Е, това най-много го умеем ние, българите - да гледаме все в чуждата паница...
Ето, и Фейсбук, и медиите нашенски се разнищиха от материали за Украйна. То радост, то вопли, то съвети, то порив человеческий, български...
Но кой и как ще погледне родната ни картинка? Кой ще вдиша родния мирис, кой ще пролее сълза за най-бедния народ в Европа...
Колко е хубаво така - радваш се, страдаш, викаш "ура", крещиш "у-у-у", пишеш, по-точно драскаш, за и срещу другите - преди месеци в полезрението ни бе Гърция, о, как оплаквахме горката съдба на елините, как ги съжалявахме, как плачехме за тези, на които и днес всъщност стотици хиляди българи, че и милиони вече мият, простете за лошия израз, задниците, слугувайки им ... Сега идва ред на Украйна, утре на...
Но кога ще дойде редът да погледнем и подредим собствената си къщурка - тази около нас, но и в нас самите, в главите ни?
Да, за себе си, за своето "чудно" състояние кога ще прогледнем?
Никога! В това вече съм убеден.
Защо? Ами, защото сме "велики". И то много, много "велики"... Защото всичко знаем, всичко можем, защото сме най-красиви, защото сме..., сме...
Всъщност наистина ли сме...
Димо Райков
П.П. Може да видите една съвсем малка частица от родната картинка...http://www.gospodari.com/?go=video&p=detail&videoId=9306
Няма коментари:
Публикуване на коментар