ДА УМИРАШ БАВНО...

Трима възрастни хора споделят в едно телевизионно предаване от центъра на София, столицата на България, която вече повече от десет години е член на Европейския съюз, най- богатата общност в света, прицел на всички бедни хора и бежанци.
Първият:
- След 46 години непрекъсната работа през 2008 година ми определиха пенсия от 157 лева и 40 стотинки, сега ми е 207 лева, жена ми има пенсия 160 лева. За парното и топлата вода плащаме на месец 160 лева, ток, студена вода, лекарства...Чисто ни остават ...60 лева...Ако децата ни не ни изпращат пари от чужбина, ние умираме...
Вторият възрастен, всъщност тя бе жена:
- Ние, българите, сме жалки хора. Само говорим по пейките и пред телевизора. Какви са тези пенсии от 140, 160, 200 лева..Кучетата имат повече от нас....Няма справедливост! Младите ни мразят...
Третият възрастен:
- Да ви кажа как живее днес българинът. Срещам млад съсед, вика ми - заплатата ми е 500 лева, краднем още 1000, така живеем...

2 милиона и 200 хиляди пенсионери има в България. 2 милиона и 200 хиляди нещастни люде.
Които не искат повече от поне ...300 лева. Тоест 150 евро...
За сравнение - нй-ниската надница във Франция днес е ...80 евро?!? Колкото е почти минималната пенсия за един цял месец днес в милата ни родина...
Камбаните на "Ал. Невски" бият тъжно...
И никой не ги чува, никой...
Пенсионерите тръгват пак към урните...За да изберат отново поредния си "спасител"...Всъщност кожодер...

Димо Райков