Е, доживях и това - в новините, и то в централните, да има вест, свързана с България, която да не е лоша.
Сесилия Саркози, всъщност аз така си я знам, а не с новото й име, е в България седем години след освобождаването на българските медици.
Аз бях свидетел на този миг тогава. Спомням си как тази хубава жена вървеше почти в края на опашката от официални лица на софийското летище. Разбира се, най-отпред бяха политиците,които се блъскаха кой по-напред да застане... Всъщност спомня ли си някой кои бяха те...
Аз тогава следях непрекъснато с очи Сесилия. Красивата жена изглеждаше много уморена. По едно време залитна, опря се на на една от саксиите с цветя и... започна да повръща...
Да, пълно изтощение след разговора с Кадафи...
В репортажа, който премина преди минути по Франс-2 тя каза, че била убедена и решена в мисията си да освободи нашите медици.
- Аз знаех, че ще ги освободя, не се съмнявах в това, защото аз бях решена. Казах на Кадафи, че ако той иска да промени облика си пред света, трябва непременно да ги освободи.
Кристияна Вълчева пък каза:
- За мен името Сесилия е символ на свободата!
Гласът зад кадър пък беше категоричен:
- Сесилия беше посрещната като герой от България, от българската преса...
В този момент успях да зърна Радослав Янкулов, който вървеше заедно с французойката...
Репортажът завърши с думите:
- След седем години България й каза "мерси"!
П.П. Минути след този репортаж, когато пишех тези редове, по същата телевизия споменаха и друго българско име - Бербатов..
- Българинът бе с основен принос за спечелването на купата на Франция вчера от " Монако".
Да, хубаво е в такива мигове да си българин във Франция, нали?
Димо Райков
Париж
Няма коментари:
Публикуване на коментар