По повод на един футболен мач
Тя, разликата, е дори и в отношението към спорта.
Снощи Франция игра с Украйна в Киев мач-квалификация за световното първенство в Бразилия. По мое мнение французите играха добре, опитаха се с техника и нормален футбол да надделеят. Но бруталната съпротива на съперниците им, подпомогната от също бруталната свирка на съдията-турчин си оказа своето. Два гола преднина за украинците. И двата бяха спорни. Просто несправедлива загуба...
Да, така мисля аз, българинът, живееш във Франция, за този мач.
Представям си, ако вместо от отбора на Франция този мач бе изигран от българския отбор. О, какво виене срещу съперника, срещу съдията щеше да има. Какви псувни срещу врага, срещу световната конпирация, срещу "злите сили" щеше да има... И то напълно справедливо с оглед на конкретната ситуация...
Но как мислят за същия мач самите французи? Как те реагираха?
Гледах, слушах и с нашия бг-манталитет не можех да "вдяна"...
Да, француците - специалисти, деятели на футбола, обикновени привърженици, търсеха преди всичко вината в собствените си футболисти и в себе си. Унищожителна критика, нелицеприятни изводи... И то при положение, че все пак има надежда за ответния мач...
Ето, приятели, затова харесвам французите. Защото преди всичко те винаги търсят грешката у себе си. Макар и синове и дъщери на велик народ, те изобщо не се притесняват да изказват открито мнението си, да критикуват жестоко, може би понякога и несправедливо...
А ние...
Да казвам ли какво правим ние при подобни моменти, и то не само в спорта?
Ние като един се нахвърляме срещу този, дръзнал да каже истината, дори и частица от нея... Хайде бе, толкова ли не можеш да кажеш нещо положително, толкова ли сме зле, толкова ли черно има в нас и около нас... Това не е патриотично, това е предателство, това е измяна, това е оскверняване на нашата мила и красива страна и народ... Айде стига нихилизъм, стига черногледство...
Да, разликата...
Която всъщност "прави" силата на един народ...
Димо Райков
Париж
Няма коментари:
Публикуване на коментар