"ДОВОЛНИЯТ" БЪЛГАРИН...

Заради кого и защо човек да пише, да се ядосва, да показва, да се опитва да освестява? Ето, прочетете думите на един от ранените полицаи.
За него журналистът пише:

"Той е баща на 3-годишно момиченце, семеен от град Средец, служи в Гранична полиция от 12 години. Не се оплака, че са ги извозвали със стария ЗИЛ. Заплатата му била чисто 900 лева месечно - напълно достатъчно да издържа семейството си."
И нито дума за това, че работят и по празниците, че бил дневна смяна, а си тръгва чак в полунощ, че ги извозват в стари бараки ковчези, и то "наблъскани като прасета" по думите на главния секретар на МВР.

А в същото време лъскавите возила на депутатските лимузини заслепяват кубетата на "Ал. Невски"...Заплатката им преминава 4-те хилядарки, че и колко още, че и екскурзиите в чужбина, я, този "трикаджията" Лукарски още ли не се е върнал с изгората си от Америка, ами, Веждито още ли е в Париж..., че и комисионните, че и...
Е, каква съдба може да има такъв народ?
Съдба на "доволен" от живота и заплатата си от 450 евро полицейски служител...И то съвсем млад човек, със семейство и деца?!?
Да, толкова във Франция дават на един клошар, който сам, по собствено желание е избрал своя начин на живот, плюс безплатна храна, плюс безплатна квартира, ако желае, а той не я желае, плюс още куп добавки, плюс безплатно цялостно лечение, плюс безплатни изцяло лекарства, плюс вечеря на кораб по Сена на Коледа, плюс...
И аз съм тръгнал да пиша, да показвам, да освестявам...Кого и защо? Да ме плюят такива като него, да казват,че те били доволни, че аз съм живеел в чужбина, че съм бил значи предател, какво толкова съм заплакал за него...
Той, дами и господа, българският полицай и баща, е "доволен"...
И то вече след 25 години демокрация, след възможността като член на ЕС поне да знаеш, да виждаш как живеят нормалните хора в нормалните страни...
А ти - там, на стария "Зил", навръх Коледа, да ходиш да гониш жени и деца в планината, бягащи от войната и смъртта, с 450-те евро, с "доволството", че живееш като бял човек и вършиш някакъв дълг...
Е, ама то...

Димо Райков