Едно нещо не излиза от ума ми вече часове. Одеве трябваше да пазарувам в един голям супер до нас. Там продуктите са с добро качество, а цените им са по-ниски от тези в България, да не говорим за непрекъснатите промоции... Харесва ми атмосферата, тази разнородна глъч... Този мирис на живот... Заприказвахме се с един 61-годишен французин в униформа на магазина, каза ми, че бил два дни едно време в България по служба. От дума на дума разбрах, че сега работи като разносвач, зарежда рафтовете със стоки с количка. Преди е бил военен, и то с голям чин, сега взимал пенсия от ... 5 хиляди евро... Изстинах, ама защо тогава работите... А той ми казва - ами, не ми стигат парите. И ме пита - а колко е пенсията у вас... Обърнах се, мъж съм, ама почти се разплаках... И си тръгнах... Вървях край Сена и вече свободно оставих влагата да се стича по бузите ми... С какво бях по-различен от този човек? Защо такава жестока е съдбата? Съдбата да се родиш българин... Или по-точно - проклятието да се родиш българин... Ще го усетите, когато дойдете като мен в чужбина... Жестоко, нали - 5 хиляди евро, значи 10 хиляди лева и не му стигат парите… А мама почина със 126 лева... И никога не се оплака... А мен, защитника на майките, критика на контролираната бедност у нас, ме оплюват най-много... същите тези майки, които защитавам... Какво става наистина?
Едно нещо не излиза от ума ми вече часове. Одеве трябваше да пазарувам в един голям супер до нас. Там продуктите са с добро качество, а цените им са по-ниски от тези в България, да не говорим за непрекъснатите промоции... Харесва ми атмосферата, тази разнородна глъч... Този мирис на живот... Заприказвахме се с един 61-годишен французин в униформа на магазина, каза ми, че бил два дни едно време в България по служба. От дума на дума разбрах, че сега работи като разносвач, зарежда рафтовете със стоки с количка. Преди е бил военен, и то с голям чин, сега взимал пенсия от ... 5 хиляди евро... Изстинах, ама защо тогава работите... А той ми казва - ами, не ми стигат парите. И ме пита - а колко е пенсията у вас... Обърнах се, мъж съм, ама почти се разплаках... И си тръгнах... Вървях край Сена и вече свободно оставих влагата да се стича по бузите ми... С какво бях по-различен от този човек? Защо такава жестока е съдбата? Съдбата да се родиш българин... Или по-точно - проклятието да се родиш българин... Ще го усетите, когато дойдете като мен в чужбина... Жестоко, нали - 5 хиляди евро, значи 10 хиляди лева и не му стигат парите… А мама почина със 126 лева... И никога не се оплака... А мен, защитника на майките, критика на контролираната бедност у нас, ме оплюват най-много... същите тези майки, които защитавам... Какво става наистина?
Няма коментари:
Публикуване на коментар