ПАРИЖ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОБЕДЕН, ЖИВОТЪТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕЧУПЕН...

Днес, точно три седмици след атентатите, вече осезателно се усеща, че Париж "напипва" нормалния си ритъм на живот.
Ето, отвори врати онова бистро, в което загинаха петима радващи се на живота хора.
Думите на един посетител, на външен вид ми приличаше на арабин, тоест от националността на убийците, каза:" Това е моят квартал, това е моят живот! Онези са фанатици. техният девиз е,че те ще победят, защото обичат смъртта, а ние обичаме живота. Не, смъртта никога не ще може да победи живота. Защото нима мога да живея със страх, превил глава и с очи в земята, в лъжа и без право на лично мой избор? Какъв живот ще е това без капчица радост? Затова и аз съм фанатик. Но аз съм фанатик на живота!"
Кратко, точно, ясно.
Какъвто и е девизът на Париж - " Париж дава тона!"
Това е, останалото е ...смърт приживе.

Димо Райков
Париж
петък, 4 декември