Размисли за положителното, за вампирите, за… националния спорт да се мразим…
Констатацията е тежка, но вярна – да, ние сме народ на безпаметието...
Според проучване на историци от Американския университет в Благоевград само 3 процента от сегашното българско население желае да научи нещо за тоталитарното си минало?!? Останалите просто искат да живеят в…безпаме...тие…
...Такъв процент на безпаметие няма в никоя друга страна!
Тогава?
Ами, тогава...- просто чалга, розички, тортички, ах, ох, цуни-муни и тем подобни...И призиви за повече положително, положително, положително... Да, в мъглата на положителното най-хубаво и най-много се…краде…О, какво само крадене – дори и от залъка, от последния залък на майките, на родните ни майки…
Тоест на нашия народ не са му нужни такива като мен автори, които да го натъжават, да го карат да мисли, на него са му нужни чалгаджии - и автори, и политици, и учени, и ...
А знаете ли какво пише в едни от водещите книги за възпитанието на малките деца в света?
Че децата от невръстни трябва да бъдат запознати не само с положителните герои, но и с носителите на злото...Защо? Ами, защото трябва да бъдат подготвени за живота, който не е само "цветя и рози", както се опитват да ни внушат някои...Иначе, казват най-големите лекари-капацитети, четейки им само положителни истории, ние подготвяме ЖЕРТВИ...
Разбирате ли, приятели, ние подготвяме ЖЕРТВИ! Тоест в момента, следвайки пропагандата на олигарсите, ние в България подготвяме един цял народ да бъде ЖЕРТВА! Той май вече е жертва...
Хвърляме го в нереалността, във виртуалната действителност на ПОЛОЖИТЕЛНОТО, той живее с илюзията, че всичко е розово ... И когато дойде изпитанието, когато срещне измамата, лъжата, и то в най-отвратителен български вариант, остава треснат като от гръм...Ето, това е ЖЕРТВАТА!
Хайде, на мен да не ми вярвате, но на тези независими и светли умове като световноизвестните медици също ли не искате да повярвате?
Ами на нашите деди също ли не вярвате - на ония приказки за вълка, за злата мащеха, за вампирите от нашето детство...Та тези хора инстинктивно са усещали онова, за което аз сега пиша.
Ами, вземете пример от опита, който имате с вашите деца, внуци...Кажете им да бъдат винаги добри, тоест да дават, например, играчките винаги на другите деца...Без да ги подготвите, че има и деца, които няма да им отвърнат със същото добро, че те ще им вземат играчките, че дори и ще ги нападат...И ще видите как след време вашето дете ще бъде едно безпомощно същество, което пред агресията на някое друго дете ще бъде объркано, невярващо, неподготвено... Както ние, цял един народ, се оказахме неподготвени пред тарикатите и крадците на българския ни преход…
Наглед елементарен пример, но показателен, много показателен.
Да, ние не обичаме ПАМЕТТА, ние не любим ПОКАЯНИЕТО, ние не искаме да знаем, че има лошо и че то, независимо от нас, съществува...
А то, злото, искаме или не, наистина съществува.
О, особено в нашите, български условия, където да се завижда и да се мрази е ... национален спорт... Да, национален, обичан до безумие, спорт…Използван много умели от ония, които толкова години вече дърпат конците у нас. И то така ги дърпат, че …
Да, жертвите на прехода български… Които повече от всичко обичаме да си заравяме главата в пясъка. И да чакаме, чакаме…
Какво ли, кого ли…
Няма коментари:
Публикуване на коментар