В България ври и кипи... В България се самозапалват... И то в 21 век...
Ето, току-що се връщам от протест в Париж - рехаво присъствие, едно трицветно унило знаме, развявано от един як наш Петко...
И никакви френски медии, никакъв знак на внимание от толкова свободната и толкова актуалната иначе местна журналисти...ческа гилдия...
Бях решил да напиша един "протестен" материал в тази тоналност - защо Европа се прави на глуха, ние членове ли сме на Европейския съюз...
Още повече, че днес цял ден всички френски медии тиражират обстойно казаното от водачката на Френските "патриоти", която направо директно ни удари в сърцето - България не трябва да влиза в Шенген, българите ще донесат само беда за Франция...
Защо не ни искат?
Белязани ли сме? Прокажени ли сме?
Защо не ни дават възможност да бъдем европейци?
Това исках да напиша.
Но прочетох една статия във в. "Гласове", препечатана от чуждия печат.
Аз се изкуших също да я препечатам тук. Защото тя казва горчината истина, която никой досега, освен моя милост, но в нашите медии, не я беше казвал. Но сега тя се изрича от френски уважаван автор.
А това вече е хубаво. Доста, ама доста хубаво.
Просто завесата вече се повдига - лекичко, но все пак...
И дори само това да е "завоевание" на протестите, те заслужават нашето уважение, а не присмех и ирония.
Ето, прочетете, приятели:
На кого му пука за България?
03.03.2013 / 18:11 от: Ив Боне*, Хъфингтън поуст
Ив Боне Френските медии са пълни с мимолетни грижи – ту се насочват към Либия, която се отърва от диктатор, но пък навлезе за по-сигурно в анархията, ту към Сирия, раздирана от гражданска война, в която нашето правителство се навря на страната на ислямистите, ту към Мали, където си отдъхнаха благодарение на нашата силова и, за щастие, решителна намеса. Но докато бърза да потушава тези пожари, френската преса забравя за красивите пламъци, които се извисяват в европейското небе – ето там, на изток, в България.
София, с това толкова хубаво име за столица, се възмущава точно както Стефан Есел ни насърчаваше да го правим; София се надига, София въстава, защото повечето хора умират от глад и от студ, и защото тази и без това бедна страна, заемаща първото място по бедност в Европа, беше поздравена от Брюксел за политиката си на икономии, докато премиерът в оставка Борис Борисов – някой да му знае името? - предлага всички пенсии в Европа да станат по 120 евро, а шефът на европейската десница Жозеф Дол приветства работата на отиващото си правителство, което е довело тази европейска страна до нивото на африканските държави. Горките българи са излезли на улицата още от 4 февруари, но покрай този студ и опасността от измръзване френските журналисти не поемат риска да тръгнат натам. „Приятно е да се говори“ за самозапалванията някъде в Сиди Бузид [вероятно курорта Сиди-Бу-Саид – б.р.]или тук-таме в Нант, само да не е в София.
Каква е тази Европа, която си затваря очите пред мъките на една вече приета в прегръдките й страна? Каква е тази Европа, която предпочита да предоставя оръжие на либийски или сирийски бунтовници, отколкото да помогне на един народ, който е повярвал в нея? Каква е тази Европа, където колосални по размер богатства избягват облагането с данъци, отменени от правосъдието? Каква е тази Европа, която забравя, че преди всичко солидарността е тази, която й придава легитимност? Каква е тази Европа, чиито създатели си я бяха представяли като братска, отворена и щедра, но от която днес лъха студ като от фоайето на някоя банка? Един въпрос ми е на езика: България наистина ли е в Европа?
Ив Боне е бивш директор на френското контраразузнаване /1982-1985/ и бивш депутат. Често коментира в медиите проблеми на Близкия Изток. Автор е на книги за Ливан, Иран, Ивицата Газа и др. Публикуваме текста без редакторска намеса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар