ТАЙНАТА НА ВЕЛИЧИЕТО НА ФРАНЦИЯ

Франция - Украйна - 3:0

Когато преди време питах големия човек и писател Стефан Хесел къде е тайната на величието на Франция, наред с останалото той подчерта - преди всичко в усещането за памет, за достойнство и склонността на французите към "критичния дух".
Това последното, за "критичния дух", аз, българинът, малко трудно го разбрах. Погледнах въпросително достолепния 94-годишен човек и той продължи - винаги този, който критикува по един или друг повод нещо във Франция, се ползва с уважение...
Всъщност Стефан Хесел говореше и от собствен опит. В своето есе "Възмутете се!", с което той стана родоначалник на световното движение на младите "Окупирай!", той, потомственият евреин, защитава... палестинците... Представяте ли си? И нито дума срещу него! Нито вопъл... А безкрайно уважение, милиони продадени екземпляри от есето... Няма "предател", няма "изменник"...
Да, всеки има право на мнение...
Сетих се за тези думи на големия мъж, когато слушах и гледах как французите разпъват на кръст своите футболисти след злополучния първи мач-квалификация за световното първенство с Украйна.
Не бях гледал отдавна толкова груб мач, простете, все едно гледах нач в Перник или Благоевград между местния отбор и, например, отбора на гостуващия "Левски"... Този мач в Киев беше направо "сеч", и то пред безучастните очи на турския рефер. И французите, които бяха с класа над съперника, се стъписаха, загубиха с 2:0...А в такива квалификации такъв резултат е почти невъзможен за преодоляване. И като се започна една канонада...
Една такава критика, че свят да ти се завие...
И нито дума за оправдание. Което в случая щеше да бъде напълно уместно. Но не - всеки играч и свързан с футбола, всеки французин потърси в себе си виновника...
И ето снощи Франция възкръсна!
Трябваше да видите лицата на тези момчета-мъже преди началото на мача - вглъбеност, леко потрепване на скулите... И поглед, вперен напред...
И пълно превъзходство на терена...
И " Марсилезата", избухваща на няколко пъти сред огромното, разлюляно море от знамена...
И всенароден празник - по улиците на Париж, по препълнената и тресяща се от радост най-красива улица в света - "Шан-з-Елизе"., както и по улиците на цяла Франция... Медии, специални емисии, да, радостта на един народ...
В която няма черни, няма бели, няма ...
Има го само него, духа - да, духа на великата Франция...
Ами, това е...
Някой нашенец, да, от ония, които винаги са прави и винаги имат мнение по всеки въпрос, сигурен съм в това, ще каже - айде стига бе, четиво за наивници...
Да, прав ще е - наистина този текст е четиво за наивници...

Димо Райков
Париж