Dimo Raikov сподели снимка на Вени Марковски.
Вени Марковски
Във връзка с атентатите в Париж, писателят Димо Райков* е потресен от коментарите на нашенци под статии в сайтове със съмнителна слава. А не бива да се потриса.
Реакциите на нашенци варират от обидни думи към французите, ЕС (демек и към нас самите, но явно не и към тях, защото те не са част от ЕС), към мюсюлманите, към арабите, към който се сетите... или към който те се сетят.
Реакциите на нашенци варират от обидни думи към французите, ЕС (демек и към нас самите, но явно не и към тях, защото те не са част от ЕС), към мюсюлманите, към арабите, към който се сетите... или към който те се сетят.
Едва ли някой, някога, някъде е наясно колко много "специалисти" има сред нашенци! Оказва се, че ние сме с готови рецепти за решаване на всеки проблем, без значение за какво става въпрос.
А всъщност поведението ни е много показателно, защото показва къде сме ние, в сравнение с онази цивилизация, към която претендираме, че не само принадлежим, но едва ли не че тя е произлязла от нашата "древна православна култура".
Нашенци изпитват:
* Вместо съчувствие - назидание.
* Вместо съпричастие - безразличие.
* Вместо мислене - готови (и никому ненужни) рецепти.
* Вместо европейска солидарност - балкански гьонсуратлък.
* Вместо смиреност - горделивост от величието на българския гений.
* Вместо мълчание - шум, подвиквания, подсвирквания и крещене "Да живее България!"
А всъщност поведението ни е много показателно, защото показва къде сме ние, в сравнение с онази цивилизация, към която претендираме, че не само принадлежим, но едва ли не че тя е произлязла от нашата "древна православна култура".
Нашенци изпитват:
* Вместо съчувствие - назидание.
* Вместо съпричастие - безразличие.
* Вместо мислене - готови (и никому ненужни) рецепти.
* Вместо европейска солидарност - балкански гьонсуратлък.
* Вместо смиреност - горделивост от величието на българския гений.
* Вместо мълчание - шум, подвиквания, подсвирквания и крещене "Да живее България!"
А ние какво правим във време на трагедии? Не се обединяваме, за да сме по-силни! Всеки път се обричаме на неистовото желание да бъдем още по-големи скептици и циници.
Уважаеми хора,
Няма да ме чуете нито да кълна, нито да проклинам, нито да критикувам циниците и скептиците.
Но ще ме чуете да ви моля да не се примирявате с посланието на посредствения нашенец, който не разбира красотата на живота; който вместо да се стреми към щастие изпитва наслаждение в нещастието - своето и това на околните. За нормалния човек не бива да е срамно, че президентът е пролял сълзи пред посолството на Франция, срамно би било, ако не ги беше пролял.
Няма да ме чуете нито да кълна, нито да проклинам, нито да критикувам циниците и скептиците.
Но ще ме чуете да ви моля да не се примирявате с посланието на посредствения нашенец, който не разбира красотата на живота; който вместо да се стреми към щастие изпитва наслаждение в нещастието - своето и това на околните. За нормалния човек не бива да е срамно, че президентът е пролял сълзи пред посолството на Франция, срамно би било, ако не ги беше пролял.
Вие сами си преценете дали искате да бъдете хора и Човеци. Да бъдем циници е най-лесно - и е описано многократно в българската литература от XIX век насам.
Но да започне човек да се бори с дребните шмекери, с шмекериите на дребните хора - това е задача не по силите на всеки.
Но да започне човек да се бори с дребните шмекери, с шмекериите на дребните хора - това е задача не по силите на всеки.
А на вас дали е по силите?
Няма коментари:
Публикуване на коментар