Вселяващите толкова години омраза сега ще ни „къпят” в … любов
В такъв момент се казва - казвах ли ви аз...
И това го говорех и пишех още от началото на уж тези "бунтове" - и на едните, които подкрепяха единия, и на другите, които пък бяха зад другия...
Всъщност аз лично го говорех и пишех това още преди доста години. Може би още след първите и големи , но и малки митинги, когато все още бяхме опиянени от изведнъж дошлата свобода и мислехме, че след две-три, абе, какво ти две-три години, още утре у нас ще дойде тя, демокрацията… И тя дойде, разбира се. Наконтена, нагиздена, напарфюмирана… Но я получиха само ония,”назначените”… Да, тя се оказа, че е само за една шепа, а за народа… За народа – ядец…
Бях проумял илюзорността на случващото се рано-рано, защото ги виждах, че те са от едно и също котило, нещо, което иначе „умни и интелигентни” хора дори и днес не го виждат. Не виждат очевадното… Защо? Слепи ли са, глухи ли са…Ами, така им отърва, нали? За да запазят парчето хлебец… Омаяни от собствения си страх, който никога не ще признаят… Да, живот, цял живот, изживян на…колене…
Да, виждах, че те за пред хората са врагове кръвни, а иначе - било в кулоарите на парламента, в будоарите си, в леглата си, в кръчмите и хотелите си те бяха... заедно...
А и не можеше да бъде иначе - създателят им бе един... А и ние сме един „овързан” отвсякъде народ. Все сме роднини, братовчеди, баджанаци… Да ви казвам ли пак кое е най-разпространеното явление, когато по онова време партизаните са слезнали от планината и са станали началници? Ами, първата им работа е била да се… разведат с жените си селянки и да вземат за верни половинки госпожиците с рипсени чорапи.. И едните доволни, бившите вече голтаци, нека и те да вкусят „агнешкото”, м-м-м, колко хубаво мирише, и другите, които все пак имат шанса по този начин да запазят качеството си на живот… Така стана и сега, след идването на демокрацията. Че къде ти демокрация със стара булка…
Така е било от памни века - българинът никога не оставя келепиреца.
Ето, сега, а и винаги, пред очите ми изниква един от първите „демократични” епизоди.
Беше само дни след идването на демокрацията. Имаше два по-малки митинга – единият встрани на катедралата, а другият – в градинката между парламента и университета. На единия митинг се бяха събрали тези, които бяха ощетени от реституцията, естествено бе те да искат да им бъдат върнати апартаментите, къщите, завзети насилствено след 9-ти септември. На другият митинг пък бяха тези, които бяха… завзели същите тези апартаменти и имоти…Те пък протестираха превантивно, те бяха срещу евентуалното връщане на собствениците на тези заграбени от тях имоти…И стана една – и едните викат – нали за това се борихме…И другите също – нали заради това се мъчихме… Вървя аз замаян и гледам – ха, та това е моят съсед Х. – крещи и вика – у-у-у, фашисти, мамка ви, искате да ми изядете сърцето и живота, няма да си дам апартамента… Отминах го, малко по-нататък изведнъж гледам … А, ама това е съпругата на същия този мой съсед?!? Само че тя сега е на другия митинг… Приближих се – у-у-у, комуняги мръсни, изядохте хляба на семейството ми, взехте имотите на татко, върнете ми ги… Стоях сащисан тогава, аз, беднякът, дето нито имах да давам, нито да взимам… И се приближих още, и попитах моята съседка – ами аз видях мъжа ти на другия митинг, а ти си тук…И оная, без дори и да трепне лицето й, ми вика – ами, разпределихме се бе, Димо, нали знаеш, ние си имаме голям и много хубав апартамент от държавата, обаче аз си искам и своето. Добре де, казвам й, че къде ще отидат тези, които ще изхвърлят от твоя наследствен имот, на улицата ли… Не е ли редно, ако ти върнат бащината къща, да върнете пък вие държавния апартамент… Не ме интересува, казва оная, където искат да отиват…После изглежда се сети, та тя не бе проста жена, доцентка бе все пак, и ме изгледа кръвнишки – ама ти какво искаш да ми кажеш, да се откажа от държавния апартамент и да го дам на тези комуняги… Моето си е мое – и апартаментът от държавата, и имота на дядо ми… После, изглежда се усети, че е попрекалила, все пак бяхме съседи, и то добри съседи, бяхме си ходили по един път преди години на гости, и добави – виж сега, Димо, ние с моя си говорихме много, викаме си – ти ще си там, аз ще съм тука, а пък, където стане, стане, все е келепирец, нали… Едното да не стане, то другото няма начин да не стане, нали…
Стоях, гледах и сърцето ми се обливаше в онова странно и изтръпнало усещане – какво става и ще става с моята страна, населена от такива тарикати… Значи единият, съпругът, поради това,че държгавата му дала апартамент, реве, за да си го запази. Но в същото време съпругата му също реве, тя пък да си върне наследството… Тоест тези двамата, а и само те ли бяха тогава така, да имат, да имат, да имат… А голтаците като моя милост да духат супата…
И с такива ли хора, Господи, България ще става демократична, нормална страна…Та може ли да бъде нормална една страна, населена от толкова голям брой … скарани с нормалността, и то елементарната нормалност, люде…
Всъщност то и така стана. Вече цели 25 години…
Да, предупреждавах. Но някой в тази България да слуша другия? Всеки слуша собствения си интерес. А то един интерес - едно дребно тарикатство...
Ето, не са минали и два-три дни от "призива" на Алгафари и неговият стопанин вече надава зов-обединение? Бойко мислел държавнически... И това от устата на… Сергей… Ах, гиди, красавци такива... До вчера се бяха хванали за гушите, разделиха цял народ, смачкаха де що бе останало читаво, то не бяха тонове ругатни помежду им, то не беше груба и недодялана ирония и присмех един на друг, то не беше...
И ето, усетили и двамата тоягата на истинския господар, как изведнъж плесват ръце и се... прегръщат...
Това нещо наистина само в България може да стане!
Не говоря за някакво обединение. То обединение рано или късно трябва да има. То и го имаше. И не както сега казва Станишев, че нацията ни била разделена от 2009 година, а тя бе разделена още след първия митинг пред " Ал. Невски" през ония първи дни на идването на уж демокрацията! Тогава тези тарикати, които бяха определени да бъдат нашите всевластни управници, се уплашиха от избухналия заряд, от взрива на народната радост...И ни удариха балтията! Измислиха всичко, което можеше да измисли един болен мозък - и противопоставяне, и "Който не скача,е червен", и "картата с черепите", и...
И народът, този иначе добър и наивен народец, биде смачкан и упоен с... омраза...
Защо забравяме, защо се правим, че не сме живели онова време, когато брат намрази брата, когато майка прокълна щерката си... А, не е ли било това време?
Та вселяването на омраза бе в оновата на сценария на този наш прословут преход!
Та не виждате ли, не усещате ли и как и днес всичко е напоено с омраза, омраза, омраза... Ние днес повече от всичко умеем да се мразим. А и да мразим и… себе си…
И пак повтарям - наслояването на омраза бе номер едно в арсенала на сценаристите. Те заложиха на него.И спечелиха! И ни откраднаха живота. И България загуби. България стана за смях и присмех на цял един свят - а, българите ли, ония бавноразвиващите се, ония, бедняците на Европа... Мой приятел бил на мач в Албания, там местните дигнали плакат - "Българите-мизерниците на Европа!"...Представяте ли си, те,албанците...
Иначе обединение е нужно. Но обединение, осъществено не от тези стари, вкиснали ни вече играчи, които ни се подиграха не само в очите,а и в сърцето, които ни унижиха и направиха така, че да ни е срам да кажем, че сме българи...
И които пак искат да ни яхат. Само че сега... обединени... Защото май гърбът на българина вече доста залиня, та за да седнат пак върху него, на ония им е нужно вече двойно седло… Е, какво е това?
Ах, как искам сега да видя очите на всички тези "приятели" във Фейсбук, които аз ги предупрежддавах, че тези двамата „всенародни любимци” са от едно котило, че всичко това, което го разиграват пред нас е просто зле режисиран и блудкав до скапване театър, как ще ме погледнат. Не очаквам извинение, то какво извинение можеш да очакваш от човек, самовлюбен в себе си, човек, който всичко знае, всичко може, човек, който всъщност не вижда по-далеч от носа си и собствения дребен шмекерлък...
Но има ли смисъл да продължавам - то ще стане онова, както и досега, което тези, или по-точно техните господари, са замислили…
А, ето, техните слуги вече започнаха… Моля, пуснете телевизора, на която и да е програма, каканиженето започва – обединение, обединение, обединение… Ура- ура- ура… Да, същите тези, които довчера ни „бомбардираха” с думите, от които ушите ни хванаха мазоли, че няма по-големи врагове от Бойко и Сергей, че трябва да се самоопределим, че трябва вкупом да гласуваме за единия, днес ще ни говорят мазно, мазно,че те, двамата, и само те двамата, ще спасят майка България… Че тя, майка България, има нужда тъкмо от такива решителни политици-мъжкари, че това повелява националният интерес… Да, познато, толкова познато… И толкова блудкаво… Но хваща дикиш, нали?
Дий, народе, дий… Поредната бразда е пред теб…
А рецептата е толкова проста - не на статуквото! И на техните слуги...
Димо Райков
П.П. Този текст го пуснах преди да започне едно уж знаково предаване по една телевизия, където водещата получава около 50 хиляди лева ли, евро ли на месец... Слушах внимателно, нарочно. И знаете ли накрая как завърши тази водеща, а уж бе започнала съмсем друга тема в началото - ами, да, познахте. Както аз бях пророкувал по-горе... Колко е предвидимо всичко в България, колко е елементарно... Да, заповедта е дадена... И спасение няма, няма...
Няма коментари:
Публикуване на коментар