Мирослава, благодаря за вниманието ти! Тази моя книга, чиято снимка на корицата ти изпращаш на страницата ми по-долу, е също един своебразен "прочит" на душата на французина от един... българин.
Това е странно, но и интересно - да се докоснеш до душата на един много, много свободен човек чрез душата на един ... много, цял живот живял в несвобода друг човек...
Всъщност в нея си дават среща два начина на усещане на този свят - от едната страна е народ, който винаги е живял, а и продължава да живее в криза, тоест все се бори да оцелява, за насъщния... С неизменните обещания за хубав живот - утре, утре... Онова "утре", което така и никога не идва...
А от другата страна е народ, проумял много отдавна, че той, животът ни, е един-единствен, народ, който умее да се ... радва на мига...
Тази книга е "пътеводител" в душата и сърцето на французина и на българина - как и единият, но и другият - уж жители на един и същи свят - възприемат нещата от живота...
Как, например, французинът усеща изгрева и залеза над чудната катедрала,която виждате на корицата отгоре, как това прави и българинът, как двамата чувстват въздуха в Париж, този в гробищните паркове, музеите, улиците, навсякъде из този шарен мегаполис...
Какво усеща един французин и един българин в сърцето си, когато влезе в едно бистро, зала, стадион... Ще видите колко уж еднакви, а всъщност толкова различни са тези усещания - една народопсихология на фона на друга...
Коя ще предпочетете и дали изобщо ще предпочетете - това вече е право на избор на всеки читател.
Аз, за разлика от кукловодите на този вечен преход в България, давам поне това изконно право на всяко живо същество - правото на избор...
Нещото, от което нас, българите, ни лишават толкова години... И за което ние, да си признаем, нищо не правим... Докато французите...
В тази книга и това ще видите - как се бори човек за... себе си, за паметта си, за свободата си...
И колко още други неща ще разберете... Както и това, например, което виждате на тази снимка - тоест залеза над вечната катедрала...
Мигове преди смъртта си великият френски генерал-президент споделя на сина си Филип,от когото пък аз знам това - най-хубвото нещо в жиота на генерала не били спомените от войните, които е водил, а музиката на Дебюси и възможността да съзерцава залеза и изгрева над "Нотр Дам"... Хубаво, нали? И човешко...
Но книгата е доста голяма по обем, а и с толкова мои лични фотографии - само за тази на корицата съм ходил десетки пъти, години съм дебнел момента - и ето, залезът над "Нотр Дам" е пред вас...
Усещате ли, не изтръпвате ли от светлината на...залеза...
Това всъщност е и една от тайните на Париж. Най-забележителните сгради са направени едно време от майсторите така, че и в най-лошото време те... светят, те излъчват най-силна светлина...Ех, Париж...
Ще видите, приятели, особено тези, които все ме упреквате, че съм черноглед, че това е един светъл и много, много предизвикващ размисъл текст за най-хубавия град на Красотата и Свободата... Ще "посетите" единствената в света книжарница-хотел, ще влезете в единствената също в света действаща църква на...проститутките, да, защо не, та тези труженички също имат сърца, и то какви сърца...
Представяте ли си - рано, рано сутрин, о, това е неземна гледка, те изпълват църквата и смирено се молят - за себе си, за децата си, родени и неродени, за любовта, но и мъката в този разлюлян от толкова болка, но същевременно и радост наш свят...
Приятно преживяване...
И, какво ще кажете, бива ли ме за "рекламна агенция"?
Затова и ти благодаря, Мирослава - че ми даваш възможност, подсещайки ме, да представя тази своя книга, която ми коства много, много...
Всъщност кой, ако не авторът, който е преживял, изстрадал всяка дума, би трябвало да представя най-добре онова, което е направил... Особено пък и в нашите бг-условия днес, когато необезпокоявана шества над всичко завистта и злобата...
Затова - светлина,светлина и пак светлина...
Та дано да избледнеят нашите изконни лоши усещания.
Париж ни е нужен,нали?
Да, Париж...
Париж в душата и сърцето ни...
Оня Париж, който никой, ама никой и по никакъв начин не може да ни отнеме...
Дори и ония, всесилните, които иначе ни погубиха живота...
Димо Райков
Париж
27 декември 2013 г.
Стефановден
П.П.
Всъщност, без да искам, с помощта на Мирослава, аз написах този текст в зората на един специален ден - за именниците, но и за моето семейство...
Нека да е светъл Денят на Стефан за всички българи, но и за всички приятели на българи,които не са толкова много, но пък са...верни... Така на 3-ти март тази година, когато на входа на българското посолство не пускаха една наша приятелка-французойка да влезе с нас с довода,че това бил празник ...само за българи, тя простичко каза, допълвайки служителката -да,празник за българите, но и за техните приятели...
Няма коментари:
Публикуване на коментар