Една обикновена чистачка, работничка от най-ниското съсловие на гръцкото общество днес е…евродепутат!?!
Внимание – земята как не се е срутила!
И то българка. И то емигрантка.
Костадинка е историк по образование, тръгнала преди години за съседната ни страна заради сина си. Имал тежко заболяване, у нас искали огромна сума, тя се принудила да търси спасение за детето си в Гърция… И ето – днес Костадинка е … евродепутат.
Я ми кажете дали тази жена днес щеше да бъде такава, ако бе останала в България?
Я си представете как емигрантка у нас, работеща като чистачка, щеше да стане евродепутатка от името на България? Кой щеше да й позволи дори само да се кандидатира?
Костадинка казва :
- Да, гръцкото общество има културата, има обичта, има интереса да помага на ближния, то осъзнава колко е важно всички да бъдем добре, то знае, че нещо, което се случва на някого, утре може да се случи на другия, и това не трябва да се случва…
Жестоки, казани с огромна мъка думи…От една българка за една чужда страна, в която е отишла да … робува… И това чуждо общество я е припознало, и не само това – то я предлага и избира за евродепутат…
Атакуваната с киселина през 2008 г. бълтарска днес е символ на борбата за по-добър живот на работещите в цяла Гърция.
А у нас…
У нас – справка, картината в Бобов дол… Където майки с дечица чакат от два часа сутринта да си купят парче салам…
Всъщност накъде е тръгнала, накъде върви вече толкова години България?
България на Бойко, на Станишев, на Радан, на Бареков, на Първанов, на…цяла дружина „яки” борци за демокрация…
Всъщност колко струват всичките тези „борци” пред крехката, почти ослепяла от киселината Костадинка…
Да, ако и сега, след този пример на българката в Гърция ние, българите, не си отворим очите, значи наистина сме дефекно семе. Наистина…
А спомняте ли си какво ни говореха преди година-две нашите политици – внимавайте да не станем като Гърция, внимавайте, че тогава ще стане страшно…
Ех, дай Боже, наистина да станем като Гърция…
Поздрави, Костадинке, ти си нашата последна бяла ластовица - надежда, че българското ни име ще пребъде, дори и в друга страна…
Димо Райков
Париж
Няма коментари:
Публикуване на коментар