Какво е това – страната-инкубатор на емигранти да мрази… емигрантите
В България става нещо страшно.
И нито един от така наречените интелектуалци, нито един от тези храненици на уж „човека на света” – космополита Сорос, например, не надига глас… Нещо повече, те всячески се опитват да сгъстяват омразата, която е така заляла вече България, че е утаена навсякъде…
Прочетете, погледнете – където и както искате – било по медиите, било по интернет – не изтръпвате ли от гъстата, ама толкова гъста, и то първобитна… омраза?
И защо никой дума не продумва от тези борци уж за морал, от тези уж високоинтелигентни люде за най-голямото зло днес в България, онова зло, което вече 24 години души моя народ.
Да, става дума за КОНТРОЛИРАНАТА МИЗЕРИЯ, тоест за едни, елита, има милиони, че и милиарди, а за народа, да, суверена, няма и пет лева за увеличение на пенсиите-подигравки, само геноцид от по 70 евро…
Знаете ли, че един милион майки и бащи живеят с такива пенсии на месец под минимума, и то българския минимум от стотина евро …
Да ви кажа ли колко е този същият жизнен минимум във Франция, която вие също обичате да псувате и иронизирате – 900 евро, значи близо 1800 лева на човек?!? А да ви казвам ли, че храната им е вече и по-евтина от нашата в България, за качеството да не говорим, знаете какви гастрономи са французите… Да ви казвам ли…
Всъщност има ли смисъл… Вие си знаете своето – а, от моето гардже „по-убаво нема”… А и не искате да знаете как е по широкия свят… Да, колко е права мъдростта „ Няма по-сляп от този, който не иска да види”… Да, защо му е „виждане”, там, в кочинката, там, където майката му е „мразенето”… Там е къде-къде по-удобно, така-а-а, в тинята…
Няма такъв геноцид никъде в света, никъде! Само в България…
Да, повсеместната контролирана мизерия, която ражда всъщност всичко останало… Мизерията, която ражда… омраза…
Вижте Интернет, Фейсбук, българските им версии, разбира се…
Какво е това?
В кой век живеем? И как може толкова примитивно да мисли един народ, чиято почти половина вече е емигрант в чужбина, а другата – емигрант в собствената си родина…
Изгубих доста време и без пари направих онова, заради което някои „умни и интелигентни” би трябвало да направят с тлъстите пачки, дадени им, а и давани, от техните покровители и кукловоди – порових се в материалите и коментарите в мрежата…
И се ужасих!
Не че не усещах накъде духа вятърът в моята страна, в живота си имах един жесток период, когато поради глупост и този толкова криворазбран „патриотизъм”, бях изпитал с всяка част на тялото си какво значи да бъдеш „патриот” в България… Бях попаднал за известно време, и то в младостта си, под отровното було на този „патриотизъм”, бързо се осъзнах, след като видях, че всичко е един сценарий на онези, които насаждаха в обществото ни омраза, само и само за да скрият пъклените си планове да крадат, да трупат милиони кървави народни пари…
Добре, ние тогава бяхме млади, глупави, рожба на онова време, току-що освободили се и навлизащи в демокрацията… Простено да ни е невежеството. За което обаче яко платихме. А и продължаваме да плащаме… С един почти цял откраднат ни живот…
Но защо сега, толкова години след ония, пак се възпроизвежда абсолютно същото, и то в по-лош и още по-жесток вариант?
Само един факт – във фейсбук имаше група от над 20 хиляди души, озаглавена „Да кастрираме принудително циганите”?!? Представяте ли си? Днес, в 21 век… И то в най-бедната страна в Европа, с най-нещастното население… Едни нещастници искат да кастрират други още по-големи нещастници!?!
Защо съвсем млади деца, невидели и не усетили жилото на онова време, днес са върло мразещи другия хора…
Защо поне за миг тези размахващи оръжието на омразата люде не се запитат – кой е виновен за раждането си, а и за името си? Та нали това са две от нещата, които изобщо не са зависими от нас? Ами ако ние самите бяхме родени като тези нещастни души, от невръстни да попаднем в копторите на гетото… Та ние толкова години не можем да се преборим, а и може би не искаме, с мизерията на българското, ами тези хора как да се преборят сами с мизерията и онаследените привички на гетото? Ако ние бяхте родени роми кой, как и защо би ни дал шанс…
И дали тяхното гето е по-малко миризливо от нашето…
Да, въпроси, въпроси…
Кой, как и защо напълни сърцата ни с тази жлъч?
Зная, о, как зная – как ще скочат пак дежурните „паттриоти”, как ще изсъскат – мръсник, предател, родоотстъпник, чужда подлого…
Да, зная… Защото вече съм им сърбал попарата… И то яко, ама много яко…
Но зная и какво би се случило, ако същите тези блюстители на чистата бг-нация в България по една или друга причина се озоват в чужбина. И когато тогава кажат, че са българи, какво ще последва…
Ще последва за тях шок, повсеместен дълбок и пронизващ шок!
Защото събеседникът ви, драги „патриоти”, още щом споменете, че сте българин, ще се извърне, ще каже тихичко, но достатъчно ясно – а, от ония, бавноразвиващите си… Които вече четвърт век не могат да осигурят дори елементарни, кучешки условия на живот на пенсионерите, на бедните, на болните, тоест, на родителите си…
И тогава ще зинете, драги „патриоти”, така ще зинете с уста, че…
Защото ще разберете и това, че на никого не му пука за България в чужбина, че изобщо не ни „бръснат за…”, простете за израза, но той е верен…
И не само че не ни знаят, а и не искат да ни знаят… Защото за част от чужденците ние сме крадци, натрапници, ние сме онази напаст от Изтока, която идва да им отнеме хляба, жилището, уредения им живот…
Знаете ли каква бупя сега се задава от Европа? Знаете ли какво значи цяла една авторитетна медия като английската „ Дейли експрес” да обяви официално, че започва „кръстоносен” поход срещу отпадането от 1 януари 2014 година на забраната да работим, българи и румънци, нормална работа в чужбина… И само за дни е събрала десетки хиляди подписи в своя подкрепа…
Знаете ли как са зинали националистите във Франция, Германия, Холандия…
Знаете ли как сърцата ни, на нас, емигрантите, се обливат с кръв и изтръпват от хлад, при досега с тези новини…
Не, вас, „великите”, не ви интересува това.
Вас ви интересува поредното раздаване на картите на поредната бг-власт…
Та, представете си, вие сте вече в чужбина…
Ха, сега да видим как тогава ще реагирате? След като сте дошли неканени в чужд дом…
Ще скочите да се биете, ще ритате, ще хапете…
О, не… Гарантирам ви го това, не…
Ще стоите потресени, ще мънкате – ама, вижте, това не са българи, това са роми, ние сме велика нация…
Да, но оня, чужденецът, оня, който разсъждава като вас, мрази другия и в негово лице вижда причината за собствените наблагополучия, не го интересуват вашите доводи.
Той си знае, той, както вие сега в България, казва – тези хуни, тези бедняци, които нямат нищо общо с нас, които са оскотели от мизерия, са виновни, те са основната причина за всичко лошо, те ни колят, те ни убиват…
Вие изпитали ли сте, усетили ли сте с всяка клетка на съществото си поглед, изпълнен с презрение, и то на човек, който изобщо не познавате, само и само отправен към вас, защото вие сте роден в страна, която не се ползва с добро име в света, мъничка страна без кой знае какъв шанс в този вълчи свят…
И вие, тръгналият да погледнете, да зърнете поне само нормалния живот, падате като посечен от омразата в нечиите непознати очи…
Аз съм усещал, виждал, изтръпвал неведнъж от такъв поглед и не го пожелавам на никого.
Да, как ще го усетите и вие, когато дойдете в тази чужбина, която честичко днес така псувате и ругаете…
Защато те сега вече няма да сочат друг за виновник, а лично вас, дошлите да търсят спасение от жестокия живот в България смачкани люде…
Знаете ли колко са емигрантите български?
Не знаете, защото не ви отърва, ама да лапате паричките емигрантски, изкарани с кървава пот, можете…
Милиони, нали… Хайде, умножете ги по 3 или 4 и ще видите,че всяко българско семейство е засегнато от това ново робство на 21 век.
И това вече умът ми не може да го побере – как така майката, която всяка минута мисли за своето чедо-емигрант по тая пуста чужбина и рони кървави сълзи, в следващия миг е готова да изригне – у-у-у, мръсни чужденци, дошли в майка България, вън…
Какво е това?
А я ми кажете колцина чужденци, например, французи, са дошли да живеят в България, бягайки от „лошия” живот във Франция…
Колко е лесно да живееш в клетката, колко е лесно животът ти да преминава в очакване и борба за мига, когато ти слагат зрънца за оцеляване… И колко е лесно да спъваш, и то с кеф, този до теб в тази борба…
И колко е лесно да не потърсиш вината в себе си, в своята търпеливост волска, а да насочиш сърце и очи, пълни със „справедлива” омраза към другия… Да, „истинския виновник”…
Смърт, мамка им, ще унищожат хубавата ни земица…
Помощ…
А всъщност кой я унищожава наистина хубавата ни земица…
Димо Райков
Париж
Няма коментари:
Публикуване на коментар