Ето, чета пореден коментар под мой текст и... денят става хубав... За сетен път се убеждавам, че са верни думите на един световен ум, че писателите са като актьорите - аплодисментите ги окуражават... Какво да се прави, всички сме суетни, всички сме грешни. Да, мнението на читателя... Продължението на тази мисъл за аплодисментите, става дума за завистта, този път няма да го напиша. Поне днес.
Ето и думите на Дима Кирилова по повод на откъса "Сърнето" от моя роман "Реката на смъртта или разказ за генезиса на една омраза". Познавам я само задочно, от Фейсбук, зная,че е роднина на писателя Николай Кирилов, зная и това,че усеща и обича думите... Благодаря ти, адашке! Направи деня ми хубав - малко ли е това? И то сторено от българин за българин...
Dima Kirilova Ех, Димо, няма да се наситя да те чета, на колене бяхме всички, и все още народът ни е на колене. Сполай ти, приятелю.
Няма коментари:
Публикуване на коментар