Здравей Димо,
Книгата "Реката на смъртта" я прочетох на един дъх, но едва сега се осмелих да пиша. Тя оказа невероятно въздействие върху мен. Докосна из дъно душата ми, приех енергията ти и съм много благодарна и щастлива, че дори и несъзнателно и неволно знаеш за моето съществуване.
Всичко за което разказваш в тази книга и за обезценяването на живота, безразличието към човешкото страдание, грубостта на душата, безчувственото сърце - всичко така ме разтърси. Някои неща съм ги преживяла като малка или по-късно като ученичка, дори имам странното усещане като че ли някой ме е разкрил напълно..
В главния герой Меркадо на отделни места все едно някой е писал за мен. Спомням си, как месеци преди празниците започвахме да се готвим за манифестациите в часовете по физическо възпитание. Учителката ни строяваше в редици и колони на една ръка разстояние и ние се понасяхме по училищното игрище.
В нашето село имаше три поделения , гранична застава и ние изнасяхме програми. Рецитирах стихотворението "Йохан": "Над мъртвата градинка вечерта разпускаше коси от черен мрак. Йохан открехна малките врата ,огледа уличната пустота и в миг прекрачи дървения праг. След него дълго, дълго гледа тя далече впила поглед замечтан...Наоколо бе сънна пустота и само пребледнелите уста прошепваха едвам Йохан, Йохан"...и т.н. и стихотворението "Сашка", която копае гроба си сама, а войничетата ни се радваха и ни изпращаха с бурни ръкопляскания. Ставаше ми много жал за тях и същевременно им се възхищавах като ги виждах как под строй отиваха някъде и пееха "Велик е нашия войник".
Искам да спомена и един фрагмент от книгата, която ме върна в детството и помня вълнението, което изпитвах винаги, когато наблюдавах как се хранеше баща ми(само че не следях движенията на адамовата ябълка, а някъде около слепоочието нещо се движеше и ми ставаше много жал за него. Много ясно си спомням и нашата радиоточка на село (една бяла кутия) и точно в определен час след обяд се съобщаваше за нивото на р.Дунав . По-късно, когато бях вече ученичка в гимназията, татко купи едно голямо радио и ние бяхме толкова щастливи от тази нова придобивка. Всяка вечер той до късно слушаше музика или радио Свободна Европа, а аз някои радиопиеси.
Димо, благодаря на съдбата, че ме срещна с теб - една душа съвършено честна и откровена , с такава фина чувствителност, с изтънчена душевна нагласа и емоционална щедрост. Безумно смел и безкрайно честен! Възхищавам се на смелостта ти да не премълчаваш истината на живота. Ти остави в мен едно незаличимо впечатление .
Бъди благословен!
Мария Спасова
Няма коментари:
Публикуване на коментар