ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"

ИЗЛЕЗЕ НОВАТА МИ КНИГА "ДИАГНОЗА: БЪЛГАРИН В ЧУЖБИНА"
(за повече информация кликнете върху снимката)

четвъртък, 20 февруари 2014 г.

РАЗЛИКАТА MЕЖДУ ФРАНЦИЯ И БЪЛГАРИЯ…


От години търся да си обясня, поне за себе си, защо разликата между стандарта на живот, а и в цялостното усещане на нещата в България и Франция е толкова голяма и по всяка вероятност непреодолима за много, много години напред.
И ето, вчера се докоснах до нещичко. Казвам „ нещичко”, защото за вечните бг-мърморковци и неверници-„ патриоти” сигурно това ще се стори несериозно. Но всъщност дали е несериозно?
Вчера, когато гледах големия успех на френските олимпийци, става дума за завоюването от техни спортисти и на трите медала в една дисциплина, направих неволна съпоставка.
Във Франция, петата по богатство страна в света, за цели четири години непосилен труд на олимпийските им шампиони държавата дава награда два пъти по-малка от месечната заплата, която получава в България една никому неизвестна за  света журналистка, чието предаване не би издържало и една секунда в ефира на която и да е френска кабеларка… Сметката е проста – четири години труд срещу само една месечна заплата… И то заплата в най-бедната страна в Европа…
Какво значи това?
Ами, какво…
Просто трябва да си отговорим на два почти, да, почти, еднакви въпроса.
Първият е - какво цели държава, която плаща скъпо и прескъпо  за манипулации на оскотялото си население, едва преживяващо с мизерни пенсии и доходи? Гигантски заплати на журналисти, и   то   с парите на същите тези  поданици-жертви…
И вторият въпрос - какво цели държава, която внушава на своите спортисти, че завоюването на олимпийско отличие е преди всичко въпрос на чест и достойнство?
А после се чудим защо Франция е на светлинни години пред нас. И то не само в областта на спорта, нали… И псуваме, и чумосваме „ предателите”, тоест сънародниците-емигранти, които, за да съхранят жив в себе си порива към свобода,  тръгват да си търсят късмета в чужбина, разчитайки единствено на себе си, а не на своята „държава”…
Да, ние много обичаме да псуваме и чумосваме, особено пък във Фейсбук, разбира се, анонимно… С кеф…
Е, поне на тези „ нещица” ние сме „ майстори”. Да, големи „ майстори”… Олимпийски шампиони…

Димо Райков

Няма коментари: