О, какво чудо е Парижкият салон на книгата...
Хиляди издателства, десетки хиляди писатели... И книги, книги, море, не океан от книги, книги...
И щандове... На всички страни от Европа, на повечето страни от света... Ето, този щанд е на Сиера Леоне... И румънски има, и то съседите са със специално участие тази година заедно с писателите на ...Барселона. Ама български няма. Както винаги досега...
И изведнъж чувам "България"...
Господи, какво е това...
Да, дебат на тема " Защо чужденци не пишат на матерния си език, а на френски".
Приятелят ми-французин, с когото бях, ми каза - хайде да послушаме, това е интересна тема, ние, французите, много държим, когато чужденци пишат първо не на матерния си език, а на френски. Това за нас е признание. Макар че какъв писател е този, който не пише първо на родния си език...
И седнахме. И се заслушахме.
Този мини-дебат на една от десетките сцени на салона за първи път, откакто аз помня този салон, бе с участието на български писател. Оказа се, че писателят, тоест писателката, не пишела на родния си език, макар че до 21 години живеела в България, а на... френски език...
Да, заслушах се.
И изтръпнах още от първите думи на дамат: " Когато пишех на български, аз се чувствах затворена. Българският език е затворен език..."
Разлюлях се...
Дамата продължаваше:
- Затова започнах да пиша на ... френски...
И сега й превели роман в България на... български... На нея, българката... Тя не била доволна от превода и го поправяла... Какво е това?
Скудоумие някакво, нали?
Да не пишеш на матерния си език... Че какъв писател си тогава? Да пишеш на чужд език, защото твоят бил "затворен"...
Кой, мадам, е "затворен"? Вие или езикът ни, "език на нашите деди"...
Когато свърши разказът на бг-писателката, тоест "французойката", моят приятел-французин ме погледна, дълго и настойчиво, сякаш искаше нещо да ми каже...
Французите са деликатни хора, но когато нещо ги извади от релсите, когато усетят фалша, те стават невероятно агресивни. Той ми каза:
- Как така тя говори за родния си, майчин език! Бил затворен... Не й давал възможност да се изразява пълно... Аз на такива хора не вярвам! Значи всички суперлативи за нашия език са лицемерие! Ех, Димо, много ме разочаровахте вие, българите. Така със сервилничене и отричане от себе си в Европа никога няма да влезете...
Какво да му отговоря? Какво да му кажа?
Просто станах. И си тръгнах.
Да, първи ден на Парижкия салон на книгата... Първо бг-разочарование... Е, докога?
Димо Райков
Париж
Няма коментари:
Публикуване на коментар