Тема от Фейсбук
Ето какво получих от един приятел във Фейсбук, който e прочел долния мой текст. Ето какво и му отговорих. А вие как бихте му отговорили?
Branimir Yankov Дими, сигурно има такива истории, но е доста сълзлива, макар че разчувства...
5 h • J’aime
Dimo Raikov Ами, сълзлива е, Брани, няма как да не е сълзлива... Разбира се, за някои, а за други... Лошото е,че ние май се отучихме да плачем. А трябва,нали? Защото само в България все още съществуват тези домове за сираци, само им сменят имената... А иначе какво да говорим. Вече наистина взе да ми писва от хора, които всичко знаят и на всичко кусур намират. Ако е тъжно - ама, моля ти се, дай нещо по-така... Ако даваш "нещо по-така" - ама много е пък светло,не е истина... На българина никога и за нищо не можеш да му угодиш. Ами да седне тогава да пише, да види какво значи това... А един голям писател като Умберто Еко простичко казва - ако днес, в това студено време, един автор може да трогне, да предизвика у читателя си сълза, значи е наистина успял в посланието си... Та,такива ми ти работи,Брани, между другото, когато работех във в. "Подкрепа" известно време, аз занесох на дечицата от дома в едно родопско село - Добромирци, за първи път... банани, те ги ядяха с корите тогава, радио и тъй нататък...И знаеш ли там какво открих - че има дечица, които са напълно здрави, но бяха в този дом за душевноболни... Направих разследване, дайте ми диагнозите - а, няма... Ами как тогава държите тези абсолютно нормални деца в такъв дом... А каква била истината - държат ги там, за да помагат на персонала... Сираци, умрели майките им, бащите им в затвора или неизвестни… И – хайде там, в дъното на България, оградени със зидове,сред един ужас… Никога не ще забравя очите на едно момиче, вече 12-годишно,близначе, сестричката му се разболяла и хайде покрай болното и здравото тук… Моля ви, махнете ме от този дом, плачеше без сълзи детето... Сигурно знаеш,Брани,че тези деца плачат без сълзи… Може би защото не знаят да четат, никога не се научават, това всъщност ги спасява от сълзливи текстове… Та там децата спяха направо върху циментов под, в едни метални клетки... Смрад, ужас... Да,Брани, сълзлива история, нали? Направих каквото можах по този случай, спасих няколко дечица... Този дом мисля,че го закриха. Написах поредица от материали на тази тема,за тези деца от Добромирци край Кирково. Но началниците тогава в "Подкрепа",знаеш ги кои бяха, пуснаха само първите един-два материала. И после спряха останалите. Дочух, че лично от Президентството,знаеш и кой беше тогава президент, се обадили да ги спрат... Да,Брани, сълзливи работи,много сълзливи... Ами да ти кажа ли, че когато водех с "Балкантурист" дечица от друг дом в Родопите - от с. Стойките, на море в Слънчев бряг, как тези дечица, когато тръгвахме, не знаеха почти дума български, а когато се връщахме след седмица, пееха на воля в автобуса на чист български език... Ами да ти разкажа ли сълзливо и за Фатме,осиновена в Италия, в Бари, да знаеш каква красавица бе станала само няколко години след осиновяването, сигурно вече е и майка,италианска майка.... А беше все в ъгъла, там все плачеше и гледаше с едни ей такива очи...И думичка не знаеше... А после по телефона пердашеше италиански като картечница... Да,сълзливи неща, много,ама много сълзливи... Стига да има човек сърце да ги види… Къде-къде по-лесно е да „копнеш”, да „клъвнеш” някой приятел във Фейсбук…
Няма коментари:
Публикуване на коментар