Като участник в тазгодишния Салон на книгата в Париж, "настройката" ми тези дни е в най-желаната от мен посока. Да усещаш мириса на книгата - това непреходно богатство на света, което винаги е било достояние на одарените свише люде...
Няма политика, няма "всезнайковщина", няма партизанлък, няма простотия, няма завист, няма злоба... Няма бизи...зходица...
Има просто усещане... Усещане, че все пак в този свят има топлота, наивност, искреност, дълбочина, обич към ближния, състрадание, усещане за тленност...
Господи, та това са все неща, които в моята родина май вече са забравени и потулени... А без подобни усещания един човек, дошъл временно на тази земя, всъщност е приживе мъртвец...
Вървя из огромото пространство, населено с купища книги и стотици, хиляди писатели... И десетки, стотици хиляди читатели, от които почти всеки с пълна чанта току-що закупени творби...
Гледам огромните опашки за автографи...
Да, светът наистина понякога е прекрасен! Да, книгата никога не ще загине! Да, колко е хубаво, че на света има ... Париж... Париж на Духа, на Свободата, на човешката надежда, че в този наш временен и понякога толкова студен свят има и ... топлинка...
И потръпвам - усещам и с кожата си, че има едно странно за мен, българина, но обичайно за хората тук, усещане за родство между творец и читател, между интелигенция и народ...
И "рецептата" ми я даде приятел-французин. Ето я:
- Нормалният човек винаги обича пистателя, защото интелигенцията в нормалните страни е гаранция за това, че гласът на обикновения човек ще бъде чут. Политиците и интелигенцията са тези, които движат развитието на едно общество. А народът е техният коректив - избира ги, дава им властта, сключва с тях обществен договор. Но усети ли, че те не си вършат работата, особено често това е при политиците, той, народът, се вдига и помита тези негови слуги, които са го разочаровали. Това е нашата демокрация. И засега тя сработва. Особено, разбира се, с помощта на интелигенцията. Виж само какво море е пред очите ни, виж каква светлина има наоколо...
Вървя, слушам моя приятел... После разговарям с Жан-Клод Кариер, той ми казва, че очаква с голямо нетърпение новия си филм " Досието "Петров", с тематика и от България, после Татяна дьо Роне ми се усмихва приятелски, радва се, че и българите четат нейните книги, същото е и с Бернард Вебер... Дъглас Кенеди ме прегръща и кани да присъствам на дебата му за Жорж Сименон, един писател от Конго пък ме води на коктейл с негови сънародници...
Да, глътка въздух ... Редактор от голямо френско издателство се препъва в мен, то народ, народ..., после ми вика - извинявай, Димо...Е, какво по-хубаво от това, та аз не го познах в първия момент, а той...
И призовавам мислено, какво да се прави, нали и аз съм писател, макар и български, моя скромен принос в този необозрим, но може би и поради това, толкова хубав откъм човещина океан на Духа...
П.П. Тази информация с добавени данни по-долу я взех от сайта на ИК "Хермес". Но за съжаление поради технически проблеми не се появяват изображения, тоест снимки на кориците на книгите ми. Всъщност, ако някой от моите приятели се интересува от тях, то ще ги намери в колекцията от снимки на страницата ми.
-----
Димо Райков
Димо Райков е роден на 31.07.1954 г. в гр. Малко Търново. Завършил е българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Член е на Сдружението на българските писатели.
Работил е като редактор в редица литературни издания и национални медии, бил е съветник на Комисията по медии и култура в 38-то Народно събрание на Република България, както и шеф на „Връзки с обществеността“ в Министерството на труда и социалната политика. Автор е на книгите: Стълба от камък, разкази, 1983; Жребият, повест, 1987; Мигът на невестулката, разкази, 1989; Писма до мъртвия брат, роман, 1993; Пансионът, роман, 199 ; Париж, моят Париж…, 2006 ; BG емигрант в Париж, 2008 ; Писма до мъртвия брат. Пансионът, 2008 ; 55 тайни на Париж, 2009 ; Кестени от Париж, разкази, 2011 ; Реката на смъртта или разказ за генезиса на една омраза,2012.
Романите на Димо Райков „Писма до мъртвия брат” и „Пансионът” се намират в 12 от световноизвестните публични и национални библиотеки – Ню Йорк, Вашингтон, Блумингтън, Бъркли, Харвард, Лондон, Париж, Москва, Варшава, Букурещ, Прага, Белград. Сборникът с разкази „ Мигът на невестулката” е в раздел „Колекция” на Националната библиотека на Австралия, а шест негови книги в онлайн вариант - в Конгресната библиотека на Ню Йорк.
Книгата „Париж, моят Париж…”, която има няколко преиздания, се нареди в топ – 20 на най-продаваните и четени заглавия, издадени от издателство „Хермес” за цялата му 20-годишна история.
•
Писма до мъртвия брат
от Димо Райков
Два романа, благословени от Ванга...
•
BG емигрант в Париж
от Димо Райков
„ВG емигрант в Париж“ – частица от многоликия образ на BG емиграцията в Париж!
•
Париж, моят Париж
"Шан-з-Елизе", Триумфалната арка, Айфеловата кула, "Нотр Дам дьо Пари", Монмартр, "Мулен Руж", площад "Пигал"… Това са не само световни забележителности, но и територия на духа...
•
Реката на смъртта
от Димо Райков
Дъждовна нощ. Проехтяват изстрели...
•
Кестени от Париж
от Димо Райков
Тези разкази вопли са моят пореден опит да надникна там, в бездната на парижкото метро, там, в подземията на оня, другия Париж, където спят, трудят се, дишат, пеят и…
•
55 тайни на Париж
от Димо Райков
Париж вече е… ваш! Светът е ваш! Поне за пет дни, нали? На добър път!
Няма коментари:
Публикуване на коментар