24 ГОДИНИ УЖ ДЕМОКРАЦИЯ - ЖИВИ ЛИ СМЕ ИЛИ МЪРТВИ ПРИЖИВЕ...
24 години от един човешки живот ...
Години на тръпна надежда, на вяра, на наивност...
Години на пошъл, но "хващащ" за гърлото българина сценарий...
Години на филтъра, на оня, "нашия" филтър...
Години на злоба, на самоизяждане...
Години на омраза... към другия, към ... себе си дори...
Години на лъжата, на подмяната, на низостта...
Години на престъпността, на издигането на "върха на стълбата" на лъжата, на оторизирането на кражбата за начин на бг-живот...
Години на крещящ парадокс - да си член на НАТО, на ЕС, а да си "гангренясал" от... комунизъм...
Години на постоянни "битки" все за свалянето на комунизма...
Години на превръщането на България в инкубатор на емигранти...
Години на странно и необяснимо също явление - майка на емигранти да плаче за тях всеки момент, а в същото време да мрази идващите в България емигранти...
Години на потресно явление - съществуването на явлението "емигранти в собствената си страна"... Това вече е последното, което може да се случи на един народ...
Години на обезличаване на единственото, което комунизмът не успя - обичта към един футболен отбор... Като начин на съхраняване на достойнството, на порива към свобода...
Години на позорно явление - бг-гурбетчийство, и то от 65-70 годишни български майки-мадони...
Години на размяна на естествения ход на нещата - родителите, вместо да се радват заслужено на старините си, както е в нормалните страни, слугуват в чужбина, а децата чакат паричките им, за да лежат и псуват по интернет...
Години на "патриотизма", който бива осребряван ловко от шепа бездарнци и кресльовци...
Години на липсата на памет, на желанието нищо да не се знае за онова време на безпаметието - само 3 процента от българите, според изследване на Американския университет в Благоевград, искат да научат истината за съветския комунизъм по време на тоталитаризма...
Години на страха, на повсеместния, прилепчив и утаен навсякъде страх...
Години на манипулацията...
Години на пренасищане от едни и същи поставени лица по медии...
Години на чалгата - в музиката, но и във всяка част от нашия живот, на чалгата и вътре в нас...
Години на липсата на каквато и да е състрадателност, на дори елементарно съчувствие към ближния, към бедния, към болния, към възрастния, тоест, към родителите ни...
Години на бг-далавераджиите...
Години на ментетата, на "калинките", на фалша, на погнусата...
Години на "докторите", на "професорите"...
Години на "елитните", "красивите", "умните", "интелигентните"...
Години на бг-тарикатите на прехода...
Години на контролираната мизерия...
Години на пенсиите-геноцид от по 50 евро на месец...
Години на постоянна бг-криза...
Години на борба за морал, водена от ... неморалните...
Да, изгубени години...
Откраднати години от един човешки живот...
Всъщност живи ли сме или мъртви приживе...
Кой ни ги открадна тези години...
Чуждата конспирация...
Или оня, другият... Съседът, измисленият, препоръчаният ни, посоченият ни за враг...
Или ... самите ние...
Да, онова, което е вътре, дълбоко в нас...
И от което надали има спасение в нашия бг-вариант на живот...
Димо Райков
24 години от един човешки живот ...
Години на тръпна надежда, на вяра, на наивност...
Години на пошъл, но "хващащ" за гърлото българина сценарий...
Години на филтъра, на оня, "нашия" филтър...
Години на злоба, на самоизяждане...
Години на омраза... към другия, към ... себе си дори...
Години на лъжата, на подмяната, на низостта...
Години на престъпността, на издигането на "върха на стълбата" на лъжата, на оторизирането на кражбата за начин на бг-живот...
Години на крещящ парадокс - да си член на НАТО, на ЕС, а да си "гангренясал" от... комунизъм...
Години на постоянни "битки" все за свалянето на комунизма...
Години на превръщането на България в инкубатор на емигранти...
Години на странно и необяснимо също явление - майка на емигранти да плаче за тях всеки момент, а в същото време да мрази идващите в България емигранти...
Години на потресно явление - съществуването на явлението "емигранти в собствената си страна"... Това вече е последното, което може да се случи на един народ...
Години на обезличаване на единственото, което комунизмът не успя - обичта към един футболен отбор... Като начин на съхраняване на достойнството, на порива към свобода...
Години на позорно явление - бг-гурбетчийство, и то от 65-70 годишни български майки-мадони...
Години на размяна на естествения ход на нещата - родителите, вместо да се радват заслужено на старините си, както е в нормалните страни, слугуват в чужбина, а децата чакат паричките им, за да лежат и псуват по интернет...
Години на "патриотизма", който бива осребряван ловко от шепа бездарнци и кресльовци...
Години на липсата на памет, на желанието нищо да не се знае за онова време на безпаметието - само 3 процента от българите, според изследване на Американския университет в Благоевград, искат да научат истината за съветския комунизъм по време на тоталитаризма...
Години на страха, на повсеместния, прилепчив и утаен навсякъде страх...
Години на манипулацията...
Години на пренасищане от едни и същи поставени лица по медии...
Години на чалгата - в музиката, но и във всяка част от нашия живот, на чалгата и вътре в нас...
Години на липсата на каквато и да е състрадателност, на дори елементарно съчувствие към ближния, към бедния, към болния, към възрастния, тоест, към родителите ни...
Години на бг-далавераджиите...
Години на ментетата, на "калинките", на фалша, на погнусата...
Години на "докторите", на "професорите"...
Години на "елитните", "красивите", "умните", "интелигентните"...
Години на бг-тарикатите на прехода...
Години на контролираната мизерия...
Години на пенсиите-геноцид от по 50 евро на месец...
Години на постоянна бг-криза...
Години на борба за морал, водена от ... неморалните...
Да, изгубени години...
Откраднати години от един човешки живот...
Всъщност живи ли сме или мъртви приживе...
Кой ни ги открадна тези години...
Чуждата конспирация...
Или оня, другият... Съседът, измисленият, препоръчаният ни, посоченият ни за враг...
Или ... самите ние...
Да, онова, което е вътре, дълбоко в нас...
И от което надали има спасение в нашия бг-вариант на живот...
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар