Това, което пише в своето есе " Ужасете се от себе си" Андрей Кончаловски, този голям ум, аз също го изповядвам вече толкова години.
Заради това нещо аз причиних на себе си и на семейството си толкова мъка...
И вече години наред "лапам дръвцето" на ония вечни и възпроизвеждащи се "патриоти", които все ми съскат - Райков, пиши положително...
А аз просто единствено исках, а и продължавам да искам, да се вгледаме в ...себе си.
Да не търсим оправдание за май вечната ни лоша подредба на българската ни къщичка в световната конспирация, в другите. А в себе си.
Да се погледнем, да се пречистим, ако можем, разбира се, и да вървим напред. С любов, а не с омраза...
Заради това предприех на 50 и повече години този самоубийствен, според някои пак "патриоти", ход да променя издъно начина си на живот, да заживея в една от най-великите държави на Свободата, за да мога да пия вода от извора. Да "пия", да видя, да изживея и да го предам на моя българин...
Но...
Да, май сбърках - не предполагах, че това не е позволено на хора като мен, тръгнали от нищото, тоест от едно бедно семейство, което цял живот е оцелявало и чиито поколения също така, пак според някои нашенци, трябва вечно да оцеляват безропотно, а не да се опитват да...мислят. Не и да питат. Че да се осмеляват и да показват...
И най-странното - най-ревностни мои противници днес се оказват тъкмо мои събратя по произход и съдба - те не могат да преживеят мисълта, че някой от тяхната черга е дръзнал да изплува от казана, че се е опитал да надскочи предопределеността си, че е имал куража и саможертвата да тръгне подир порива си към свобода и човешко достойнство.....
Подобно нещо в България не се прощава. Защото "Роденият да пълзи, трябва винаги да пълзи"...Спомнате ли си онова - да, онова прословуто "софийско жителство"? Щом си роден там, там ще жимееш, там ще си умреш, големият окръжен град, София, Пловдив, Варна, Бургас не са за теб... Светът не е за теб!
Всъщност тази ранна утрин, прочитайки този текст на Кончаловски, аз проумях окончателно своята незавидна съдба, а и онова, което сам чувствах през тези толкова мъчни и разтърсващи ме години на емигрантство.
Защо наистина предприех този свой ход на живота? Защо преживях, а и преживявам всичко това? За да поемам ежечасно вродената лоша енергия на скования от страх човек, който винаги търси вината у другия, който не иска да се променя за нищо на света? И за когото хора като мен са просто ...българомразци...
Да, всяка промяна, всяко вглеждане в себе си иска усилие, иска нажежаване до червено на мозъка...Иска вътрешна вяра, че сам можеш, сам и пак сам...
Колцина всъщност го могат това? Колцина биха платили цената за това? Защото на този свят за всичко се плаща, за всичко. И то как само се плаща...
Колко по-лесно е да кажеш - а, аз съм жертва, другият е виновен...
И да не рискуваш.
И да подминеш.
И да не нарушаваш уюта на мизерния си животец...Живот без никакво усилие...И да мразиш оня, който все пак ти казва - погледни в себе си...
Да, "Няма по-сляп от този, който не иска да види"...
Да, Кончаловски пише в това свое есе за Русия.
Но нима това не важи и за България? Разбира се, в съответстващите й размери.
Да се вгледаме в себе си.
Една може би неизпълнима повеля, една мечта за руснака. А и за българина...
Едни мои май погубени толкова години...
И все пак..Да, и все лак...
Заради това нещо аз причиних на себе си и на семейството си толкова мъка...
И вече години наред "лапам дръвцето" на ония вечни и възпроизвеждащи се "патриоти", които все ми съскат - Райков, пиши положително...
А аз просто единствено исках, а и продължавам да искам, да се вгледаме в ...себе си.
Да не търсим оправдание за май вечната ни лоша подредба на българската ни къщичка в световната конспирация, в другите. А в себе си.
Да се погледнем, да се пречистим, ако можем, разбира се, и да вървим напред. С любов, а не с омраза...
Заради това предприех на 50 и повече години този самоубийствен, според някои пак "патриоти", ход да променя издъно начина си на живот, да заживея в една от най-великите държави на Свободата, за да мога да пия вода от извора. Да "пия", да видя, да изживея и да го предам на моя българин...
Но...
Да, май сбърках - не предполагах, че това не е позволено на хора като мен, тръгнали от нищото, тоест от едно бедно семейство, което цял живот е оцелявало и чиито поколения също така, пак според някои нашенци, трябва вечно да оцеляват безропотно, а не да се опитват да...мислят. Не и да питат. Че да се осмеляват и да показват...
И най-странното - най-ревностни мои противници днес се оказват тъкмо мои събратя по произход и съдба - те не могат да преживеят мисълта, че някой от тяхната черга е дръзнал да изплува от казана, че се е опитал да надскочи предопределеността си, че е имал куража и саможертвата да тръгне подир порива си към свобода и човешко достойнство.....
Подобно нещо в България не се прощава. Защото "Роденият да пълзи, трябва винаги да пълзи"...Спомнате ли си онова - да, онова прословуто "софийско жителство"? Щом си роден там, там ще жимееш, там ще си умреш, големият окръжен град, София, Пловдив, Варна, Бургас не са за теб... Светът не е за теб!
Всъщност тази ранна утрин, прочитайки този текст на Кончаловски, аз проумях окончателно своята незавидна съдба, а и онова, което сам чувствах през тези толкова мъчни и разтърсващи ме години на емигрантство.
Защо наистина предприех този свой ход на живота? Защо преживях, а и преживявам всичко това? За да поемам ежечасно вродената лоша енергия на скования от страх човек, който винаги търси вината у другия, който не иска да се променя за нищо на света? И за когото хора като мен са просто ...българомразци...
Да, всяка промяна, всяко вглеждане в себе си иска усилие, иска нажежаване до червено на мозъка...Иска вътрешна вяра, че сам можеш, сам и пак сам...
Колцина всъщност го могат това? Колцина биха платили цената за това? Защото на този свят за всичко се плаща, за всичко. И то как само се плаща...
Колко по-лесно е да кажеш - а, аз съм жертва, другият е виновен...
И да не рискуваш.
И да подминеш.
И да не нарушаваш уюта на мизерния си животец...Живот без никакво усилие...И да мразиш оня, който все пак ти казва - погледни в себе си...
Да, "Няма по-сляп от този, който не иска да види"...
Да, Кончаловски пише в това свое есе за Русия.
Но нима това не важи и за България? Разбира се, в съответстващите й размери.
Да се вгледаме в себе си.
Една може би неизпълнима повеля, една мечта за руснака. А и за българина...
Едни мои май погубени толкова години...
И все пак..Да, и все лак...
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар