Интервюто на Борисов с Диков - нещо, което е немислимо в нормална страна...
Вече наистина нямам обяснение - що за хора сме ние, българите...
Гледам днес общата страница - постове за това колко било тежко в... Гърция, как след десет години те щели да бъдат като... нас... Постове за това,че във Франция Конституционният съд премахнал 75-процентния данък за богатите... И охкане, и ахкане, и плач...
Какво става? Какво е това?
Мазохизъм? Истерия на болни хора...
Та не виждат ли те, не живеят ли в България, в най-нещастната и най-бедната страна в Европа, та са седнали да плачат на чужд гроб...
Та Гърция е на светлинни години пред нас, милиони българи работят и сега там като слуги...
за Франция да не говорим - петата в света страна по богатство, с минимална заплата, която онзи ден бе увеличена - 1382 евро... Да казвам ли колко е минималната заплата у нас? Почти десетина пъти по-малка...
Но ние плачем. Ние всъщност злорадстваме, че...
И нито дума за вчерашното интервю на Борисов с Диков. Едно интервю, показало за сетен път елементарната същност на българското усещане. Как е възможно днес, в 21 век, да има подобно нещо?
Ще бъда кратък - ако това "нещо" се бе провело в една нормална държава, то и двете участващи страни веднага биха си подали оставката...
А у нас - адмирации...И за единия, и за другия... Последвани,естествено, след месеци, от преизбирането на единия...
Това нещо може да стане само в България.
Във "великата" България, с "великите" българи.
Които виждат сламката в нечиите очи, тоест в очите на тези, на които слугуват, а не виждат гредата в собствените.
Често, когато казвам в чужбина, че съм българин, отсреща се извръщат и казват - а, от ония, бавноразвиващите се...
Винаги после не съм мигвал нощи наред.
Но сега вече май няма да е така.
Защото вече си задавам въпроса - нима нямат основание тези хора?
Париж
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар