Тези дни Фейсбук гръмна и още продължава да трещи – кой за, кой против… Става дума за един крем и едно летище в Полша.
Никого не осъждам, никого не коря или обиждам.
Та кой всъщност съм аз да раздавам правосъдие - един български писател, запилян нейде по света...
Просто изведнъж се сетих за мама.
Веднъж тя ми каза по телефона, след като я попитах какво ново в Малко Търново:
- Диме, почина съседката ни. Бог да я прости!
- Бог да я прости – отвърнах и аз, после добавих – Беше добра жена…
- Диме – продължи мама. – Ще ти кажа нещо. Вчера бяхме с нея на хлебарницата. Тя едва се движеше. Не й стигнаха 50 стотинки за хляба, била си забравила портмонето у дома. Услужих й. Тази сутрин я гледам, че иде, едва-едва върви, с патерицата…И ми носи, подава ми изпод престилката си 50 стотинки. Да видиш как беше стиснала монетката, изпотила се бе стотинката, сигурно се е страхувала да не я изтърве по пътя...И ми казва – благодаря ти, Яно! Викам й – ама защо си правиш труда, та няма да обеднея с тези стотинки. А тя – Яно, зная, че си отивам, викат ме, ама как така ще оставя да си тръгна с борч. Така ми каза съседката, само след няколко часа камбаната заби…
Никого не осъждам, никого не коря или обиждам.
Та кой всъщност съм аз да раздавам правосъдие - един български писател, запилян нейде по света...
Просто изведнъж се сетих за мама.
Веднъж тя ми каза по телефона, след като я попитах какво ново в Малко Търново:
- Диме, почина съседката ни. Бог да я прости!
- Бог да я прости – отвърнах и аз, после добавих – Беше добра жена…
- Диме – продължи мама. – Ще ти кажа нещо. Вчера бяхме с нея на хлебарницата. Тя едва се движеше. Не й стигнаха 50 стотинки за хляба, била си забравила портмонето у дома. Услужих й. Тази сутрин я гледам, че иде, едва-едва върви, с патерицата…И ми носи, подава ми изпод престилката си 50 стотинки. Да видиш как беше стиснала монетката, изпотила се бе стотинката, сигурно се е страхувала да не я изтърве по пътя...И ми казва – благодаря ти, Яно! Викам й – ама защо си правиш труда, та няма да обеднея с тези стотинки. А тя – Яно, зная, че си отивам, викат ме, ама как така ще оставя да си тръгна с борч. Така ми каза съседката, само след няколко часа камбаната заби…
Изтръпнах.
Още го нося това изтръпване.
Съседката бе работила цял живот като мама.
И двете получаваха тогава по 37 евро, тоест 74 лева.
След десетина години и мама почина.
Пенсията й бе вече … двойна, „огромна”, тя така й се радваше – 68 евро, тоест 136 лева…
При последния ни разговор, преди и тя да отлети, ми се похвали - много пара получавам, Диме, много...Дано даде Господ по-дълго да я получавам.
Но Господе не я чу. Господ не й даде повече време да получава "голямата" си пенсия...
Да, това се сетих тези дни…
За тези 50 стотинки.
Стотинките на нашия грях…
Още го нося това изтръпване.
Съседката бе работила цял живот като мама.
И двете получаваха тогава по 37 евро, тоест 74 лева.
След десетина години и мама почина.
Пенсията й бе вече … двойна, „огромна”, тя така й се радваше – 68 евро, тоест 136 лева…
При последния ни разговор, преди и тя да отлети, ми се похвали - много пара получавам, Диме, много...Дано даде Господ по-дълго да я получавам.
Но Господе не я чу. Господ не й даде повече време да получава "голямата" си пенсия...
Да, това се сетих тези дни…
За тези 50 стотинки.
Стотинките на нашия грях…
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар