Отговор на писмо на една моя приятелка във Фейсбук
Ето го и писмото:
мария кьосева Димо,кучетата си лаят,кервана си върви.Колкото и да се възмущаваш ти и много други,няма смисъл.Загубена кауза.Та да си сменим гражданството,като Жерар де Пардьо ли?Не е ли по-добре да се пишат хубави неша за България,та ако щеш и сегашните ти сънародници,които ...може би не знаят къде се намираме на картата,да научат нещо положително.Прекрасната ни природа,мекия климат,гостоприемството на българина.За нашите традиции,за нашата борбеност,за нашите революционери:Васил Левски и Христо Ботев.Преведи им стихотворението "Опълченците на Шипка". Пусни им "Дунавското хоро"Животът е като книгата.Няма само добри,или само лоши.Зависи на коя страница ще я отвориш.Бъди малко оптимист! Може би така ще се почувстваш по-добре.Трябва да сме позитивно настроени и по-добри...
А ето го и моя отговор:
Мария, Мария, ти ли си? Или това е някоя друга Мария...Къде е оная Мария отпреди Нова година на моите постове - борбена, с чувствителност, тревожна...
Значи съм хванал" преди време твоята "двойнственост", когато ти казах за коментарите ти под един друг пост?
И сега "другата" Мария е победила над "моята" Мария... А и защо така елементарно, мила...- та моето усещане за теб бе, че си дълбок човек... Какво значи - бъди такъв, бъди инакъв, нашата природа, нашите...
Ами то всеки народ си има наши планини, да видиш само каква природа имат хората, нали видя и снимката на Плевнелиев...
Но и всеки народ си има своите писатели, своите критици, своята съвест, своя "стрес"... Та нима може да се живее без коректив? Още повече в страна като нашата... Знаеш ли колко сме далеч, Мария, колко сме на светлинни години от нормалния свят. Да ти давам ли примери? Няма смисъл. След като ти, едни от най-ревностните ми читатели така сега ме "поучаваш" майчински, то ...
Виж, Мария, моето разбиране за Фейсбук не е като твоето по всяка вероятност, а и като редица останали. За мен социалната мрежа е от една страна - поле за търсене на съмишленици, от друга - за размяна на мисли, на мнения, но коректно, без псувни,без злоба, но правдиво, откровено... С болка за България... А ти, след като си приела да гледаш толкова "оптимистично” на живота, и то в България сега, живей го така. възторгвай се на нечии оптимистични песни, на нечия възхвала, на нечий оптимизъм...Аз мисля,че Фейсбук не е поле за лечение, за терапия, за отреагиране на комплекси...
Всъщност, както виждаш, за разлика от теб, аз не те поучавам, а давам своето мнение за това как виждам социалната мрежа. Хубавото на нея е това, че като не желаеш да бъдеш в нечий обсег, просто го "отсвирваш", така че няма да се сърдя - "отсвири" ме, но аз съм такъв, какъвто съм бил толкова години...
А това, че не намираш повод за оптимизъм у моите текстове е наистина жалко... Това, че искаш да се криеш от истината също е израз на позиция. Но също е жалко, според мен...И обслужва единствено статуквото. Което, изглежда, на теб странно защо и как, изведнъж след Нова година ти се е харесало... Но това вече е твой проблем. И последно - не се грижи,моля те, за моето здраве. То аз не се грижа за него, а ти... Пък и ти сигурно имаш нужда от подобно нещо, така че не хаби сили, мила...
Просто - зачеркни своя приятел Димо Райков и се настани трайно там, където има само "ах" и „ох"... Да, откъде накъде ще се тревожиш, все лоши неща пише този Райков, не го е срам...Всъщност това твое мнение затвърждава оня мой отговор за това защо днес е такова положението у нас. Да, потвърждава го напълно...
"Преклонена главица сабя не я сече..."
И още нещо - човек трябва да внимава, когато поучава някого, особено пък когато няма нищо общо с него... Аз не съм си позволявам да поучавам десетките съвсем начинаещи автори, които са иидвали при мен за съвет как да пишат, как да станат писатели, просто им казвам и показвам как аз го правя... А ти си седнала да ме поучаваш, да ми казваш кое и как да го пиша...Ами, Мария,седни и пиши, защо аз трябва да ги пиша тези неща? Седни и пиши, пей, ако искаш, там има кой да ти помогне. И тогава всичко ще бъде супер, животът ще бъде прекрасен!
Ама наистина ли ще бъде прекрасен?
Трябвало да сме били по-добри... Към кого? Към тези, които ти одират кожата...
Ех,българино...Ех, Мария...
И накрая - знаеш ли колко нещо съм написал за България, за Странджа, за обикновените хора, за любовта си към тях. През тези тридесет и пет години…..
Знаеш ли колко чужденци съм посветил, без някой и стотинка да ми дава, напротив, сам, без доходи, както е при хората от посолствата, които за това получават куп пари и екстри и пак нищо не вършат, за това, знаеш ли колко французи в мое лице виждат за първи път българин и остават очаровани от това, което им разказвам за обикновените хора и за красотите на България...
Но най-лесно е с баданарката - бъди оптимист...Бъди такъв, бъди онакъв... Ами, Мария, бъди ти писател, пак ти казвам, пиши, а не давай само акъл...Така че, Мария - избери си оня пристан, където има само положителни емоции, танци, песни... Мислищ си сигурно, че това ще ти гарантира безсмъртие? О, не мисли, че така ще излъжеш оная - от нея спасение, Мария, няма... Колкото и с положителни емоции да се тъпче човек...
Париж
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар