Най-много напоследък "реват" срещу емигрантите, най-силно ни убеждават, че никога не ще "помиришат" чужбина тъкмо онези, които най-силно искат да бъдат ... емигранти... Както в зората на демокрацията същите най-силно крещяха - който не скача е червен... После тези " скачащите по келепир" станаха благодарение на "червените" кой професор, кой - политик, кой- бизнесмен... Да, това е възможно, това е нещо толкова естествено в България, страната на дребните тарикати според Иван Хаджийски...
Чета във Фейсбук някакъв рехав текст за емигранството. Под него има стълпотворение от коментари - да, какви само коментари... И мисълта ми "тръгва"...
Често се изумявам как българинът представя тази толкова огромна и толкова болна тема - емигрантството, просто ей-така. Аз лично съм написал и издал вече няколко книги на тази тема, написал съм ги със сърцето си и с опита, който имам от живота ми в чужбина вече немалко години, но пак не мога да кажа,че съм уловил напълно този феномен. Защото нашето, българското емигрантство е уникално...
То е и гурбетчийство, и порив към свободата, и болка, и страдание, и озлобление, и...
Ето, в новата ми книга, озаглавена " Диагноза: Българин в чужбина", която очаквам да излезе в средата на април, съм се опитал да "хвана" онова нашенско, което продължава да ни пречи да бъдем като нормалните хора в нормалните държави. И то е скрито преди всичко в онова, което чета в коментарите към статията - всеки гледа от своята камбанария, всеки знае всичко и може всичко, няма и капчица уважение към чуждото мнение и страдание...
Да продължавам ли?
Ами кой и как ще ми обясни отношението на българите в България спрямо българите в чужбина? Как може дори майка и баща така да обиждат, да охарактеризират децата си в чужбина - че били слаби, че били мързеливи, затова отишли в странство... И останалите, тези, чийто кураж е все още рехав да тръгнат по трънливия път на емигрантството, аплодират като обезумели, потриват ръце...
Докога ще продължава това самоизяждане?
Откъде е дошла тази омраза, откъде се е пръкнало това страстно желание да унижиш този, който с цената на живота си е взел решение, право или криво, но негово лично, което той самият изстрадва с цената на толкова лишения, само и само да направи своя последен опит за летене...
В края на краищата животът на всеки човек си е негов личен, нали? Отъде идва тази страст у българина да се рови, да нахлува нагло и цинично в личното прространство на другия? Ние сме готови да омърсим всичко и всекиго, щом е различен, щом е преодолял най-лошото в гена ни - завистта към ближния, търпението и желанието да живееш назаем в затворената къщичка...
Българинът е специалист в това - да отнема дъха, последния дъх у ближния... О, какъв специалист е в това отношение? Световен...
Димо Райков
Няма коментари:
Публикуване на коментар