Дни наред у мен кънтят едни лоши думи на един възрастен българин.
Един от онези, заради които аз приех да причиня толкова неприятности на семейството ми и на самия мен.
Да тръгнеш на тази възраст за чужбина, само и само да бъдеш свободен, само и само да имаш куража и възможността да пишеш истината, за да усетят моите сънародници, че все пак на този свят има нормален живот, че въпреки проблемите хората от нормалните страни се радват на живота - о, това трудно се прощава в моята родина...
Но има ли по-сляп от този, който не иска да види?
Да, тези думи на бащата на мой фейсбук-приятел ме огорчиха много, много...
Те за сетен път ми показаха, че положението у нас е безнадеждно, че усилия от рода на моите са обречени винаги на провал...
Какво всъщност бил казал на своя син бащата на моя?
Ами казал му - какво толкова се възторгваш от този Димо Райков? Не виждаш ли, че той е неуспял в живота човек? Че свестен би ли отишъл в чужбина на тия години, само неуспял човек може да направи това и така да критикува успелите у нас хора...
Да, за този човек, когото видях единствено на снимка, аз съм ... некадърник. Защото съм бил критикар и защото съм в чужбина... И защото се боря за такива като него...
А той, смачканият и примирен човечец, бил...кадърен, че и успял...
А аз, авторът на толкова книги, тръгналият от онова градче М. Търново син на майка-чистачка и баща-миньор, сам-самичък, без ничия помощ, и стигнал с цената на толкова лишения и прегрявания на мозъка до града на светлината и свободата - Париж, съм бил ...некадърник.
Странна, интересна, но напълно закономерна бг-логика.
Логика на един роб, живял цял живот в страх и усилие за оцеляване, който иска обаче такива като него да бъдат и децата, и внуците му... Роб, раздиран от завист и покорство.
"Преклонена главица сабя не я сече!"
Останалото според този и такива като него е... некадърност..
Как така Димо Райков ще напусне къщичката, как така той ще иска да бъде нормален човек? Та ние, българите, трябва да сме тук и само тук, да търпим, да носим ярема... Хайде бе, некадърници такива, чужбина им се приискало... Изменници, предатели, отцеругатели, безродници...
Гледам една семейна снимка, която моят приятел е публикувал, гледам и този негов баща. Един смачкан, възрастен човечец, който по всяка вероятност цял живот е оцелявал, който цял живот е живеел, борейки се за насъщния... И не мога да проумея откъде у него идва тази злоба към такива като мен, които не се примиряват със статуквото, които се опитват да дишат... Които с цената на жестоки лишения и изгубени години живот се опълчват срещу сивотата и мизерията... Които сами си причиняват мъка, за да се борят за по-добро бъдеще на такива като него...
Защо бе, човече, защо? Нима не виждаш истинския виновник, защо се нахвърляш срещу един човек, който заради теб "лапа дръвцето"?
Всъщност аз зная причината за омразата на такива хора - те не искат да знаят, че има места в този свят, където хората не се борят само за оцеляване, където всеки си плаща за това, което потребява, а не търси далаверата и "мекото"... Те не искат да знаят, че има друг свят, където, въпреки и проблемите там, хората живеят достойно, и то днес, а не утре...
И товао вбесява такива хора - затова той строи заграждения, затова мрази другия, затова се затваря в своя свят и се съизмерва единствено със съседа си, затова и не иска да знае, защото познанието ще му покаже, че е живял тъжно...
Затова - такива като теб, Райков, не ми трябват. Махай се, аз си обичам този начин на живот, тоест този начин на живуркане на колене...
Когато моят татко бе в Париж, когато го качих на върха на Айфеловата кула, той, моят баща-миньор, който цял живот дълбаеше земята, ме прегърна и през сълзи ми каза:" Благодаря ти, Диме, че ме доведе тук! И в края на живота си да разбера, че нищо не съм живял. Че то все оцеляване, все мъка, от заплата на заплата... Цял живот така и не се наядох на ...маслинки, на обикновени гръцки маслинки...Пестене, пестене, пестене...Сега видях, сега разбрах, че тези хора тук са на светлинни години от нас, че те, за разлика от нас, са разбрали истината за този живот, че той е един-единствен, че трябва да се живее сега, а не утре..."
И тогава татко ми каза още едни думи, които ме зашеметиха:"Синко, продължавай да се бориш! Ние цял живот те възпитавахме да си траеш, да падаш пред по-силния, но сега разбрах, че ти си бил прав. И макар че заради теб много хора ни намразиха, ти продължавай! Та дано някога М. Търново и София да станат поне мъничко като Париж.."
Татко вече е в оня, по-хубавия свят.
Но такива като този, за който става дума тук, са вечни. Те са винаги живи...
Ех, българино, ех, България...
Да, безнадеждност... Пълна и глуха безнадеждност...
След подобни думи аз се питам - накъде всъщност съм тръгнал? И защо? И защо си опропастих живота? Та такива хора имат ли нужда от светлина? Та те толкова обичат ... тъмнината...
Да, няма да се уморя да повтарям - "Няма по-сляп от този, който не иска да види"...
Ти му казваш, показваш... А той - а, ти ли ще ми кажеш, аз всичко си знам... Махай се бе, изчезвай, родоотстъпник такъв...
В България да си на почит трябва да си началник, да си "патриот", да мачкаш, да скачаш срещу другия, беззащитния, бедния, болния...
Да ти имат страха.
И да те държат на ...каишка...
Да, колко хубаво и точно го е казал Станислав Стратиев: "След като си се родил българин, останалото няма значение!"
Един от онези, заради които аз приех да причиня толкова неприятности на семейството ми и на самия мен.
Да тръгнеш на тази възраст за чужбина, само и само да бъдеш свободен, само и само да имаш куража и възможността да пишеш истината, за да усетят моите сънародници, че все пак на този свят има нормален живот, че въпреки проблемите хората от нормалните страни се радват на живота - о, това трудно се прощава в моята родина...
Но има ли по-сляп от този, който не иска да види?
Да, тези думи на бащата на мой фейсбук-приятел ме огорчиха много, много...
Те за сетен път ми показаха, че положението у нас е безнадеждно, че усилия от рода на моите са обречени винаги на провал...
Какво всъщност бил казал на своя син бащата на моя?
Ами казал му - какво толкова се възторгваш от този Димо Райков? Не виждаш ли, че той е неуспял в живота човек? Че свестен би ли отишъл в чужбина на тия години, само неуспял човек може да направи това и така да критикува успелите у нас хора...
Да, за този човек, когото видях единствено на снимка, аз съм ... некадърник. Защото съм бил критикар и защото съм в чужбина... И защото се боря за такива като него...
А той, смачканият и примирен човечец, бил...кадърен, че и успял...
А аз, авторът на толкова книги, тръгналият от онова градче М. Търново син на майка-чистачка и баща-миньор, сам-самичък, без ничия помощ, и стигнал с цената на толкова лишения и прегрявания на мозъка до града на светлината и свободата - Париж, съм бил ...некадърник.
Странна, интересна, но напълно закономерна бг-логика.
Логика на един роб, живял цял живот в страх и усилие за оцеляване, който иска обаче такива като него да бъдат и децата, и внуците му... Роб, раздиран от завист и покорство.
"Преклонена главица сабя не я сече!"
Останалото според този и такива като него е... некадърност..
Как така Димо Райков ще напусне къщичката, как така той ще иска да бъде нормален човек? Та ние, българите, трябва да сме тук и само тук, да търпим, да носим ярема... Хайде бе, некадърници такива, чужбина им се приискало... Изменници, предатели, отцеругатели, безродници...
Гледам една семейна снимка, която моят приятел е публикувал, гледам и този негов баща. Един смачкан, възрастен човечец, който по всяка вероятност цял живот е оцелявал, който цял живот е живеел, борейки се за насъщния... И не мога да проумея откъде у него идва тази злоба към такива като мен, които не се примиряват със статуквото, които се опитват да дишат... Които с цената на жестоки лишения и изгубени години живот се опълчват срещу сивотата и мизерията... Които сами си причиняват мъка, за да се борят за по-добро бъдеще на такива като него...
Защо бе, човече, защо? Нима не виждаш истинския виновник, защо се нахвърляш срещу един човек, който заради теб "лапа дръвцето"?
Всъщност аз зная причината за омразата на такива хора - те не искат да знаят, че има места в този свят, където хората не се борят само за оцеляване, където всеки си плаща за това, което потребява, а не търси далаверата и "мекото"... Те не искат да знаят, че има друг свят, където, въпреки и проблемите там, хората живеят достойно, и то днес, а не утре...
И товао вбесява такива хора - затова той строи заграждения, затова мрази другия, затова се затваря в своя свят и се съизмерва единствено със съседа си, затова и не иска да знае, защото познанието ще му покаже, че е живял тъжно...
Затова - такива като теб, Райков, не ми трябват. Махай се, аз си обичам този начин на живот, тоест този начин на живуркане на колене...
Когато моят татко бе в Париж, когато го качих на върха на Айфеловата кула, той, моят баща-миньор, който цял живот дълбаеше земята, ме прегърна и през сълзи ми каза:" Благодаря ти, Диме, че ме доведе тук! И в края на живота си да разбера, че нищо не съм живял. Че то все оцеляване, все мъка, от заплата на заплата... Цял живот така и не се наядох на ...маслинки, на обикновени гръцки маслинки...Пестене, пестене, пестене...Сега видях, сега разбрах, че тези хора тук са на светлинни години от нас, че те, за разлика от нас, са разбрали истината за този живот, че той е един-единствен, че трябва да се живее сега, а не утре..."
И тогава татко ми каза още едни думи, които ме зашеметиха:"Синко, продължавай да се бориш! Ние цял живот те възпитавахме да си траеш, да падаш пред по-силния, но сега разбрах, че ти си бил прав. И макар че заради теб много хора ни намразиха, ти продължавай! Та дано някога М. Търново и София да станат поне мъничко като Париж.."
Татко вече е в оня, по-хубавия свят.
Но такива като този, за който става дума тук, са вечни. Те са винаги живи...
Ех, българино, ех, България...
Да, безнадеждност... Пълна и глуха безнадеждност...
След подобни думи аз се питам - накъде всъщност съм тръгнал? И защо? И защо си опропастих живота? Та такива хора имат ли нужда от светлина? Та те толкова обичат ... тъмнината...
Да, няма да се уморя да повтарям - "Няма по-сляп от този, който не иска да види"...
Ти му казваш, показваш... А той - а, ти ли ще ми кажеш, аз всичко си знам... Махай се бе, изчезвай, родоотстъпник такъв...
В България да си на почит трябва да си началник, да си "патриот", да мачкаш, да скачаш срещу другия, беззащитния, бедния, болния...
Да ти имат страха.
И да те държат на ...каишка...
Да, колко хубаво и точно го е казал Станислав Стратиев: "След като си се родил българин, останалото няма значение!"
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар