неща ще разберете... Както и това, например, което виждате на тази снимка - тоест залеза над вечната катедрала...

Мигове преди смъртта си великият френски генерал-президент споделя на сина си Филип,от когото пък аз знам това - най-хубвото нещо в жиота на генерала не били спомените от войните, които е водил, а музиката на Дебюси и възможността да съзерцава залеза и изгрева над "Нотр Дам"... Хубаво, нали? И човешко...

Но книгата е доста голяма по обем, а и с толкова мои лични фотографии - само за тази на корицата съм ходил десетки пъти, години съм дебнел момента - и ето, залезът над "Нотр Дам" е пред вас...

Усещате ли, не изтръпвате ли от светлината на...залеза...

Това всъщност е и една от тайните на Париж. Най-забележителните сгради са направени едно време от майсторите така, че и в най-лошото време те... светят, те излъчват най-силна светлина...Ех, Париж...

Ще видите, приятели, особено тези, които все ме упреквате, че съм черноглед, че това е един светъл и много, много предизвикващ размисъл текст за най-хубавия град на Красотата и Свободата... Ще "посетите" единствената в света книжарница-хотел, ще влезете в единствената също в света действаща църква на...проститутките, да, защо не, та тези труженички също имат сърца, и то какви сърца...

Представяте ли си - рано, рано сутрин, о, това е неземна гледка, те изпълват църквата и смирено се молят - за себе си, за децата си, родени и неродени, за любовта, но и мъката в този разлюлян от толкова болка, но същевременно и радост наш свят...

Приятно преживяване...

И, какво ще кажете, бива ли ме за "рекламна агенция"?

Затова и ти благодаря, Мирослава - че ми даваш възможност, подсещайки ме, да представя тази своя книга, която ми коства много, много...

Всъщност кой, ако не авторът, който е преживял, изстрадал всяка дума, би трябвало да представя най-добре онова, което е направил... Особено пък и в нашите бг-условия днес, когато необезпокоявана шества над всичко завистта и злобата...

Затова - светлина,светлина и пак светлина...

Та дано да избледнеят нашите изконни лоши усещания.

Париж ни е нужен,нали?

Да, Париж...

Париж в душата и сърцето ни...

Оня Париж, който никой, ама никой и по никакъв начин не може да ни отнеме...

Дори и ония, всесилните, които иначе ни погубиха живота...



Димо Райков

Париж

27 декември 2013 г.

Стефановден



П.П.

Всъщност, без да искам, с помощта на Мирослава, аз написах този текст в зората на един специален ден - за именниците, но и за моето семейство...

Нека да е светъл Денят на Стефан за всички българи, но и за всички приятели на българи,които не са толкова много, но пък са...верни... Така на 3-ти март тази година, когато на входа на българското посолство не пускаха една наша приятелка-французойка да влезе с нас с довода,че това бил празник ...само за българи, тя простичко каза, допълвайки служителката -да,празник за българите, но и за техните приятели...

ЧАЛГАТА - БОЛЕСТТА НА БЪЛГАРИЯ...






България е болна. Много болна...

Реакцията по повод дадени милиони от Европейския съюз с одобрението на Министерството на икономиката на чалгапроизводител номер едно затвърди за сетен път това мое убеждение.

Реакцията бе, а и е, потресаваща.

Защото тя е дело в основата си не на примитиви, каквито, съжаление, дал Бог у нас, а на... културния ни елит...

Потресава...ща, защото тези все пак интелигентни люде много добре знаят какво става вече 23 години в територията, наречена България.

Те чудесно знаят кой, защо и как през тези всичките години направи, а и продължава необезпокояван да го прави, онова, което ние днес наричаме ЧАЛГА.

ЧАЛГА, но не само в музиката, а и в цялата ни култура, във всички области на бг-животеца...

Да, бг-животеца...

О, какъв вой има вече дни наред, особено в интернет - ври и кипи... И викове, и призиви, и възмущение...

Добре, този Пайнер ли, Майнер ли ще бъде разпнат. Но ЧАЛГАТА ще бъде ли разпната?

Да, оная ЧАЛГА, която безпрепятствено през тези години на "демокрация" прояде не само слуха ни, но и ... душите ни...

Защото може ли човек с душа и сърце да търпи толкова години, например, едно такова позорно явление, никъде несрещано по света - синовете да живеят с десетки хиляди, да крадат като за световно, а в същото време дума дори да не обелват за майките си, които са оставени на произвола на съдбата с "уникални" за нормалния сят пенсии...

Това не е ли ЧАЛГА, приятели от културния елит?

Колцина от вас надигнаха досега глас в защита на най-онеправданите - възрастните, болните, децата...

Та нали по отношението към нещастните се определя и степента на зрялост на едно общество?

Защо досега не надигнахте глас срещу порочния модел на живот, който ни налагат. Та колцина от българите, например, започват, да речем, работа нормално, тоест с конкурс, а не по нашенски - с нечия протекция. Онзи ден чета - обадил се общинският съветник, питал, може ли синът ми да започне при теб работа, може, отвърнал шефът на предприятието, че как да не може... Аз на тебе, ти - на мене... Да живей ЧАЛГАТА, нали?

Да давам ли още примери?

Че те само от областта на културата са безчет. Не виждате ли как се "назначават", как се дават, на каккъв принцип и наградите тук...

Не виждате ли кои използват ниското ниво на голяма част от българите и ти показват - този е голям писател, този е велик режисъор... Големи, велики...Трици...

Колкото и да го помпат тези назначени се "пукат" като балони, когато застанат лице в лице с истинската конкуренция на нормалния свят...Тогава лъсва всичко...И тогава започва плачът - ама те не ни обичат...

Е, това също какво е - та кой и защо е длъжен да те обича?

Та ние, българите, най-много обичаме да се мразим и завиждаме, а припяваме, че, видите ли, другите ни мразели... Абе, ние сами себе си мразим, а те...

Ами не виждат ли как в България се става професор, член-кореспондент, доцент... Не виждате ли как във всяка гилдия група посредственици дерибействат с помощта на ония, кукловодите...

Не виждате ли, че в която и област и професия да се задълбочиш, веднага лъсват страшни неща...

Чули ли сте думите на д-р Милан Миланов от "Пирогов" - ако разголим нещата във всяка професия днес у нас, трябва народът всички да ни избеси...

Е, какво повече? Това не е ли поредното доказателство, че ЧАЛГАТА е завладяла всичко и всички?

Как всички вие, а и вашите сподвижници сега сте живели в това общество, в което вече цели семейства започнаха да се изпозастрелват като единствен изход от "чудния" бг- живот, който проповядват убоги същаства от рода на всички досегашни финансови министри на страната ни?

Кой от вас и кога поведе народа не на война, а просто да потърси справедливост. Елементарна, човешка справедливост...

Но сега скочихте!

И как ще ме убедите, че не е единствено за парите?

И защо думичка не казвате, че и вие, ние, тоест всичките българи, сме съучастници на това планомерно чалгализиране на обществото ни...

Нима не си спомняте как всичко започна - от отпускането на цели страници в най-тиражните медии за пошли текстове, от принизяването на българския език, от пълните зали и стадиони на уж всенародни любимци...

Не виждахте ли досега, а сигурно така ще бъде и в бъдеще, че всички партии на този наш прословут преход най-много разчитат на избори тъкмо на ...чалгаджиите?

Не мислите ли, че те, политиците български, са също чалгаджии? Да ви давам ли примери като горния за пенсиите?

Всъщност подмяната и "заразяването" стана пред нас. Какво направихме ние?

Какво правим и в момента?

Не виждате ли, не усещате ли, та вие сте творци, че заразата вече не е само в начина ни на живот, в начина ни на мислене а и в ... душите и в сърцата ни...

Та ние вече сме станали хора с чалга-души! Хора с чалга-сърца...

Виновена ни била Европа, плаче Куркински.

И дума не обелва, че по същата тази програма, например, са отпуснати милиони и на един кинаджия, Митовски, и на този Халваджиян, и на Карбовски - все отбор юнаци, които май доста парички натрупаха напоследък...

Ами, това е - слушкаш, папкаш...

Иначе...

Иначе като този Димо Райков - там, емигрант, да започва на почтени години от нулата, сам, сред огромната конкуренция на света, където никой не е чул името "българин"...

И където няма мама, тате, няма "назначения", няма оторизирани велики творци...

Но където има свобода, където има тръпка, че и малко да постигнеш, е твое, а не даром дадено...

Да, за тези "велики" български творци Куркински не споменава и дума... За тях, миропомазаните, е само мълчанието и махането с ръка... И те продължават да трупат...

Да ви казвам ли как се трупат парички днес в България?

Но за тях нито дума. А ЧАЛГАТА не им ли е ли присъща?

Колко е лесно така да мислим - за всичко все някой друг е виновен. Най-лесното - световната конспирация, в случая - Европа, която искала да ни затрие...

Г-н Куркински, живея от години в тази Европа и мога да Ви кажа - Европа не само, че не иска да ни затрива, тя не иска изобщо да ни знае...

Често давам този пример, пак ще прибягна до него.

Случихме се с моята съпруга на едно представително соаре на една маса с двойка парижани, личеше си от пръв поглед, че са хора от сой, както казваме ние. Попитаха ни какви сме по народност, казахме. Мъжът, явно недочул, се обърна към парижанката - какви са... Оная изстреля, аз онемях, съпругата ми пребледня - ами, какви, българи, от ония, бавноразвиващите... Как може, промълвих. И оная ме "почна":

-Господине, аз съм била десетки пъти във Вашата страна,но не само в София,но и в провинцията. Видях страшни неща, видях такава мизерия и оскотяване, че... Апропо, още ли пенсиите на родителите ви са по петдесетина евро на месец? Та може ли един народ да не е бавноразвиващ, щом е обрекъл майките и бащите си на такъв геноцид?

Какво можех да й отговоря в случая аз, дошлият неканен в нейната страна чужденец? А и не бе ли тази госпожа права?

И още един пример.

Поканиха ме в българския магазин в Париж да давам автографи на читатели за час-два в неделя. За нула време доста хора си купиха от книгите ми, имах един плакат, сложих го. Но на другата неделя плакатът липсваше, шефът го махнал, защото стената, а и целият магазин трябвало да бъдат облепени с плакати на Преслава, Десислава...

Е, какво е това? Книгите ми се купуват, а този, който печели от това, ги крие? И дава път на чалгаджийките...

Та мисълта ми е - ние като общество не давахма ли толкова години "път" на чалгата? А сега ревем?

Между другото, този магазин фалира. И знаете ли в какъв се преквалифицира неговият шеф? Ами, да, сетихте се, в организатор на концерти на чалгаджийките...

И знаете ли, че тя,бг-чалгата, превзема и Париж...Знаете ли, че един билет струва 40 евро, с тези пари тук един студент може да се изхранва цяла седмица... Знаете ли, че залите по време на тези концерти са препълнени, и то със студенти, наши, родни деца...

Тогава?

Какво правим тогава?



Димо Райков

Париж

вторник, 15 януари 2013 г.

БЪЛГАРИЯ – СТРАНАТА НА БАШ КРАДЦИТЕ...






"Премиерът Борисов каза, че случаите като този за дюните в Несебър били стотици хиляди..."

БНТ,7 януари,2013 г.



Е, сега вече и ония големи "патриоти", които непрекъснато ме атакуват, че не съм позитивно настроен, ще клекнат.

Разбира се, луд умора няма.

Но като каже бат Бойко, има ли кой да се възпротиви?

Да направ...им една проста сметка - стотици хиляди мафиотски сделки с горите на България, като умножим по две, колкото са страните в сделката, значи се получава...

И като умножим пък тези мошеници и тарикати по още две-три, слагаме тук децата, жената на всеки крадец...

И какво излиза?

Излиза, че май почти цяла България живее чрез мошеничество...

Ами тогава излиза, че България е страна на крадците...

Ало, "патриотите", какво сега ще измислите за оправдание?

Защото това го казва премиерът, тоест вашият бог...

А той никога не греши, нали?

И това е само за този вид сделки.

Ами сделките в останалите области?

Борисов каза и това, че започват проверки.

Не мислите ли, че те, проверките, трябва да започнат именно от вас...

Да, от вас, развяващите непрекъснато вече 23 години знамето на "патриотизма", онова знаме, под чието полюшване обаче вие така си напълнихте гушките,че те вече ще се пръснат.

Ето, пръскат се...



Париж

Димо Райков

неделя, 13 януари 2013 г.

ЩО Е ТОВА - ДА БЪДЕШ НАЙ-БЕДНИЯТ, А ДА ПЛАЧЕШ ЗА НАЙ-БОГАТИТЕ...




Интервюто на Борисов с Диков - нещо, което е немислимо в нормална страна...



Вече наистина нямам обяснение - що за хора сме ние, българите...

Гледам днес общата страница - постове за това колко било тежко в... Гърция, как след десет години те щели да бъдат като... нас... Постове за това,че във Франция Конституционният съд премахнал 75-процентния данък за богатите... И охкане, и ахкане, и плач...

Какво става? Какво е това?

Мазохизъм? Истерия на болни хора...

Та не виждат ли те, не живеят ли в България, в най-нещастната и най-бедната страна в Европа, та са седнали да плачат на чужд гроб...

Та Гърция е на светлинни години пред нас, милиони българи работят и сега там като слуги...

за Франция да не говорим - петата в света страна по богатство, с минимална заплата, която онзи ден бе увеличена - 1382 евро... Да казвам ли колко е минималната заплата у нас? Почти десетина пъти по-малка...

Но ние плачем. Ние всъщност злорадстваме, че...

И нито дума за вчерашното интервю на Борисов с Диков. Едно интервю, показало за сетен път елементарната същност на българското усещане. Как е възможно днес, в 21 век, да има подобно нещо?

Ще бъда кратък - ако това "нещо" се бе провело в една нормална държава, то и двете участващи страни веднага биха си подали оставката...

А у нас - адмирации...И за единия, и за другия... Последвани,естествено, след месеци, от преизбирането на единия...

Това нещо може да стане само в България.

Във "великата" България, с "великите" българи.

Които виждат сламката в нечиите очи, тоест в очите на тези, на които слугуват, а не виждат гредата в собствените.

Често, когато казвам в чужбина, че съм българин, отсреща се извръщат и казват - а, от ония, бавноразвиващите се...

Винаги после не съм мигвал нощи наред.

Но сега вече май няма да е така.

Защото вече си задавам въпроса - нима нямат основание тези хора?



Париж

Димо Райков