Е, ама това вече е...
Гледам по стар журналистически навик две телевизии - българска и френска.
Българската телевизия е Нова телевизия, а предаването е на един позастарял водещ... Който, казват, имал голям рейтинг...
Господи, такова предаване не бях виждал отдавна. Минути ценно телевизионно време да бъде използвано за разглеждане на ... тялото на една фолкпевачка,чието първо гадже било разстреляно пред очите й...
Как само се въртеше като пумпал водещият, та да има възможност камерата да "разглежда" почти голото тяло на това момиче...
И въпрос на въпросите бе - къде и какви са татуировките по тялото ти...
И падна едно въртене, едно приклякване от страна на водещия, едни умопомрачителни теми, бледнеещи дори и пред тези на самодейното социзкуство...
И в този момент изстинах - спомних си как само преди година търсех възможност да представя последния си роман с тема убийствата по българските граници...
Какво мълчание, каква студенина към един писател...
А сега...
Сега...
И после мнозина в България ми пишат - г-н Райков, стига с критика, дайте положително, дайте оптимизъм...
Ами, дайте го, приятели!
И продължавайте да гледате подобни ерзац-предавания...
Гледайте ги в захлас, с непристорено внимание, гледайте да не изтървете онова място, където тази певачка е татуирана с прабългарски герб, значи патриотка е тя, милата, за разлика от хора като моя милост, които търсят паметта и ... критичното...
А сега да погледнем, поне за миг, френската телевизия, предаване за скършената съдба на една също певица - Барбара...
Разликата обаче е между земята и небето...
Не само между певиците... Тук изобщо няма никаква база за сравнение.
А и между самия механизъм на предаванията.
Във френската телевизия ненатрапчиво, но вълнуващо се проследява съдбата на една голяма артистка, на едно истинско изкуство...
Гледам, слушам и ми става тъжно. Ама много, много тъжно...
Защото и тук - телевизия, и там - телевизия... И тук - певица, и там - уж певица...
А всъщност бездната е огромна, ама знаете ли какво значи това "огромна"...
И, сещате се, в чия полза са нещата, нали...
Да, няма по-щастливи същества от тези, които не знаят колко всъщност са нещастни...
Няма коментари:
Публикуване на коментар